Решение № 1485 от 23.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. София, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В.СТ.ДОНЧЕВА при участието на секретаря З.Д.А. като разгледа докладваното от В.СТ.ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20211110206651 по описа за 2021 година Производството е започнало и е било проведено по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г. - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01.02.2011г.

/предишен чл.189,ал.6 ЗДв.П/ вр. чл.59 - чл.63 Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.

Образувано е по жалба на Б.Д. ***, подадена срещу наказателно постановление №....., издадено на ....година от началник Група към СДВРОПП, с което са му наложени административни наказания - “глоба”, в размер 200лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 3месеца, на основание чл.175,ал.1,т.4 ЗДв.П - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.43 от 26.04.2002г. и

“глоба, в размер

50лв., на основание чл.183,ал.4,т.7,предл.първо ЗДв.П - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.101 от 20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г., за това, че на ...........година, около ***часа, в град София, 1 по бул.”****”, в посоката от ул.“***” към бул.”***”, е управлявал лек автомобил, марка”*****”, с регистрационен номер *******, лична собственост, като при подаден сигнал за спиране със стоп-палка, образец”МВР” от полицейски инспектор, водачът не е спрял, а е продължил движението, въпреки че е възприел служителя и подадения от него сигнал, като е бил спрян на кръстовището на бул.”****” и бул.”***” административно нарушение по чл.103 ЗДв.П, а по време на движението водачът и не е използвал обезопасителен колан, въпреки наличието на такова оборудване в автомобила - административно нарушение по чл.137а,ал.1 ЗДв.П - актуална редакция, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.51 от 26.06.2007г.

В жалбата, подадена в законоустановения седемдневен срок /чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2,предл.първо ЗАНН/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, неоснователно и немотивирано. Жалбоподателят бланкетно се позовава на допуснати нередовности, имащи характер на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, на изтекла погасителна давност за връчване на атакувания акт и на несъответност на възприетата от административнонаказателното обвинение фактическа обстановка на действителността.

Пред съда административнонаказаният Б.Д. ***, в процесуалното качество на жалбоподател, при редовна процедура по призоваване, не се явява, нито лично, нито ангажиран от него защитник.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание също не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б.Д. ***, ЕГН **********, жив. град София, бул.”****” №..., ВХ.***, е формално правоспособен водач на моторно превозно средство, с последно издадено от компетентни органи в Република България на 21.12.2000година свидетелство за управление на МПС, конкретно от СДВР-ОПП, като видно от приложена по делото подробна 2 справка картон на водача, изготвена по данни в автоматизирана система на Министерството на вътрешните работи на Република България, към ...........година *** многократно в качеството на водач на моторно превозно средство бил наказван по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата.

На последната цитирана дата - ...........година, в светлата част на денонощието, малко след 14:30часа, жалбоподателят Б.Д. се движел по бул.”****” в град София, в посоката от ул.”***” към бул.”***”, по друг начин казано - към Софийски университет”Свети Климент Охридски”, управлявайки собствения си лек автомобил, марка”*****”, с регистрационен номер *******, като в автомобила бил сам. При положение, че в района на кръстовището на бул.“****” с площад”***”, по друг начин казано - “на коня”, на прав пътен участък, водачът на моторното превозно средство бил забелязан от фактически разположения срещу него в посоката му на придвижване, дежурен екип на СДВР-ОПП, ангажиран на пост за регулиране и подпомагане на движението, в състава на който били свидетелите П.В. и П.М., конкретно, че нямал поставен предпазен колан, на същия от свидетел В.

- униформен полицай, чрез “изнасяне напред към платното за движение”, бил подаден ясен сигнал за спиране за проверка, със стоп-палка, образец”МВР”, както и било посочено мястото за спиране. На така подадения сигнал обаче, въпреки че очевидно бил възприет от жалбоподателя, като водач на “*****”а, същият все пак не се подчинил, а продължил движението, “обръщайки главата си настрани”, при което положение и по най-бързия начин свидетелите В. и М. последвали “*****”-а, като междувременно по полицейския радиоефир /по станцията/, синхронизирали действията си с дежурния по същото време на съществуващ постоянен пост на кръстовището на бул.”****” и бул.”***”, при сградата на Ректората на Софийски университет“Свети Климент Охридски”, техен колега, отново ангажиран с регулиране и подпомагане на движението, който “затворил движението”, така, че за “*****”-а се включил червен сигнал от регулиращата последното очертано кръстовище светофарна уредба и същият бил принуден да спре. В този момент вече, жалбоподателят приел да изпълни разпореденото му от полицейските служители, конкретно да извърши маневра и да се върне “на коня”, където и след като била установена самоличността му, а и били проверени изисканите от жалбоподателя документи - легитимиращите го като 3 водач на моторното превозно средство, а и на шофирания автомобил, разяснени му били действията на полицейските служители, на което жалбоподателят реагирал с констатация, че органите на реда “се занимавали с глупости”, се пристъпило към образуване на административнонаказателно производство, конкретно със съставяне от свидетел М. и в присъствието на свидетел В., на акт, бланков №...., за установяване на административни нарушения - по чл.103 ЗДв.П и по чл.137а,ал.1 ЗДв.П, описани като изразили се съотв. в това, че на ...........година, около ***часа, в град София, по бул.”****”, в посоката от ул.“***“ към бул.”***”, ***, пътувайки сам, е управлявал лек автомобил, марка”*****”, с регистрационен номер *******, лична собственост, който при подаден сигнал от полицейски инспектор П.В. със стоп-палка, образец”МВР”, за спиране - възприет, не се е подчинил и е продължил движението, като е бил спрян на кръстовището на бул.”****” и бул.”***”, а по време на движението водачът и не е използвал обезопасителен колан, въпреки наличието на такова оборудване в шофираното моторно превозно средство. Така съставен, актът бил предявен на същата дата ...........година, на жалбоподателя, който се възползвал от правото на възражения по акта, но отказал да го подпише, удостоверено с подпис на свидетел, също полицейски служител, а въз основа на акта, на ....година началник Група към СДВР-ОПП издал атакуваното наказателно постановление №....., с което и при условията на чл.18 ЗАНН, на жалбоподателя Б.Д. били наложени административни наказания за всяко от констатираните нарушения отделно - “глоба”, в размер 200лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 3месеца, на основание чл.175,ал.1,т.4 ЗДв.П и ”глоба”, в размер 50лв., на основание чл.183,ал.4,т.7,предл.първо ЗДв.П, за нарушенията, описани от фактическа и правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за тяхното установяване.

