Определение № 3325 от 10.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3325 гр. София, 10.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002901856 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Петрол“ АД, чрез адв. Ан. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 21/19.03.2024 г., постановено по в. т. д. № 253/2023 г. по описа на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 274/28.08.2023 г., постановено по т. д. № 124/2021 г. по описа на ОС-Бургас, с което са уважени предявените от „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД (н) искове с правно основание чл. 694 ТЗ срещу „Петрол“ АД за установяване със сила на пресъдено нещо, че „Петрол“ АД не притежава следните вземания, включени в одобрения с определение № 260516/ 02.03.2021 г. по т. д. № 480/2018 г. по описа на ОС-Бургас, допълнителен списък № 1 на приетите от синдика вземания на кредиторите: 1) 1500000 лв. - главница по договор за заем от 17.07.2013 г.; 2) 39586,50 лв. - законна мораторна лихва върху главницата, изтекла от 05.07.2019 г. до 07.10.2019 г.; 3) 417083,34 лв. - законна мораторна лихва върху главницата, изтекла от 07.10.2016 г. до 04.07.2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от 08.10.2019 г. до окончателното заплащане. Решението е постановено при участието на

1

„Спортс пропърти мениджмънт“ АД, встъпило като съищец при процесуалните предпоставки на чл. 694, ал. 5 ТЗ, и на синдика на несъстоятелния длъжник – на основание чл. 694, ал. 4, изр. 1 ТЗ.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – обсъждане на недопустими в настоящото исково производство на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 165, ал. 2 ГПК свидетелски показания, апелативният съд е достигнал до необоснования фактически извод, че процесният договор за паричен заем е сключен с цел да се прикрие действителното намерение на страните по него, а именно сумите, предмет на симулативната сделка (по договора за паричен заем), не следвало да бъдат връщани, тъй като те са дадени в изпълнение на договорно задължение по прикритата (десимулативната) сделка – договор за спорсонство.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1.

„Възможно ли лице, което не е представител на акционерно дружество (органен или друг вид представител), да извършва волеизявления и поспециално да сключва договори, които да обвързват дружеството?“ (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие със задължителната практика, намерила израз в тълкувателните разяснения по т. 2 от ТР № 3/15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК и по т. 1 от ТР № 5/12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г.); 2. „Може ли да се установява собственост върху безналични акции по друг начин, освен чрез проверка на вписванията в централния регистър на ценни книжа, воден от,,Централен депозитор“ АД?“ (касаторът счита, че отговорът на този материалноправен въпрос ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото) и 3. „Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с казуалната практика, формирана по реда на чл. 290 2

ГПК с решение № 161/12.03.2024 г. по гр. д. № 1633/2023 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 92/06.11.2019 г. по т. д. № 2100/2018 г.на ВКС, I т. о. и решение № 403/23.01.2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на ВКС, IV г. о.).

Ответникът по касационната жалба „Спортс пропърти мениджмънт“ АД и синдикът на несъстоятелния длъжник са подали в законоустановения срок писмени отговори, в които развиват правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД (н) не е подал в законоустановения срок писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е изяснил, че отрицателният установителен иск, предмет на настоящото исково производство, е предявен в уредения в чл. 694, ал. 6 ТЗ преклузивен срок.

Съобразил е, че с решение № 79/4.07.2019 г. по д. н. № 480/ 2018 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, вписано в ТР на 5.07.2019 г., е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД, като въззивник по настоящото дело е предявил вземанията си пред синдика - те са били приети и включени в Допълнителен списък № 1 на приетите вземания, обявен в ТР на 20.11.2019 г. Длъжникът е подал своевременно възражение против списъка. Съищецът „Спортс пропърти мениджмънт“ АД също е оспорил в срок включването в списъка на приетите вземания на претендираните от въззивника парични притезания, но с определение № 260516/2.03.2021 г. на съда по несъстоятелността възраженията против приемането на процесните вземания на „Петрол“ АД са счетени за неоснователни.

3

Апелативният съд е изяснил, че с предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 694, ал. 1 или ал. 3 ТЗ се предоставя правна възможност на длъжника или кредитор в несъстоятелността, оспорил съществуването на прието вземане, да поиска разрешаване със сила на пресъдено нещо на правния спор относно съществуването или поредността на удовлетворяване на предявено от кредитор вземане - когато вземането е включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Длъжникът и съищецът - кредитор в несъстоятелността, са оспорили съществуването на процесните вземания, породени от твърдения от ответника „Петрол“ АД договор за паричен заем, като основният поддържан и във въззивното производство довод на ищците представлява правното твърдение, че процесният договор за заем е привиден, като прикриващ съглашение по договор за спонсорство. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като е възприел фактите, приети за установени в процеса на доказване пред окръжния съд – съобразил е, че нови правнорелевантни факти не са установени пред него.

