Решение № 98 от 14.04.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000542 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на Клаверблад Шадефержекерингсмаатшеппей

Н.В., дружество, регистрирано в

Нидерландия срещу решение № 12 от 26.01.2023г. по търг.дело № 33/21г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което дружеството е осъдено да заплати на С. И. П. от гр.Попово и М. И. П. от гр.Велико Търново, по 75 000лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени им от смъртта на сина им И. С.ов И., загинал на *****г. при ПТП на територията на ФР Германия, ведно със законна лихва, считано от 12.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението на основание § 115 ал.1 от Закона за застрахователния договор на ФРГ във връзка с § 823 от Германския граждански законник, § 253 ГГЗ, § 844 от ГГЗ и § 10 ал.3 от германския Закон за движението по пътищата, както и е осъдено да заплати направените по делото разноски.

В жалбата се твърди че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалното и процесуалното право.

1

Сочи, че правилно първоинстанционният съд е намерил за приложимо правото на ФР Германия. Твърди, че по делото не е установено съдържанието на относимата немска практика по казуси, сходни на процесния и относима към определяне на размера на дължимото обезщетение, както и приложимите от германския съд критерии за определяне на размера на застрахователното обезщетение. Излага, че тъй като произшествието е настъпило на територията на Германия, претенцията е била обработена в съответствие с немската законодателна и съдебна практика и предложеният на ищците размер на обезщетението е максимално възможния определен на базата на съдебната практика и законодателството в Германия. Твърди, че съдът е следвало да установи съдържанието на съдебната практика по прилагане на чуждото право. Излага, че неправилно първоинстанционният съд е приложил критериите за обезщетение за неимуществени вреди при определяне на понятието справедливост, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968г на Пленума на ВКС. Сочи, че за да се приложат правилата за обезщетяване на неимуществените вреди според българския закон, а не на приложимите немски закони и съдебна практика трябва да се установят особено важни причини като явно накърняване на правото на обезщетение от непозволено увреждане в резултат на прилагане на немското право. Твърди, че в случая немското право предвижда обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на родственик, поради което правото на ищците да получат обезщетение не е накърнено. При определянето му следва да се приложи германското право, както и следва да се съобрази с немския национален манталитет и възприятия за справедливост, дали отражение в местното право и съдебната практика.

Прави оплакване и срещу извода на съда за недоказаност на направеното възражение за съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните осъдителни части изцяло и да постанови друго, с което исковете за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от С. П. и М. П. да бъдат отхвърлен изцяло.

Въззиваемите страни С. И. П. и М. И. П., в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба и молят съда да потвърди решението в обжалваните от застрахователя осъдителни части, претендират направените пред въззивен съд разноски.

2

Към производството е присъединена и частна жалба на Клаверблад Шадефержекерингсмаатшеппей

Н.В., дружество, регистрирано в

Нидерландия срещу определение № 153 от 21.06.2023г. по търг.дело № 33/21г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което молбата на застрахователното дружество по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за присъденото на адвокат Д. по реда на чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение е оставена без уважение. Твърди че следва да бъде приложена редакцията на Наредбата към датата на сключване на първия договор за правна помощ.

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещните страни.

Въззивникът – застраховател, в депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, поддържа подадените от него въззивна и частна жалби и моли съда да ги уважи. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемите С. П. и М. П., в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорват жалбите и молят съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя осъдителна част, както и обжалваното определение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск от С. И. П. и М. И. П. срещу Клаверблад Шадефержекерингсмаатшеппей

Н.В., дружество, регистрирано в

Нидерландия за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син И. С.ов И. при пътно-транспортно произшествие на *****г., причинено виновно от водача на микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружеството, ведно със законна лихва.

Предмет на въззивно производство е решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата по 75 000лв. за всеки от родителите.

Няма спор пред въззивната инстанция досежно установените от първата инстанция факти за настъпването на пътно-транспортното произшествие на *****г., причинената смърт на И. С. И. в резултат на произшествието, починал 3 на 48 години, вината на водача на водача на микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ******* В. И. и механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача И. вреди при управлението на автомобила. Не е спорно, че ищците са наследници по закон – родители на починалия при пътно-транспортното произшествие И. С. И.. Не е спорно изплащането на обезщетение от застрахователя на родителите – на всеки от тях по 35 000лв., предхождащо завеждането на иска.