С оглед жалбата, предвид естеството на вменените нарушения и начина на установяването им, за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в наказателното постановление, по делото преимуществено са събрани гласни доказателства, чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели, актосъставител П.М. и свидетел по акта П.В., двамата ангажирани в процедурата по образуване на административнонаказателното производство, но и непосредствено с процеса по установяване на самите нарушения, 4 явявайки се и очевидци на последните, както са приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, а именно подробна справка/картон на водача, за статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно средство и за наличието на съставени на лицето, в качеството му на водач на моторно превозно средство, актове и фишове и издадени наказателни постановления за нарушения на правилата за движение по пътищата и заповеди - рег.№..../...г. и №..../....г., в последния случай ведно с акт за встъпване в длъжност от ....година, на министъра на вътрешните работи, имащи отношение към установяване компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.

С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно жалбата, от гл.т. естество на констатираните нарушения, а и начин на установяване, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите мерки за разкриването на обективната истина, но същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели полицейски служители, обсъдени поотделно и заедно, установяват достатъчно убедително и еднопосочно гореизложената фактическа обстановка.

За прецизност на изложението, що се касае и до двата пункта от административнонаказателното обвинение, съдът намира уместно изрично да отбележи, че за да приеме за установена гореизложената фактическа обстановка, по същество съвпадаща с възприетата от органите на административнонаказателното производство, основно дава вяра на гласните доказателства, събрани по делото чрез показанията на разпитаните свидетели полицейски служители, обсъдени поотделно и заедно. Съдът конкретно и преди всичко има предвид, че и двамата разпитани свидетели полицейски служители, практически са били ангажирани със самото установяване на нарушенията, съотв. с показанията си са пресъздали непосредствени възприятия, като по преценка на състава са направили това, всеки поотделно убедително, възможно подробно от дистанцията на времето, разбира се всеки “със свои думи”, но и двамата с подчертан стремеж към правдивост и в никакъв случай самоцелно злепоставящо жалбоподателя като извършител на 5 деянията, демонстрирайки съхранени спомени и собствена впечатленост от естеството на случилото се като цялостна ситуация на пътя, в същото време без съществени противоречия помежду, що се касае до правнорелевантните обстоятелства, характеризиращи и индивидуализиращи случая. За съда няма никакво основание да поставя под съмнение добросъвестността и правдивостта на визираните свидетелски показания, а и както вече е отразил няма и колебание да приеме, че свидетелите идентифицират случая, споделяйки къде като място и какво се е случило, включително какво е било поведението на жалбоподателя, като автор на деянията, в т.ч. и по времето на реализираната в крайна сметка проверка, като например, че първо е било установено шофирането без поставен предпазен колан, точно което на свой ред е дало основанието на полицейския екип да предприеме съответните действия, така, че автомобилът и още на мястото, на което водачът е бил видян без предпазен колан в процеса на шофирането, да бъде спрян и подложен на проверка, нещо, което жалбоподателят първоначално се е опитал да избегне, реагирайки с обръщане на главата настрани и продължавайки движението, като е спрял, “затворен” от подаден червен сигнал на светофарната уредба, регулираща кръстовището на бул.“****” с бул.“***”, благодарение на протеклата в оперативен порядък информация в полицейския радиоефир и създадена организация от полицейските служители, едва при което положение ***, изпълнявайки разпорежданията на контролните органи, всъщност сам на първо време е “признал” несъответното си поведение, с думи в смисъл и със съдържание, цитирани от свидетел В. в хода на разпита: “Ааа, ти на мене ли махаш?”.