Разглеждайки правните доводи за неправилност на първоинстанцинното решение, изложени във въззивната жалба, апелативният съд е счел, че съгласно договора за паричен заем, сключен на 17.07.2013 г. между въззивника и несъстоятелния длъжник, е уговорено „Петрол“ АД да предостави на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД в заем сумата от 1500000 лв. (срещу заплащане на възнаградителна лихва) – при поето договорно задължение заемополучателят да я върне в срок до 17.07.2015 г. Постигнато било съгласие заемната сума да бъде получена на 12 равни месечни вноски - за периода от м. юли 2013 г. до м. юни 2014 г., като тя следвало да бъде превеждана по банкова сметка на заемополучателя. Счел е за безспорно между страните в настоящото исково производство, че за периода от 17.07.2013 г. до 29.04.2014 г. до „Петрол“ АД са подадени 12 заявки за изплащане на суми - с посочено основание договора за заем, в различни размери, като във всяка от заявките е посочена банковата сметка, по която преводът да бъде извършен. От фактическите изводи, до които е достигнала допуснатата и приета от първоинстанционния съд ССчЕ, се изяснявало, че заявените суми са постъпили по банковата сметка на длъжника.

Въззивният съд е приел, че същественият правен спор по настоящото 4 исково производство се съсредоточава по отношение на правното твърдение на ищците, че релевантният договор за заем е нищожен поради неговата относителна симулация, съчетан с прикрит договор за спонсорство – предоставената сума е без уговорка за връщане, а срещу насрещна престация: получателят да популяризира дружеството, предоставило сумата. Изяснил е, че принципната забрана за установяване на симулацията чрез свидетелски показания не са отнася за третите лица, неучастващи в процесното договаряне (чл. 165, ал. 2, предл. 2 ГПК) – в настоящия случай съищецът „Спортс пропърти мениджмънт“ АД - кредитор в несъстоятелността, се явявал трето за оспореното съглашение лице, поради което то може да установява твърдяната симулативност на заемното съглашение и чрез свидетели, без по делото да е установено т. нар. начало на писмено доказателство (писмено изявление на ответната страна по сделката, вкл. пред държавен орган, правещо вероятни твърденията , че изразеното в документа съгласие е било привидно). В този смисъл, счел е за неоснователен правния довод на въззивника в обратния смисъл. От друга страна, изяснил е, че неприложима за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, се явява правната норма, уредена в чл.

164, ал. 1, т. 3 ГПК, както неоснователно поддържал въззивникът, тъй като разкрИ.ето на симулацията представлява различно процесуално действие от установяване със свидетелски показания на съглашение, на стойност поголяма от 5000 лв.

Апелативният съд е приел за установено от показанията на свидетеля Г., че тя е присъствала през лятото на 2013 г. на среща, на която процесният договор е бил подписан – след проведени предварителни договорености между страните по него за осигуряване на спонсорство от „Петрол“ АД на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД, с цел заобикаляне на правилата, установени в Устава на БФС, съгласно които е забранено спонсориране на клубове, участващи в национално първенство - от едно и също лице. Било взето решение предоставянето на средствата да бъде оформено като договор за заем, а не като спонсорство, за да се избегнат глобите за нарушение на тези правила, като съгласно действителните уговорки процесните парични средства не следва да бъдат връщани, а и не се дължали лихви по тях - след като не бъдат потърсени в определен срок и минат пет години, вземането ще бъде погасено по давност. Свидетелката присъствала на тази и други подобни срещи по молба на кмета на Община Бургас, която е 5 акционер в дружеството длъжник. От показанията се установявало и правнорелевантното обстоятелство, че спортният клуб действително е извършил рекламиране на „Петрол“ АД, като размерът на средствата по договора е възлизал на сумата от 1500000 лв.

Въззивният съд е счел за основателен правния довод във въззивната жалба относно твърдяното процесуално нарушение на първостепенния съд, свързано с разпита на допуснатия като свидетел М. С. – към момента на извършване на това процесуално действие в проведеното о. с. з. на 29.06.2023 г. той е бил член на Съвета на директорите на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД, състоящ се от трима членове, без разпределени функции и с обща - съгласно чл. 235, ал. 1 ТЗ, представителна власт по отношение на дружеството, поради което той е органен представител на дружеството (при заличена на 11.04.2023 г. прокура). В този смисъл, той не е могъл да бъде свидетел в настоящото исково производство, а изяснените от него факти трябва да се преценяват като обяснения на страната съгласно правната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК. Апелативният съд е приел, че обясненията, дадени от страната, притежават доказателствено значение единствено при признание на неизгодни за нея факти, но в конкретния случай тези обяснения изяснявали благоприятни обстоятелства, поради което не представляват годен източник на доказване. Счел е, че изразяване от съдията от първа инстанция на собствени наблюдения относно външните признаци за различни форми на популяризиране на дейността на „Петрол“ АД от футболния клуб не следва да се квалифицира като пристрастност към една от страните в производството, доколкото в съобразителната част на оспореното решение е извършен анализ на всички събрани по делото доказателства.