Определение № 1330 от 02.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1330 гр. София, 28.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20231100602339 по описа за 2023 година Настоящото производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 и т.6 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з. определение от 10.04.2023г. по НОХД № 1059/23г. по описа на СРС, 108-ми състав, с което определение по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и връщане същото на СРП, а по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК е потвърдена търпяната от подс.В.М. МНО „Задържане под стража“ .

За да постанови горното определение първостепенният съд на първо място е приел, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила и в тази насока подробно е анализирал изложените защитни възражения и е аргументирал становището си, че в случая липсва нарушение на нормата на чл.227 НПК, а се касае за обективиран от страна на подсъдимия и неговия защитник отказ от връчване на материалите по ДП. На второ място СРС е изложил и подробни доводи за наличие на законовите предпоставки, обуславящи продължаване изтърпяването на най-тежката по българското законодателство МНО „Задържане под стража“, а именно извел е наличие на обосновано предположение за авторство на процесните престъпления и наличие на реален риск от извършване на престъпление.

Срещу определението в частта му и по чл.248 ал.1 т.3 и по чл.248 ал.1 т.6 НПК е подадена частна жалба от адв.В., защитник на подс.В. М. с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна и произнасяне по същество с прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП и смекчаване процесуалното положение на подсъдимия, посредством изменение на МНО „Задържане под 1 стража“ в по-лека такава. Релевира се довод за наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непредявяване на материалите по ДП, което от своя страна накърнява процесуалните права на подсъдимия, лишавайки го от възможност за отправяне на доказателствени искания и за преценка относно сключване на споразумение по реда на гл.29 НПК още в досъдебната фаза на развитие на наказателното производство.В депозираната частна жалба и касателно търпяната от подс.М. МНО се излагат съображения за налични новонастъпили обстоятелства, предопределящи нейното изменение – излагат се доводи за изминал значителен времеви период на изтърпяване на МНО „Задържане под стража“и за липса на риск от извършване на престъпление, а в допълнение се акцентира и на чистото съдебно минало на подсъдимия, на липсата на криминалистични регистрации и на наличието на семейна обвързаност, които факти и по мнение на защитата в своята съвкупност позволяват изменение на търпяната МНО.

Съдът, след като се запозна с изложените в частната въззивна жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с изявен правен интерес, притежаващо качеството на подсъдим, в срока по чл.342 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

СГС намира за нужно да подчертае следната фактология:

Производството по НОХД № 1059/23г. е образувано по повод депозиран в съда на 21.12.2022г. ОА против подс.В.М. с вменени му редица престъпления – две отделни престъпления по чл.325 ал.2 вр. ал.1 НК, по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК и няколко отделни престъпления по чл.131 ал.1 НК с причинени средни и леки телесни повреди, осъществени на територията на гр.Перник. Действително, чисто в процедурен аспект се наблюдава известно забавяне на делото, дължащо се обаче на обективни предпоставки – делото първоначално е образувано в СРС, след което е изпратено по подсъдност на РС гр.Перник, а в последствие и при констатирана хипотеза на чл.43 т.3 НПК с нарочно определение на ВКС от 17.01.23г. същото изпратено за разглеждане от СРС.

Делото своевременно е насрочено за провеждане на разпоредително с.з.

– такова първоначално е проведено на 28.02.23г., като е допуснат до участие и резервен съдия, а в последствие и при възникнал дългосрочен служебен ангажимент за председателя на съдебния състав именно допуснатият резервен съдия е встъпил за титуляр и на 10.04.23г.е проведено ново разпоредително с.з.

От фактическа страна следва да се подчертае и обстоятелството на първоначално фактическо задържане на подс.М. на 15.06.22г., като с 2 определение на СРС от 16.06.22г. на същия е взета МНО „Задържане под стража“, изменена по реда на чл.65 НПК в МНО „Домашен арест“ с определение на СГС от 27.10.22г. С последващо определение на СГС от 10.11.22г. и при констатирано нарушение на МНО „Домашен арест“ на осн. чл.66 ал.1 НПК същата е заменена в МНО „Задържане под стража“, която мярка подсъдимият изтърпява и по настоящем.

Съобразявайки всичко гореизложено и след цялостна служебна проверка на текстовото съдържание на обвинителния титул по НОХД № 1059/23г. и на приложените по ДП материали, въззивният съд възприема за правилни всички изложени от първостепенния съд доводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и за липса на законови основания за изменение на търпяната МНО.

Не се установява допуснато съществено процесуално нарушение по см. на чл.249 ал.4 т.1 НПК. За единствено такова се сочи от защитата липсата на предявяване на материалите по разследването, но в тази вр. въззивният съд не намира допуснато нарушение на законово регламентираната в чл.227 НПК процедура.От приложеното ДП обективно се констатира, че датата на предявяване на разследването е съгласувана с всички защитници на подсъдимия и именно по тяхно искане за такава е определена 20.12.22г. (т.11, л.74). Видно от протокол от горната дата (т.11, л.80), всички материали по разследването са предявени на подс.М. и неговите защитници, но последните отказват да се запознаят със същите с довод за несвоевременно изпълнение от страна на разследващия орган на задължението по чл.65 ал.2 НПК за незабавно изпращане на делото на съд при инициирана процедура за разглеждане на молба за изменение на МНО. Т.е. при горните факти, съдът приема, че процедурата по чл.227 НПК е изпълнена, като в хода на същата е обективиран отказ от защитата за реално запознаване с материалите по разследването. Този извод не се променя дори и от обстоятелството на отправена молба по чл.65 НПК и непроведено към датата 20.12.22г. производство по горния процесуален ред, доколкото съдебните документи в това производство не представляват материали по разследването, а само и единствено предявяването на такива е вменено в задължение на разследващия орган съгл.чл.227 НПК. В случая защитниците и подсъдимият сами са се лишили от възможност да отправят още на ДП доказателствени искания и да изложат в пълнота възражения, бележки и искания, по които наблюдаващият прокурор дължи произнасяне в срока по чл.229 ал.3 НПК. Тук съдът отваря една скоба и подчертава, че по единствените изложени на 20.12.22г. защитни възражения е даден отговор в нарочно Постановление от 21.12.22г. на СРП.

