Определение № 544 от 30.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544 гр. Варна, 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500060 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК Подадена е частна жалба от адв. П. Н., против определение № 16059/18.11.2025г. на ВРС по гр.д.№ 13114/2024г., с което е оставена без уважение молба от ищеца К. Т., чрез адв. П. Н., с искане за изменение на постановеното по делото решение №3489/08.10.2025г. в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса и в полза на адв. П. Н. бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ на ищеца по делото.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че в случая не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК. Твърди се, че ответникът е станал причина за предявяване на иска, доколкото е поискал да бъде конституиран като взискател в изп.производство и не е предприел действия за връщане на изп.лист на длъжника. Сочи се, че материалноправното възражение за погасяване по давност не може да бъде упражнено извънсъдебно и наличието на изп.лист, който овластява кредитора да поиска образуване на ново изп.производство, обуславя правния интерес на длъжника от предявяване на установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК. Твърди се също, че са налице предпоставките за присъждане на адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв., доколкото е представен договор за правна помощ и съдействие, с който адвокатът изрично поема задължение да оказва безплатна правна помощ по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗАдв. и искането за присъждане на разноски е направено своевременно. Моли да бъде отменено постановеното определение и присъдени претендираните разноски на основание чл.38 от ГПК.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, съответно за правилност на постановения съдебен акт.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба от К. М. Т., чрез адв. П. Н., с която претендира да бъде установено по отношение на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, че не му дължи изпълнение на вземане за сумата от 10 561,83 лв., от които главница в размер на 2000 лв. и лихва от 8561,83 лв. по договор за кредит №*********г., сключен между нея и „Първа инвестиционна банка“ АД, поради погасено по давност право на принудително събиране.

В отговора на ИМ ответникът е направил признание, че от последното изп.действие до датата на подаване на исковата молба е изтекъл петгодишен давностен срок, с оглед на което е уважен предявения иск.

Разноски в полза на ищеца не са присъдени въз основа на извода, че ответникът не е станал причина за завеждане на иска.

Подадената от ищеца молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение с определение от 18.11.2025г. Съдът е приел, че ответникът не е станал причина за завеждане на производството с извънпроцесуалното си поведение, като освен това е признал иска, с което е мотивирал извод за неоснователност на молбата.

На разглеждане подлежи въпроса дали ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото. Доколкото е безспорно, че в отговора на исковата молба е обективирано признание относно факта на изтекла давност, определящо е извънпроцесуалното поведение на ответника. От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 26.04.2024г. от „ПИБ“ АД, чрез пълномощник „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, до длъжника К. Т. е отправено уведомление за извършено прехвърляне /цесия/ на вземанията по договор за кредит №39-РКО-А-2600 от 05.10.2007г., в което са посочени дължимите суми по кредита, както и че цесионерът ще продължи да начислява законна лихва върху главницата.

Според константната съдебна практика определение №

157/16.01.2025 г. по ч. т. д. № 2611/2024 г. на ВКС, I т. о., определение № 50413/05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г. на ВКС, I т. о. и определение 1220/05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. на ВКС, I т. о. предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Цитираната в частната жалба многобройна съдебна практика е неотносима към настоящия случай, доколкото разрешенията във всички съдебни актове се основават на извода, че наличието на изпълнителен лист в полза на ответника поражда за длъжника интерес да иска да се отрече 2 вземането със сила на пресъдено нещо след изтичане на срока на погасителната давност. В настоящия случай липсват както доказателства, така и конкретни твърдения за издаден изп.лист и за образувано изп.производство за събиране на процесните вземания.

Съобразно константната съдебна практика на ВКС ответникът по уважен отрицателен установителен иск не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друг вид принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В случая е налице описаната хипотеза, доколкото не са ангажирани доказателства за издаден изп.лист и за образувано изп.производство. Представеното по делото уведомление за извършена цесия изхожда от цедента, цесионерът е само пълномощник, който по силата на упълномощаването изявява волята на упълномощителя. След получаване на съобщението цесията има действие спрямо длъжника и съответно легитимиран да получи плащането е цесионерът, поради което изявлението на цедента за плащане не ангажира длъжника. Не са налице доказателства и за други извършени от ответника действия по претендиране на процесните вземани от длъжника.

Въз основа на горното съдът счита, че поведението на ответника не е станало причина за завеждане на производството, поради което не следва да бъдат възлагани в негова тежест направените от ищеца разноски.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани, тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт /така определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС; определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС/. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат /така определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, определение № 122 от 12.01.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4089/2025 г., III г. о., ГК/. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК.

/Определение № 76 от 14.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4562/2018 г., III г. о., ГК/

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16059/18.11.2025г. на ВРС по гр.д.

№ 13114/2024г., с което е оставена без уважение молба от ищеца К. Т., чрез адв. П. Н., с искане за изменение на постановеното по делото решение №3489/08.10.2025г. в частта за разноските,.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4