Определение № 18999 от 21.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18999 гр. София, 21.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110111346 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова претенция с правно основание чл.

439 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК от Н. Д. К., ЕГН: ***, чрез адв. Я. С. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите от 1 035,97 лева, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта, ведно със законната лихва за периода от 28.09.2012г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 173,54 лева за периода 09.03.2006г. до 27.09.2012г., наказателна лихва в размер на 1 212,54 лева за периода от 09.03.2006г. до 27.09.2012г., както и сумата в размер на 303,63 лева разноски по делото, както следва: 48, 44 лева държана такса и 255,19 лева възнаграждение за адвокат. За посочените суми бил издаден изпълнителен лист от 03.10.2012г. по ч.гр.д. № 45736/2012 г. по описа на СРС, ГО, 35-ти състав и било образувано изп.д. № 20257800400135 по описа на ЧСИ Г. Дичев, с рег.№781, с район на действие СГС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за недопустимост на предявения иск при твърдения, че ответникът не разполага с изпълнителен титул, въз основа на който да провежда принудително изпълнение, доколкото с Определение от 26.08.2013г. по г.д.№ 75436/2012г. по описа на СРС, 35-ти състав, Заповед за изпълнение от 03.10.2012г., както и Изпълнителен лист от същата дата са обезсилени на осн. чл. 415, ал.2 от ГПК, съответно ответникът е подал молба за прекратяване на ИД 135/2025г. по описа на ЧСИ Георги Дичев на осн. чл. 433, т.4 ГПК.

С оглед твърденията в срока по чл. 131 ГПК на ищеца са дадени указания с Разпореждане № 120533 / 31.07.2025 г. да обоснове правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на вземания, за които се твърди, че не съществува изпълнителен титул. В срок е постъпила уточнителна молба от последния.

С разпореждане на съда от 08.04.2026 г. съдът служебно е изискал справка от СРС, 35 състав дали срещу издадената заповед за изпълнение по ч.г.д. № 45736/2012 г. по описа на СРС е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК в срок, дали се е развило исково производство - ако е възможно да бъде посочен номер на гражданското дело, по което е разгледан установителният иск, както и да бъде посочено дали има влязло в сила съдебно решение по установителния иск, ако е възможно да бъде изпратен препис от същото.

По делото е постъпила справка от СРС, 35 състав, според която възражението е подадено в срок и на 28.06.2013 г. са дадени указания за предявяване на иск, а с определение 1 на съда от 26.08.2013 г., влязло в сила на 26.11.2013 г., са обезсилени заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист.

При тези данни съдът счита, че са налице предпоставки да бъде постановено прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производство по установителен иск е наличието на интерес за страната ищец от предявяване на установителната искова претенция. Искът по чл. 439 от ГПК е регламентиран, за да предостави защита на длъжника, когато длъжникът твърди, че след възникване на изпълнителното основание са настъпили обстоятелства, при които вземането вече се явява недължимо. За допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е без значение дали има висящо изпълнително производство или не, но задължително условие за допустимост на искова претенция по чл. 439 от ГПК е съществуването на изпълнителен титул. С предявената искова защита по иск с правно основание чл. 439 от ГПК ищецът цели да преустанови реализиране на принудително изпълнение - по висящо изпълнително дело или за в бъдеще при евентуално образуване на ново изпълнително дело като бъде отречена дължимостта на паричните суми, за които е издаден изпълнителен лист.

Софийският районен съд счита, че когато изпълнителният лист е обезсилен с влязло в сила определение, какъвто е настоящият случай, липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, защото при наличието на обезсилване на изпълнителния лист не се явява допустимо реализиране на принудително изпълнение, съответно липсва интерес да се търси защита чрез предявяване на иск по чл. 439 от ГПК.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая ищецът претендира разноски в размер на 143, 82 лева – държавна такса и 960,00 лева – адвокатско възнаграждение /л.9/. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с отговора на исковата молба.

Относно процесуалната възможност на съда при присъждане на направени по делото разноски при прекратяване на производството да изследва причините и дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска е налице практика на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 388/11.07.2017 г. по ч.т.д. № 831/2017 г. на ВКС, ІІ ТО и цитираните в него определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, ГК, I ГО, съгласно която, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и прекратяване на производството е настъпило поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, както и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните.

В определение № 595 от 22.11.2017 г. по ч. т. д. № 2217/2017 г. на ВКС I ТО и в цитираните в него актове също се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството същото е прекратено поради новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право ищецът има право на направените разноски.

В горния смисъл е Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по 2 гр.д. № 112/1956 г., с което е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за обезщетяване на понесените от съответната страна вреди.

Анализирайки цитираната съдебна практика и съобразявайки факта, че ответникът е образувал изпълнително дело и е подал молба за прекратяването му пред ЧСИ едва след предявяване на настоящата искова молба, съдът счита, че с поведението си е станал повод за завеждане на делото и следва да понесе разноските на ищеца за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Съдът счита, че направеното възражение за прекомерност е основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, цената на иска и обстоятелството, че по делото не са провеждани открити съдебни заседания. Ето защо съдът счита, че същото следва да се намали до минимума, определен според чл.7, ал.2, т. 1 Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. – 572,50 лева. С оглед разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва върху така определената сума да се начисли ДДС. Размерът на дължимото ДДС възлиза на 20 % от присъдената сума, т. е. 20 % от 572,50 лева, или сумата от 114,50 лева. Следователно ответникът следва да бъде осъден за сумата от 143,82 лв. държавна такса и 687,00 лева адвокатско възнаграждение или общо 830,82 лева, равняваща се на 424,80 евро.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11346/2025 г. по описа на СРС, 143-ти състав поради недопустимост.

ВРЪЩА исковата молба на осн. чл.130 ГПК.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Христофор Колумб“ № 4, етаж 6

, представлявано от *** – управител да заплати на Н. Д. К., ЕГН: *** сумата от 424,80 евро, представляваща съдебни разноски в производството пред СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3