Решение № 782 от 31.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000500196 по описа за 2021 година

Производството е по чл.294 и сл. ГПК.

С решение от 14.01.2021г. по т.д. № 2939/2019г. на ВКС ІІ гр.отд. е отменено решение от 14.01.2021г. по гр.д. № 3904/2018г. на САС в частта, в която е отхвърлен предявения от Е.

И. С. против ЗК „Лев Инс“ АД иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 160 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и делото върнато на друг състав с указания за събиране на допълнителни доказателства.

С решение от 28.03.2018 г., постановено по гр.д. № 10 559/2015 г. на Софийски градски съд, І –16 състав, са отхвърлени предявените от С. И. В. и Е. И. С. срещу ЗК Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от по 160 000 лева за всеки, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. П. С., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 9.10.2014 г. на първокласен път І – 6, Кюстендил-София, в участъка между гр.Кюстендил и с.Ябълково, по вина на Д. Т. П., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№ ***, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на деликта 9.10.2014 г. до окончателно изплащане на обезщетението. Решението е постановено при участието на Д. Т. П.- трето лице помагач на страната на ответника.

Въззивното производство е било образувано по жалба на ищеца Е. И. С. против решението на първата инстанция в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск 1 против ЗК „Лев Инс“АД по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ В жалбата се правят подробни оплаквания за допуснати процесуални нарушения на съда, изразяващи се в непълен доклад и отказ да се допуснат относими и необходими доказателства, както и за необоснованост на съдебния акт поради липсата на мотиви защо част от доказателствата са кредитирани, а други въобще не са били предмет на обсъждане.

Поради необжалването на решението от ищцата С. И. В., спрямо нея съдебният акт е влязъл в сила.

Ответникът по жалбата – ЗК “Лев Инс“ АД в срока за отговор я оспорва като неоснователна и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице помагач Д. Т. П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на постановеното първоинстанционно решение.

САС в настоящия си състав, като взе предвид оплакванията в жалбите и събраните по делото доказателства, приема следното :

По фактите не е било спорно и от представените пред първата инстанция писмени доказателства е установено настъпването на пътно произшествие на 9.10.2014 г. на първокласен път І-6 между гр. Кюстендил и с.Ябълково, при отклонението за с.Жабокрът, между управлявания от Д. Т. П. лек автомобил, марка „Фолксваген Поло“ с рег. № *** и велосипед с водач И. П. С., в резултат на което е причинена смъртта на велосипедиста. В подкрепа на този извод е и приетото и неоспорено заключение на назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че причината за смъртта на велосипедиста са тежката съчетана черепно, шийногръдно-коремна и на опорно двигателния апарат травми, довели до развитието на остра кръвозагуба, травматичен и хеморагичен шок и мастна емболия на белия дроб, обусловили непреодолима многоорганна недостатъчност. Категорично е заключението, че е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между смъртта на И. П. С. и процесното ПТП, в което той е участвал като велосипедист.

По делото е прието като доказателство заверено копие на досъдебно производство № 911/2014г. на РУ Кюстендил, от което е видно, че същото е приключило с одобрено с протоколно определение от 17.10.2016 г., постановено по НОХД № 1681/2016 г. на Кюстендилски районен съд, споразумение, с което Д.Т. П. се признава за виновен в това, че на 9.10.2014 г. по първокласен път /І-6/ между гр.Кюстендил и с. Ябълково, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила, а именно 1.4 промила, престъпление по чл.343 б ал.1 във вр. с чл.2 ал.2 от НК, като му е наложено наказание пробация за срок от 6 месеца и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца.

В приетото пред първата инстанция заключение на съдебнопсихиатричната експертиза също е констатирано, че резултатът от кръвната проба на водача Д. Т. П. сочи на наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 1.4 промила, съответстващо на лека степен на алкохолно опиване, което обичайно води до отслабване на вниманието, 2 концентрацията и повишаване риска от неправилна преценка на ситуациите.

В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-автотехническа експертиза за изследване на механизма на пътно-транспортното произшествие. От приетото заключение се установява, че на 9.10.2014 г., около 15.45 часа, на първокласен път ПП І-6 – Кюстендил-София, в участъка между гр.Кюстендил и с.Ябълково, към Т-образно кръстовище с пътя вдясно за с.Жабокрът, в лявата пътна лента, Д. Т. П. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“ рег.№ *** със скорост от около 90 км/ч, с алкохол в кръвта 1.40 промила. При предприето от водача изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Фиат Пунто“, на Т- образното кръстовище е навлязъл велосипедистът И. С., със скорост от около 11.5 км в час, при наличие на пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, като въпреки опита за аварийно спиране от страна на първия, автомобилът е блъснал велосипедиста. Според експерта, опасната зона за спиране на автомобила при установената му скорост на движение, е 75 метра, а към момента , в който велосипедистът е навлязъл в платното за движение на главния път І -6, автомобилът е бил на 44.6 м преди мястото на удара, поради което и при своевременна реакция и по-ниска скорост неговият водач не е могъл да спре преди мястото на удара.

Вещото лице е обосновал краен извод, че предвид навлизането на велосипедиста, пресичайки-стоп линията си, ударът за водача на автомобила е бил непредотвратим чрез аварийно спиране, поради което и причината за настъпване на произшествието е навлизането на велосипедиста в кръстовището и главния път при опасна близост на автомобила.

