Решение № 119 от 17.04.2024, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Севлиево, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20224230100083 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от Д. Г. М.У. срещу Д. И. У., Х.

И. А., К. Д. И. и Д. Л. И..

Ищецът твърди, че с първата ответница са ****, по силата на граждански брак, сключен на *** г. и прекратен на *** по взаимно съгласие , със споразумение, утвърдено от Районен съд – Севлиево, с Решение № 163/*** по гр.д. № 501/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево. Твърди се, че по време на брака страните придобили 7,9% ид. части от дворно място с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Севлиево, с площ 1668 кв.м, заедно с построената в него реална част от едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 39 кв.м. и реална част от стопанска постройка, без идентификатор, със застроена площ 22 кв. м.

ПридобИ.ето било последица от съдебна делба, предмет на гр.д. № 395/2012 г. по описа на Районен съд – Севлиево, прекратено с протоколно определение от 27.09.2012 г., влязло в сила на 04.10.2012 г., с участие на ответницата, в дял на която бил поставен гореописания недвижим имот, с 1 пазарна стойност 12 675 лева, като била осъдена да плати 6000 лева на съделителя Г.С.С. - да уравнение на дела му. Твърди се, че паричните средства за уравнението били осигурени от ищеца чрез потребителски кредит от 6300 лева, предоставен от кредитодател „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по силата на договор за потребителски паричен кредит от 16.04.2013 г.

Кредитът бил усвоен от ищеца по негова банкова сметка и цялата парична сума за уравнението била изтеглена от ищеца и връчена в брой на ответницата за погасяване на задължението по сметка на кредитора. С писмена молба по гр.д. № 468/2013 г. по описа на Районен съд – Севлиево кредиторът Г. С. направил изявление, че сумата за уравнение е изплатена изцяло. Задълженията към „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД били погасени изцяло на 14.06.2013 г. с банков превод от 6309,58 лева, нареден от сметка на ищеца при банка „Сосиете Женерал Експресбанк” АД. Средствата за това погашение били осигурени чрез усвояване на потребителски кредит от 34 500 лева, сключен на 12.06.2013г., по силата на който страните, като съпрузи се задължили пред банката като съдлъжници и задълженията по този договор били погасени изцяло на 04.06.2019 г.

Ищецът счита, че в резултат на съдебната делба ответницата придобила 52,66 % от възложения й недвижим имот. С изплащане на уравнението с общи заемни средства по време на брака съделителите придобили в режим на СИО 47,34 % от имота. След прекратяване на брака страните били съсобственици на имота при квоти 23,67 % за ищеца и 76,33 % за ответницата. C фактическо реализиране на „Промяна на предназначението на нежилищно помещение във второстепенна постройка за жилищни нужди по чл. 53 от ЗУТ” със застроена площ 52 кв.м. съгл. Разрешение за строеж № 257 от 21.07.2005 г. на Гл. архитект на Община Севлиево и присъединяване на съществуващи дневна, кухня и покрита тераса процесните делбени сгради обособили самостоятелен обект на правото на собственост, представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 113 кв.м., брой етажи 1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, състояща се от входно антре с площ 6 кв.м., баня-тоалетна с площ 4,30 кв.м., спалня с площ 13,66 кв.м., спалня с площ 35,30 кв.м., дрешник с площ 3,30 кв.м., всекидневна, кухня и покрита тераса. Граници на 2 еднофамилната жилищна сграда с идентификатор *** били съседните: ПИ с идентификатор ***; сграда с идентификатор ***; ПИ с идентификатор ***; сграда с идентификатор ***. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 17 кв.м.; брой етажи 1, предназначение - постройка на допълващо застрояване била собственост и архитектурно присъединена към обект, представляващ самостоятелен обект на право на собственост, представляващ едноетажна еднофамилна жилищна сграда от 55 кв.м., собственост на Х. И. А. и Д. Л. И., легитимирани с НА № 185, том V, peг. № 9179, дело № 943/25.07.2007 г.

