Решение № 2079 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2079 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110143981 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Н. И. срещу „Фератум България“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 07.10.2020г. сключил с ответника договор за паричен заем № *******, по силата на който получил сумата от 2800лв. Срокът на кредита бил за 12 месеца, като ГЛП бил посочен като 35%, а ГПР бил в размер от 49,66%. В чл. 5 от договора било посочено, че се обезпечава с поръчителство от Фератум банк, предоставено в полза на ответника. По нарочно създадения бланкетен договор за предоставяне на гаранция му била начислена такса от 2156лв., дължима на месечни вноски в размерите, условията и на падежите според погасителния план на договора за кредит.

Ищецът счита, че договорът потребителски кредит е недействителен, тъй като не е посочен правилен ГПР, доколкото не е включено възнаграждението за предоставяне на поръчителство в него. Счита, че с договорения лихвен процент от 35% се нарушават и добрите нрави. Отделно посочва, че този размер не отговаря на действителния, тъй като създаденото договорно възнаграждение за поръчителство представлява добавък към него. Изтъква, че целта е заобикаляне на изискванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отрича да са изпълнени изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което договорът за кредит да бъде прогласен за нищожен (недействителен), както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 377,24лв., представляваща недължимо платена договорна лихва, и сумата от 1106,34лв., представляваща недължимо платена такса за предоставяне на гаранция (поръчителство).

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който не оспорва сключването на посочените договор за кредит и договор за поръчителство с посоченото съдържание. Отрича договорите да са нищожни, като считат, че отговарят на изискванията на закона и не нарушават добрите нрави, а 1 сключването на договора за поръчителство с отделно юридическо лице не било задължително условие за отпускане на кредита. Посочва, че единственият разход, включен в ГПР, е възнаградителната лихва, което било достатъчно, и възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да бъде част от него.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че между страните са сключените описаните договори. Не е спорно, че съгласно договор за потребителски кредит № *******/07.10.2020г. ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца заемна сума в размер от 2800лв. за срок от 12 месеца с краен срок на плащане 02.10.2021г. Общият размер на плащанията възлиза на 3444лв. – 2800лв. главница и 644лв. лихва. С анекс от 13.01.2021г. е договорено увеличаването на кредита с още 600лв., която сума е усвоена.

На същата дата между ищеца и „Фератум банк“ е сключен договор за гаранция (поръчителство) № *******, съгласно който дружеството поема задължението да обезпечи вземанията на кредитора „Фератум България“ ЕООД по договор за потребителски кредит № *******/07.10.2020г. срещу възнаграждение от 2156лв., платимо на 12 месечни вноски с първо плащане 06.11.2020г. и последно плащане 02.10.2021г.

Според приетото експертното заключение, което не е оспорено от страните и съдът кредитира, ГПР по процесния договор за кредит възлиза на 37,78%, ако като разход се включи само възнаградителната лихва. В случай че се добави и възнаграждението за поръчителство, ГПР възлиза на 222,40%. Експертът разяснява, че в изпълнение на договорите ищецът е платил суми в общ размер от 4900,67лв., с които са погасени главница по договора за кредит от 3400лв., договорна лихва по договора за кредит от 377,24лв., такса за предсрочно погасяване от 17,00лв. и възнаграждение по договора за поръчителство от 1106,43лв. Посочва, че всички плащания са извършени към „Фератум България“ ЕООД, включително възнаграждението за поръчител в общ размер от 1106,43лв. Самото плащане автоматично се разпределя по пера – главница, договорна лихва и възнаграждение за поръчител, което след това се прехвърля счетоводно по счетоводна партида на гаранта като задължение. Не се извършват индивидуални преводи и счетоводни записи на всяка такса, като вещото лице не е установило реалното превеждане на сумите към другото дружество.

При горните факти, съдът намира следното от правна страна:

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договорите и плащането на сумите, а в тежест на ответника валидност на договорите и годно правно основание за получаване на сумите.

С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно, че между страните е 2 сключени сочените договор за потребителски кредит и договор за поръчителство.

Както се посочи, в тежест на ответната страна е да докаже валидност на договора за кредит, тоест, че същият отговаря на императивните изисквания по ЗПК и ЗЗП. В тази насока, именно ответникът има интерес и следва да представи договора за потребителски кредит, от чието съдържание да се установи, че отговаря на нужните изисквания, което не е сторено. Ищецът в исковата молба въвежда нарочно възражение, че договорът за кредит не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, а е и неточно посочен. Предвид липсата на представен договор за кредит, не може да се приеме, че същият отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и на всички останали по чл. 10 и 11 от ЗПК. Тези обстоятелства са достатъчни, за да обосноват извод, че договорът е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като в тежест на ответната страна е да установи, че същият отговаря на императивните изисквания на закона, както му е указано изрично с доклада по чл. 146 ГПК. Същият не е предприел активно процесуално поведение и не е ангажирал никакви доказателства за установяване на тези факти. Ето защо, следва да се приеме, че същият не е доказал договорът да отговаря на нужните изисквания и да включва всички задължителни реквизити по ЗПК. С оглед на това, предявеният установителен иск се явява основателен.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания, които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, както и други разходи по кредита като такси, неустойки и др. под.

Чистата стойност по договора за кредит е главницата, поради което платената договорна лихва в размер от 377,24лв. се явява лишена от основание и подлежи на връщане. Ето защо, и този иск се явява основателен.

По делото е установено, че ищецът е платил в полза на „Фератум България“ ЕООД и сумата от 1106,43лв. – възнаграждение за поръчителство. Тази сума е постъпила по сметката на дружеството, като е ирелевантно счетоводно дали има открита счетоводна партида на името на друго лице, след като няма доказателства сумата да е излязла от патриумониума на това дружество и да е постъпила в патриумониума на другото лице. Следва да се има предвид, че според съдебносчетоводната експертиза сумите постъпват само по сметката на „Фератум България“ ЕООД и се разпределят от нея по пера за погасяване на всички задължения. Ето защо, платената от ищеца сума от 1106,43лв. подлежи на връщане отново от „Фератум България“ ЕООД, доколкото не е доказано валидно правно основание за получаването й.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът, който е доказал такива в размер 212лв. за държавна такса, 450лв. депозит за експертиза и 1640лв. адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът намира за основателно, предвид че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, материалният интерес е нисък, приключило е с провеждането на едно открито съдебно заседание и не са събрани голям обем доказателства. Ето защо, следва да бъде намалено на 650лв. Общо 3 на ищеца следва да се присъдят 1312лв. или 670,81 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Н. И., ЕГН: **********, с адрес: *************************************, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК вр. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК, че сключеният между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/07.10.2020г. е нищожен (недействителен).

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.

9, офис

20, да заплати на С. Н. И., ЕГН: **********, с адрес:

*************************************, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумите от 377,24лв. (192,88 евро) и 1106,34лв. (565,66 евро) - платени без основание за договорна лихва и такса (възнаграждение) за предоставяне на гаранция (възнаграждение), както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1312лв. (670,81 евро) – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4