Решение № 64 от 17.03.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Ихтиман, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело № 20241840101253 по описа за 2024 година

Предявени са от Д. Г. П., ЕГН: ********** срещу ответника „*“ ЕООД, ЕИК: * обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за изплащане на сумата от 1050,00 лева - дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за месец юни 2024г. ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и иск с правна квалификация чл.

224 КТ за заплащане на сумата от 570,00 лева – обезщетение за полагаем, но неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че работила по трудово правоотношение при ответното дружество на длъжност „*“ с място на работа гр. И.. Твърди, че със заповед № 186/28.06.2024г. на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение било прекратено, считано от 29.06.2024г. Посочва се, че при прекратяването на трудовото правоотношение и до настоящия момент на ищцата не е изплатено дължимо трудово възнаграждение за месец юни 2024г. в размер на 1050,00 лева, както и обезщетение за неизползван полагаем платен годишен отпуск в размер на десет дни, възлизащо на сумата от 570,00 лева.

По изложените съображения ищцата претендира заплащане на горните суми ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание, ищцата, редовно призована, се явява лично.

Поддържа исковата молба. Уточнява исковите претенции по реда на чл. 143, 1 ал. 1 ГПК. В хода на устните състезания иска от съда да се произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи исковете като основателни и доказани.

В открито съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие, не е депозирал искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.

238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:

Установява се, че препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно на ответника съгласно чл. 45 ГПК чрез пълномощник, с приложено по делото пълномощно. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. С връчване на препис от разпореждането по чл.

131 ГПК, на ответника изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

За първото открито съдебно заседание ответното дружество е призовано по реда на чл. 45 ГПК чрез пълномощника – адв. М. от САК. Ответното дружество не изпраща представител по закон или по пълномощие в първото по делото открито съдебно заседание, за което е било редовно призовано по смисъла на ГПК, като не е направило и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените към нея и приети писмени доказателства, предявените искове се явяват вероятно основателни.

Предвид изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за това.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

Право на разноски, при този изход от спора, има ищецът. Същият не е претендирал деловодни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 238, ал. 1 вр чл. 239, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: * да заплати на Д. Г. П., ЕГН: **********, адрес: * на основание чл. 128, ал. 2 вр. чл. 357, ал. 1 КТ сумата от 1050,00 /хиляда и петдесет/ лева, представляваща неизплатено дължимо нетно трудово възнаграждение за месец юни 2024г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на 2 исковата молба – 15.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: * да заплати на Д. Г. П., ЕГН: **********, адрес: * на основание чл. 224, ал. 1 вр. чл. 357, ал. 1 КТ сумата от 570,00 /петстотин и седемдесет/ лева, представляваща обезщетение за неизползван полагаем платен годишен отпуск в размер на 10 календарни дни за 2024г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд София в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 3