Спорни пред въззивна инстанция са размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По приложимото право:

Приложимото право съгласно Регламент /ЕО/ №

864/2007г. на

Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /Регламент Рим II/ е немското материално право. Приложимите норми към *****г. по делото са установени.

Нормата на § 844 ал.3 от Германския граждански кодекс предвижда заплащане на подходящо парично обезщетение на родител на лицето, комуто е причинена смърт.

Съставът на въззивния съд е изискал информация по реда на процедурата, предвидена в Европейската конвенция за обмен на правна информация за това как и по какви критерии се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди на трети лица в случай на причиняване на смърт на техен близък, в случая син, какви размери на обезщетения обичайно се присъждат от немските съдилища в подобни хипотези. Изискани са и съдебни решения с прецедентно значение или тълкувателен характер по приложението на нормата, евентуално разяснителни коментари, като бъде съобразена датата на произшествието - *****г.

От представените от немска страна материали съставът на въззивния съд намира, че размерът на „подходящото обезщетение“ трябва да бъде определен 4 от съда във всеки отделен случай. Обстоятелствата, които характеризират отделения случай трябва да бъдат взети под внимание, по-специално интензивността на претърпяното страдание, интензивността на действителната социална връзка между убитото лице и оцелелия, степента на вина на нарушителя и икономическите обстоятелства на оцелелия, ако те са имали формиращ ефект върху психологическото състояние на опечаления.

Посочено е, че в правителствения проект за въвеждане на право на обезщетение за преживяло лице е посочена сума от 10 000 евро за щети от удари в случай на смърт на близък роднина, която съдилищата присъждат средно като компенсация за болка и страдание. Като е възможно това да дава насоки за правото на обезщетение за преживяло лице. Посочено е също така, че обезщетението за преживяло лице не изисква увреждане на здравето. Има за цел да облекчи душевното страдание, което не достига този праг. За да се избегнат противоречия в оценката, сумата, присъдена на преживелия роднина в отделни случаи, трябва по правило да е по-ниска от сумата, на която той би имал право, ако психическото страдание, което е претърпял, има качеството на увреждане на здравето.

Независимо от приетата правна квалификация на иска по чуждото материално право § 844 ал.3 от Германския граждански кодекс, настоящият състав на въззивния съд намира, че следва приложи критериите за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл.52 от ЗЗД на Република България, тъй като тази норма представлява “особена повелителна норма” по смисъла на чл.16 от Регламент (ЕО) № 864/2007. С Решение от 05.09.22024г., постановено по дело С-86/23, Съдът на Европейския съюз прие, че член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 („Рим II“), трябва да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която предвижда, че обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките роднини на починало при пътнотранспортно произшествие лице, се определя от съда по справедливост, не може да се счита за „особена повелителна норма “ по смисъла на този член, освен ако – когато разглежданото правно положение има достатъчно тясна връзка с държавата членка на сезирания съд – въз основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на тази национална разпоредба сезираната юрисдикция констатира, че нейното зачитане се счита от решаващо значение в рамките на правния ред на тази държава членка, тъй като преследва цел за защита на 5 съществен обществен интерес, която не може да бъде постигната чрез прилагане на правото, определено съгласно член 4 от този регламент.

На първо място, въззивният съд, като сезиран български съд, намира, че процесният казус има тясна връзка с българската държава. В случая въззивниците – ищци са български граждани с местоживеене в България, сезирали са юрисдикция на тази държава членка. Пътнотранспортното произшествие, вследствие на което синът им е починал, е настъпило в Германия. Виновният за това произшествие водач е български гражданин.

Причинителят на това произшествие е застрахован в застрахователно дружество на друга държава – членка Нидерландия. Писмени доказателства за това, че виновният водач и пострадалото лице са установени в Германия няма по делото. Но от гласните доказателства, се установява че починалият макар и да е живял в Германия, не е прекъснал връзката си с България и редовно се е прибирал при ползване на отпуск, празници, ваканции. Поради което и съдът приема, че в случая е налице достатъчно тясна връзка с България.

Член 9 от Регламент „Рим I“ /идентично с понятието „особена повелителна норма“ по смисъла на член 16 от Регламент „Рим II“/, определя „особените повелителни норми“ като норми, чието зачитане дадена държава смята, че е от решаващо значение за гарантиране на нейните обществени интереси като политическа, социална или икономическа организация, до такава степен, че те са приложими към всяка ситуация, попадаща в обхвата им, независимо от приложимото към договора право съгласно този регламент.