Пред първата инстанция в качеството на свидетели са разпитани лицата Ш.У. и В.Д. – преки очевидци на инцидента, пътували зад процесния автомобил в дясна пътна лента в посока Кюстендил – с.Жабокрът. Според възприятията и на двамата свидетели автомобилът, който ударил велосипедиста бил зад техния в лява пътна лента, после ги задминал с повисока скорост. Те се движели с около 70-80 км/ч, а въпросният автомобил се движел много по-бързо. Ударът настъпил в лявата лента. Видимостта към велосипедиста била много добра, той се движел бавничко, пресичал главния път, бил в лявата лента и ударът настъпил там. Нямат впечатление водача на автомобила да е предприел спиране и предполагат, че ударът е могъл да се избегне, ако водачът се е бил престроил в дясна пътна лента.

Първоинстанционният съд с обжалваното решение е приел, че не са установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя-виновно противоправно поведение на деликвента Д. Т. П., което да е довело до настъпване смъртта на пострадалия, поради липса на доказателства за наличие на причинна връзка с допуснато от него нарушение на ЗДвП и вредоносния резултат.

Във връзка със задължителните указания на ВКС и за изясняване на всички въпроси относно механизма на ПТП пред въззивната инстанция е изслушана повторна автотехническа експертиза в разширен състав на вещите лица проф. Ст. К., доц. инж.В.П. и инж. А., от която на първо място се установяват пътните знаци и маркировка в процесния участък – в посока на движението на велосипедиста знак Б1 „Пропусни движещите се по 3 път с предимство“, както указателни табели Д12 – „Край на населено място“ и напречна маркировка М6 „Стоп –линия“, а в посоката на движение на л.а. Фолксваген Поло – хоризонтална пътна маркировка – ограничителни линии от двете страни на платното, което е от две ленти за движение, разделени с маркировка М3 – „единична прекъсната линия“.

Изяснено от експертизата на следващо място е, че водачът на лекия автомообил при приближаване на населено място и навлизане в кръстовище се е движел с превишена скорост от 98 км/ч, като вертикалната проекция на контакта между двамата участници е в лява пътна лента на първокласен път ПП 1-6 Кюстендил–София. От техническа гледна точка видимостта в района на произшествието е била в граници, превишаващи опасната зона на лекия автомобил и позволяваща и на двамата участници да се възприемат от достатъчно голямо разстояние. Разстоянието на което за първи път водачът е възприел велосипедиста като опасност е 49,85м, когато е предприел намаляване на скоростта и изминал посоченото разстояние за време от 1, 85сек. Водачът е възприел опасността, когато велосипедистът е бил на разстояние от 4,6м от мястото на удара, изчислено на база скорост на движение на велосипедиста 2,5м/сек. за лице от мъжки пол над 80 години, управляващ велосипед „без скорости“. Изминатият път от велосипедиста до мястото на удара е определено около 5,10м и следователно водачът е възприел опасността, когато велосипедистът е бил на около 0,5м след стоп-линията или непосредствено след навлизане на платното за движение – около 2сек. след преминаване на стоп-линията. Въз основа на посочените в стойности изчисления вещите лица са достигнали до извод, че водачът е възприел своевременно опасността.

Точното разстояние, на което се е намирал автомобила, когато велосипедистът е бил върху десния край на пътното платно е 55,35м, което се явява значително по-малко от опасната зона за спиране 92,57м. Тези фактически констатации са в основата и на следващите изводи на експертизата, че в момента, когато велосипедистът е преминал десния край на платното за движение и предприел пресичане отдясно –наляво спрямо посоката на движение на автомобила, водачът не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез задействане на спирачната уредба с максимална ефективност. Горните изводи за непредотвратимост на удара са идентични и при условие, че водачът се е движел с разрешената за пътния участък скорост от 90 км/ч. Възможност да предотврати удара чрез задействане на спирачната уредба би имал при движение със скорост от 64,8 км/ч или пониска.

В съдебно заседание от поставените на вещите лица въпроси се изяснява, че стандартното време за реакция на неповлиян от алкохол водач е 0,8секунди, а когато е повлиян с алкохолно съдържание от 1,4 промила в анализираната пътна ситуация, тогава времето за реакция се повишава с 0,2сек. или сумарното време е общо 1сек. и този факт, както и възрастта на водача на велосипеда, са били съобразени при изчисленията. Въз основа на тях извеждат и извод, че в конкретния случай водачът е реагирал своевременно и алкохолното повлияване не е бил решаващ фактор за преминаване границата над средностатистическите показатели.

Събраните пред двете инстанции доказателства потвърждават от правна страна извода, 4 че не е налице пряка причинна връзка между противоправното поведение на водача на автомобила и настъпилия резултат, независимо от констатацията, че е управлявал превозното средство след употреба на алкохол. При съобразяване на изяснения в експертизите механизъм на произшествието и показанията на разпитаните свидетели, следва да се приеме, че причина за настъпването му е навлизането на велосипедиста в кръстовището и главния път, при несъобразяване с наличието на знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ , при което за водача на лекия автомобил ударът е бил непредотвратим. Неочакваното навлизане на велосипедиста в кръстовището представлява по своя характер възникване на непредвидима опасност, при която водачът на автомобила не е имал възможност ефективно да реагира, за да предотврати удара. От съществено значение в случая е обстоятелството от кой момент навлезлият в кръстовището и главния път велосипедист е дал повод на другите участници да го възприемат като опасност за движението. Последователна в тази насока е съдебната практика, че деянието на водача не може да се третира като случайно, когато опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране и ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но не е сторил това.