Предвид изложеното ищецът иска допускане и извършване на делба между Д. Г. М. и Д. И. У., на едноетажна жилищна сграда, с идентификатор *** по кадастралните регистри на гр. Севлиево, със застроена площ 39 кв.м. и реална част от стопанска постройка без идентификатор със застроена площ 22 кв.м., съгласно разделителен Протокол от с.з. на 27.09.2012 г. по гр.д. № 395/2012 г. по описа на Районен съд – Севлиево, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, представляваща сграда с идентификатор *** в гр. Севлиево, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 113 кв.м., на 1 етаж, с предназначение - жилищна сграда еднофамилна, състояща се от входно антре с площ 6 кв.м., баня-тоалетна с площ 4,30 кв.м, спалня с площ 13,66 кв.м., спалня с площ 15,30 кв.м, дрешник с площ 3,30 кв.м, всекидневна, кухня и покрита тераса, при граници: ПИ с идентификатор 65927.501. 2695; сграда с идентификатор ***; ПИ с идентификатор ***; сграда с идентификатор 65927. 501.2696.7, при делбени квоти: 23,67% за Д. Г. М. и 76,33% за Д. И. У.. Иска се и допускане и извършване на делба и на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Севлиево /с номер по предходен план 2696/ с площ 1668 кв.м., при съседи на имота: ***, ***, ***, ***,

***, при дялове, както следва: Х. И. А. - 25% от правото на собственост; Д. Л. И. - 25% от правото на собственост; К. Д. И. - 42,10 % от правото на собственост; Д. И. У. - 6,03% от правото на собственост и Д. Г. М.

- 1,87% от правото на собственост.

3

Тъй като делбеният имот се ползвал само от ответницата, на осн. 344, ал. 2, пр. 2 ГПК, ищецът иска постановяване Д. И. У. да плаща на Д. Г. М., 50 лева месечно за ползване на неговата част от имота, считано от получаване на исковата молба до окончателното извършване на делбата.

В съдебното заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, ведно с направените към нея уточнения и моли съда да допусне до делба имотите, посочени в исковата молба, както и претендира присъждане на разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Д. И. У.. Не оспорва, че страните са ****, чийто брак е прекратен по посочения в исковата молба начин, но оспорва всички останали изложени в исковата молба фактически твърдения и правни изводи. Имотите, описани като предмет на делбата в исковата молба били лично имущество на ответницата, а не съпружеска имуществена общност. С протокол от съдебно заседание от 27.09.2012 г. на ответницата били поставени идеални и реални части от имоти. Ответницата била съсобственик в имота в резултат на наследяване от *** - И.И.У., което било видно от представения към исковата молба нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства № 1, том трети, peг. № 3373, дело № 244 от 2005 г. на Нотариус Н.К., с район на действие PC - Севлиево, с peг. № 298 на НК и от представени с отговора други два нотариални актове. По аргумент от чл. 22 СК, тези имоти не представлявали съпружеска имуществена общност. Сумата от 6000 лв., която ответницата била осъдена да заплати за уравнение на дела на съделителя Г.С.С., не била заплатена с кредитни или други семейни средства, както твърди ищецът. Средствата, с които Д. У. заплатила дела си, й били дарени от майка й К. Д. И.. К. И. ги събрала чрез свой личен кредит и заем от И. А. И. и Х. С.. Тъй като средствата били дарени на Д. У. от майка й, налице била пълна трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 1 от Семейния кодекс, като ответницата заявява такова възражение. С кредита, описан в исковата молба, сключен на 16.04.2013 г., страните закупили лек автомобил марка и модел ****” с ДК №***. Оспорва като неверни твърденията, средствата от него да са използвани за изплащане дела на Д. У. в делбеното производство по гр.д. № 395/2012 г. на Районен съд – Севлиево.