Т.е. липсва твърдяното от защитата нарушение на процесуалните правила.

Нещо повече – както правилно е изтъкнал основният съд, материалите по делото са налични и всички процесни страни разполагат с обективната възможност за запознаване със същите дори и след внасяне на ОА в съда, поради което непредявяването на материалите по разследването в принципен план не представлява съществено процесуално нарушение, рефлектиращо 3 върху правото на защита на подсъдимото лице.В този смисъл обжалваното определение на СРС, постановено в разпоредително с.з. по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК се явява правилно и законосъобразно.

Относно търпяната от подс.М. МНО „Задържане под стража“ настоящият въззивен съдебен състав приема наличие на всички законово визирани предпоставки.

В контекста на горното на първо място съдът съобрази факта на повдигнато против подсъдимия обвинение за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода – подобно наказание е законово предвидено за всяко от престъпленията, за което е ангажирана наказателната отговорност на настоящия частен жалбоподател.

Втората предпоставка, която следва да бъде изследвана, се изразява в наличие на обосновано предположение подсъдимият да е извършил процесните престъпления.Въззивният съд намира, че обоснованото предположение продължава да съществува, без да е нужно доказателствата да бъдат подлагани на обстоен анализ с оглед характеристиките на специалното производство и съобразяване презумпцията за невиновност. В тази вр. съдът отбелязва, че преценява само и единствено събраните по ДП доказателства, доколкото все още не е отпочнато съдебното следствие по делото.Събраните в хода на досъдебното разследване доказателства съдържат фактическа информация, съотносима към процесния спор и позволяваща изграждане на извод за евентуална съпричастност на подсъдимото лице във вменените му престъпления.

Третата предпоставка за вземане и респ. за продължаване действието на МНО „Задържане под стража“ е наличие на реална опасност подсъдимия да се укрие или алтернативно да извърши престъпление.Настоящият въззивен съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не може да бъде формиран извод за наличие на реална опасност подсъдимият да се укрие - той е български гражданин, с известен постоянен и настоящ адрес на територията на страната, семейно обвързан, с изградена социална среда, като липсват данни за обективирана склонност и намерение за избягване от наказателното преследване.

По отношение на реалната опасност от извършване на престъпление въззивният съд намира, че такава съществува и тя е изводима от характера и степента на обществена опасност на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения. Не може да бъде пренебрегната и многобройността на процесните престъпления, за които се извежда разумно подозрение за евентуална съпричастност, както и наличието на квалифициращи елементи за същите, които обстоятелства се оценяват за допълнителен показател не само относно високата обществена опасност на самите престъпления, но и относно високата обществена опасност на самия подсъдим. Този извод се подкрепя и 4 от съобразените от първостепенния съд данни за възникнал на 27.10.22г. инцидент между подс.В.М. и друго задържано лице Д. Томов, подробно описан в писмо от Началник Сектор Арести. В тази насока и в отговор на наведените в частната жалба доводи за липса на изследване на съпътстващите инцидента обстоятелства и най-вече на инициатора на сочения инцидент, следва да се отчетат изложените в горепосоченото писмо данни за прерастване на инцидента във физическа саморазправа и то осъществена на територията на арестантските помещения и в присъствието на съответните служители на ОЗ Охрана, които обстоятелства са допълнителен фактор в подкрепа на изведената по-горе висока личностнова опасност на настоящия жалбоподател. В допълнение настоящият съд взе предвид и доказания факт на образувани няколко отделни преписки срещу подс.М. (посочени в нарочна справка, представена по делото – л.43), като дори същият е привлечен в качеството на обвиняем по друго ДП № 166/22г. и то отново за престъпления с идентичен обект на престъпно посегателство с тези, включени в предмета на разследване по настоящото НОХД № 1059/22г.

С оглед изложеното, СГС намира, че съществува реална опасност от извършване на престъпление, която към настоящия момент не е с намалял интензитет. При горната конкретика срокът на изтърпяване на МНО „Задържане под стража“, който срок действително се преценява за новонастъпило обстоятелство, не може да послужи за фактическо основание за смекчаване процесуалното положение на подсъдимото лице.Периодът на задържане в случая надвишава 10 месеца, но наказателното производство е в своята централна фаза на развитие - съдебно производство пред първа инстанция, като в НПК не са регламентирани срокове, относими към тази фаза, след които задържането да се явява незаконосъобразно.В същото време и по мнение на решаващия въззивен съд, срокът на задържане се явява и разумен такъв – касае се за дело с фактическа сложност, доколкото предмет на разследване са 8 бр. престъпния; сравнително обемен доказателстен материал, събран на ДП (общо 12 тома), а видно от списъка към ОА, предстои разпит на редица свидетели и вещи лица.

Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f81378d-0a4e-4757-a426-20b71a286645