Решение № 7451 от 23.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7451 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110152810 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, с ЕИК: 200604885, подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. С., срещу А. В. Д., ЕГН: **********, с която иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2500 лева – главница по договор за потребителски кредит SO № 3338/22.12.2022 г., сумата от 247,50 лева – договорна лихва за периода от 22.03.2023г. до 22.03.2023г. и сумата от 15,28 лева – обезщетение за забава за периода от 23.03.2023 г.- 13.04.2023 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20266/2023 г. на СРС – 18.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира направени разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и лицето А. В. Д. бил налице валидно сключен индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 3338/22.12.2022 г., който е сключен онлайн във формата на електронен документ, подписан чрез обикновен електронен подпис – при условията ЗПФУР. Ищецът твърди, че обикновеният електронен подпис има силата на саморъчен такъв по силата на чл.13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, като с попълването на данните си в заявката за кредит и потвърждаването на издадения договор чрез предоставения e-mail и телефонен номер ответникът е подписал договора с електронен подпис и се е съгласил с предварително получените общи условия и преддоговорна информация.

Твърди се също така, че на основание сключения договор по личната банкова сметка на ответника е отпуснат потребителски кредит в размер на 1

2500 лева главница – при 40.15% годишен лихвен процент /ГЛП/ или 0.11 % годишен лихвен процент на ден съответно 46.65 % годишен процент на разходите /ГПР/. Ответникът от своя страна се задължил да върне сумата от 4247.50 лева, формирана от 2500 лева – главница, 1500 лева – такса за експресно разглеждане и 247.50 лева – договорна лихва. Уточнява се, че договорът бил за срок от 90 дни, като сумата е следвало да бъде върната с една погасителна вноска на 22.03.2023 г.

Според ищцовото дружество към датата на падежа – 22.03.2023г. ответникът виновно не е върнал така дължимата сума, като продължавал да е в неизпълнение и към образуване на заповедното дело – 18.04.2023 г. Поради това ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 15.28 лева за периода от 23.03.2023 г.- 13.04.2023 г.

С исковата молба са представени: Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 3338/22.12.2022г., заедно с Общите условия към него; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и платежно за усвоената сума по кредита.

С допълнителна молба се представя извлечение от електронна комуникация между страните, съдържаща банковата сметка на ответника кредитополучател.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват по основание.

Твърди се, че договорът е сключен с физическо лице – потребител и като такъв попада под регулацията на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Счита, че договорът не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, които уреждат важни аспекти относно размера на възнаградителната лихва, методиката за нейното формиране и на годишния процент на разходи и на основание чл. 22 от ЗПК е нищожен. Предвид това договорът следва да бъде обявен за недействителен, тъй като не дава на потребителя достатъчно ясни и прозрачни сведения относно неговите задължения вкл. начина на формиране на договорната лихва.

Ответникът счита, че целият договор следва да бъде приет за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди, че разпоредбата на чл.

26, ал.4 от ЗЗД, която урежда възможност недействителните части на договора да бъдат заместени по правило с повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че договорът би бил сключен и без недействителните части, не следва да намери приложение и в двете хипотези, като се вземе предвид и характерът на договора, който е възмезден по своята същност.

На следващо място ответникът намира уговорката за дължима такса за експресно разглеждане в размер на 1500 лева, за нищожна на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК. Според посочената разпоредба от ЗПК изрично се забранявало събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, като ответникът твърди, че таксата за експресно разглеждане е част от посочените дейности, а не е допълнителна 2 дейност, следователно същата не следва да се дължи.

Ответникът твърди, че разпоредбата на чл. 8 относно възможността за удължаване на срока на кредита срещу допълнително заплащане на сума от сключения договор също е нищожна, тъй като нарушава забраната на чл. 33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, която предвижда, че при забава на плащането от страна на потребителя, кредиторът има право само на обезщетение за забава, което не може да надвишава законната лихва, но не и каквито и да е други плащания.

Следователно така посочената сума трябва да бъде приспадната от главницата.

Освен това счита, че клаузите не са договорени индивидуално с потребителя, защото не е могъл да влияе върху тях по какъвто и да е начин.

Поради това счита исковете за недоказани и иска същите да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание, проведено на 02.04.2024 г., от процесуалния представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява становище за уважаване на исковите претенции.

Ответникът А. В. Д. също изразява писмено становище по делото – за отхвърляне изцяло евентуално частично на исковите претенции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 12252/28.04.2023 г. по ч.гр.д. № 20266/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника А. В. Д. /лично/, който е депозирал възражение срещу същата.

От представено по делото копие от индивидуален договор за потребителски кредит SO № 3338/22.12.2022 г. се установява, че на 22.12.2022 г. между дружеството „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД като заемодател и ответника като заемополучател е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 2500 лева, срок на кредита 90 дни / една вноска/ - с падеж – 22.03.2023 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 46.65 % и фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ - 40.15 % /при 0.11 % лихвен процент на ден/.

В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорена услуга „експресно разглеждане“ на заявлението за кредит – за която се дължи такса от 1500 лева.

При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 4247.50 лева – като същото включва главница от 2500 лева, 247.50 лева – договорна лихва и 1500 лева такса „експресно разглеждане“.

Доколкото договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние нито той нито общите условия или стандартният европейски формуляр към същия съдът саморъчен подпис на кредитополучателя.

3

По делото липсва спор, че кредитът е усвоен като сумата е получена от заемополучателя. Това обстоятелство се установява и от приложено от ищеца платежно нареждане, видно от което сумата от 2500 лева е преведена на ответника кредитополучател на 22.12.2022 г. по сметка с IBAN BG 96 ESPY 4004 0020 2396 97 – микросметка в системата на „Изипей“ – посочена от ответника при отпускане на заема.

В тази връзка следва да се отбележи, че ответникът нито във възражението срещу заповедта за изпълнение, нито в срока за отговор на исковата молба е оспорил действителното усвояване на сумата.

Кредитът е с настъпил падеж като предсрочна изискуемост не се твърди да е обявявана.

Доколкото по делото липсва спор, че ответникът не е извършил никакви плащания по кредита съдебно счетоводна експертиза не е допусната.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Установителните искове са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за потребителски кредит SO № 3338/22.12.2022 г. , за които е издадена заповед № 12252/28.04.2023 г. по ч.гр.д. № 20266/2023 г. на Софийския РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства. Ищецът следва да установи и че съдържанието на договора отговаря на изискванията на ЗЗП и ЗПК, а претендираните суми, извън главницата, са начислени въз основа на валидни договорни клаузи.

За да възникне между страните облигационно отношение от вида 4 договор за заем, когато потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т. е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност, договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител, доколкото към този договор са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и в частност чл. 10 от същия.

За разглеждания договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Според чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които е че същият е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – ЗЕДЕП – по настоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ – изм. ДВ, бр. 85 от 2017 г. /.