Оспорва и посочените в исковата молба квоти за делба на имотите. Ако се 4 приеме, че претенцията е основателна, то ищецът притежава много по-малък дял от имотите. Оспорва по основание и размер и претенцията за наем в размер на 50 лева. Предвид липсата на възникнала съсобственост върху имота, претенцията била неоснователна. Размерът бил завишен и не съответствал на характеристиките на имота и пазарната обстановка към момента.

Относно искането за допускане до делба на недвижим имот с идентификатор ***, счита, че делба на имота е недопустима.

Имотът бил застроен с общо седем сгради, всяка от които принадлежала на различни собственици или била в съсобственост, като ищецът не бил съсобственик в шест от тях и тези шест били извън предмета на делото.

Предвид застрояването, поземленият имот изгубил своето самостоятелно предназначение, и съставлявал принадлежност към всяка отделна сграда /по аргумент от чл. 98 ЗС/. Като такъв той не можел да е самостоятелен предмет на делбата. Имотът не следвало да се допуска до делба, тъй като били налице и всички условия, предвидени в точка 1, буква „Д” на Постановление № 2/1982 г. на ОСГК на ВС. Съгласно тълкуването, дадено с посоченото Постановление „1. Не може да се допусне делба: ... д) на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела. Относно реалните части, които ищецът претендира да бъдат допуснати до делба, възразява до делба да бъде допусната цялата сграда с идентификатор ***, с площ от 113 кв. м. Видно от Протокол от 27.09.2012 г. по гр. д. № 395 по описа за 2012 г. на Районен съд – Севлиево, на Д. И. У. била поставена в дял и същата изкупила реална част от едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 39 кв.м. и реална част от стопанска постройка без идентификатор със застроена площ от 22 кв.м. С уточнението към исковата молба се искало допускане до делба на сграда с идентификатор *** с площ от 113 кв.м. Стопанската постройка без идентификатор със застроена площ от 22 кв.м., не била част от сграда с идентификатор *** с площ от 113 кв.м. Тази стопанска постройка и към настоящия момент съществувала самостоятелно, нямало я отразена на скицата /както и през годините никога не била отразявана, видно и от Постановлението за възлагане на ЧСИ Г.Н./, същата била паянтова, 5 разположена към границата на имот *** с имот *** и се използвала като навес за дърва и градински принадлежности. Приложените с уточнението на исковата молба разрешение за строеж № 257 от 21.07.2005 г., ведно с цялата проектна документация не касаели и не обхващали тази постройка от 22 кв.м. Оспорва наведените в исковата молба и уточненията към нея твърдения, че тази постройка представлява реална част от сграда с идентификатор ***, с площ от 113 кв.м., фигурираща в приложената по делото скица. Частта, описана в протокола от делбата по гражданско дело № 395 от 2012 г. по описа на Районен съд – Севлиево, като „реална част от едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 39 кв.м.” към настоящия момент била реална част от сграда със същия идентификатор, с площ на сградата от 113 кв.м., като процесната реална част от 39 кв.м. представлявала дневна и кухня, съгласно приложената към разрешението за строеж проектна документация.

За извършените реконструкция и подобрения на останалата реална част от тази сграда /две спални, санитарен възел, антре и дрешник/, ответницата Д. И.

У. била осъдена с решение № 30/04.03.2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново постановено по въззивно гражданско дело № 20204000500296 по описа на Апелативен съд - Велико Търново, от ищеца да му заплати припадащата му се част от стойността на подобренията и тя реално му заплатила сумата. Каквито и промени да е претърпяла сградата с идентификатор *** през годините, тя била лична собственост на ответницата Д. И. У., придобита по наследство. Ищецът не сочел на какво правно основание претендира да е възникнала съсобствеността и върху частта от сградата, над отразената в протокола от 27.09.2012 г. по гр. д. 395/2012 г. на Районен съд - Севлиево реална част с площ от 39 кв.м.