Решение № 165 от 05.06.2023, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр.

Враца, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 15.05.2023 г.

/петнадесети май, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:

АДМ.

СЪДИЯ: КРАСИМИР

ГЕОРГИЕВ при секретаря Даниела МОНОВА, без участие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 160 по описа на АдмС Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 44, вр. чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/ и чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по ЖАЛБА на Б.В.Н. ***, чрез * Г.Г. ***, против РЕШЕНИЕ № 32-80260/ 28.02.2023г. на Директора на ТД „Митница“ – Варна, с което е отказано да се приеме митническа стойност по митническа декларация /МД/ MRN20BG00200 2034311R0 от 12.08.2020г. на стойност общо 2 200 USD, определена е нова митническа стойност на употребяван катастрофирал автомобил„Т.Т.“ на 22 467.15 лв., коригирана е МД и са установени суми за досъбиране мита 1875.08 лв. и ДДС 4 125.17 лв., ведно с лихвата за забава, или общо сумата от 6 000.25 лв. за досъбиране.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореният акт. Твърди се, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на действащите правила на административното производство, решението е абсолютно необосновано и постановено при неправилно прилагане на относимия материален закон. На първо място се сочи, че в случая са представени всички необходими данни и документи, доказващи реалността на договорената цена на внесения в страната автомобил, в това число и Договор от 21.05.2020г. и документи касаещи техническото състояние на автомобила /сертификат за тотална щета и техническо описание на автомобила/, поради което няма никакво основание за оспорване и отхвърляне на митническата стойност на внесения автомобил. На следващо място, че митническите органи са оспорили и отхвърлили декларираната от жалбоподателят Б.Н. митническа стойност неоснователно и немотивирано, и на база противоречиви сведения, което е в разрез, както с процедурата по чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията /РИ 2015/2447/ и чл.22 пар.6 от Регламент /ЕС/ на Европейския парламент и на Съюза за приемане на митнически кодекс на Съюза /МКС/, за което се излагат доводи. На трето място се твърди, че е следвало да се приложи чл. 74 пар. 1 от регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за приемане на МКС, като митническата стойност бъде определена по някой от възможните методи по пар.2 и резервните методи по пар.3 се прилагат единствено и след изчерпване на предвидения преди това ред, което в случая няма данни да е направено. Необосновано не е използван метода по чл.74 пар.2 б.“б“ от МКС. На следващо място, че необосновано не е бил използван и резервния метод по чл.144 пар.1 от Регламент 2015/2447 във вр. чл.73 пар. 3 от МКС. Твърди се, че категорично промяната в декларираната договорна стойност не може да бъде извършена на база справката от американските митнически власти, с мотив, че същата представлява резервен метод по чл.144 пар.2 от РИ 2015/2447 във връзка 9с чл.74 ал.3 от МКС. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Пред съда жалбата се поддържа от пълномощника по изложените в нея съображения, представят се и допълнително писмени бележки.

Ответникът – Директора на ТД Митница Варна, чрез пълномощник – ** Л.С., в представено по делото Становище /л.52-55/ сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана, а оспореното решение правилно и законосъобразно. Иска се оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на решението. Претендират се разноски и се прави възражения за прекомерност на разноските на ответника - адвокатското възнаграждение.

Пред съда ответника, чрез друг пълномощник

- * С.Т., излага съображения за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Представя се допълнително писмена защита от пълномощника Т..

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред адм. орган административна преписка /л.23-44/. Допълнително от ответника са представени документи към преписката /л.56-71 и л.74-81/. От жалбоподателя са представени в с.з. преведени документи от преписката /л.98-105/.

Съдът, след като се запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и допълнително представените от страните, след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Решението е връчено на 02.03.2023г., видно от известие за доставяне /л.11/, а жалбата срещу него е постъпила на 15.03.2023 г. /л.6/, като е подадено по пощата /л.9/.

Съдът счита, че като адресат на жалбата оспорващият има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 150 от АПК.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На 12.08.2020 г. в ТД Митници Варна е приета Митническа декларация /МД/ с MRN 20BG002002034311R0 /л.27-28/ с вносител Б.В.Н. *** за режим „допускане за свободно обращение“ на стока „лек автомобил катастрофирал“, марка „Т.“ модел „Т.“, бензин, първа регистрация 20.11.2015г., цвят * , раб.обем **.,мощност **, бр. места * , двигател:неоткрит, шаси:**, нето тегло ** ., условие доставка **, декларирана обща фактурна стойност 2200 USD, при обменен курс 1.68926. Към МД са приложени документи – фактура от 21.05.2020г.с продавач ** , ** , линеен коносамент № **, спедиторски коносамент № **, фактура за транспорт № **/11.08.2020, документ от продавача /служебна бележка/ от 21.05.2020г. относно техническото състояние на автомобила, уведомително писмо от ** от 11.08.2020г. /л.29-41/.

Декларираната митническа стойност в размер на 3 716.37 лв. е определена съгласно чл.79 § 1 от Регламент /ЕС/ № 953/2013г., изчислени мита 371.64 лв. и ДДС 837.60 лв. /л.28/, които са заплатени в същия ден на 11.08.2020г. /л.43/. Налице е приложена към адм. преписка кореспонденция между ТД Митници Варна и американски митнически органи /л.24-26/.

С Писмо с peг. № 32-404626/23.11.2022 г.

/л.19/, ТД Митници Варна е уведомила жалбоподателя, че за нуждите на допълнителна проверка на МД и поради съмнения относно декларираната митническа стойност, в 7-дневен срок от получаване на писмото е поискано да представи допълнителни документи и информация. Писмото е получено на 26.11.2022г. /л.21/ С второ писмо с peг. № 32-433907/13.12.2022 г. /л.16-17/ на Директора на ТД Митница Варна, жалбоподателя е информиран, че предстои издаване на Решение на Д-ра на ТД Митница Варна, с което ще се определи нов размер на митническата стойност по МД, като са предоставени мотивите, на които ще се основава решението, с което ще бъде постановен неблагоприятен резултат и е определен 30-дневен срок от датата на получаването му за предоставяне на становище. Писмото е получено на 03.01.2023г. /л.18/.

Със Становище вх.№ 32-19066/16.01.2023г.

/л.22/ до ТД Митници Варна, жалбоподателят, чрез пълномощник * Г.Г., е възразил относно издаване на негативно решение за определяне на нова митническа стойност, като е изложил обосновани съображения затова.

В тази връзка Директора на ТД Митница

Варна е постановил оспореното Решение № 32-80260/28.02.2023г. /л.12-15/, с което е отказано да се приеме митническа стойност по митническа декларация от 12.08.2020г. на стойност 2200 USD, определена е нова митническа стойност на употребяван катастрофирал автомобил „Т. Т.“ на 22 467.15 лв., коригирана е МД и са установени суми за досъбиране мита 1 875.08 лв. и ДДС 4 125.17 лв., ведно с лихвата за забава, или общо сумата от 6 000.25 лв. за досъбиране.

Решението е връчено на 02.03.2023г., видно от известие за доставяне /л.11/, а жалбата срещу него е постъпила на 15.03.2023 г. /л.6/, като е подадено по пощата /л.9/, както се посочи и по-горе.

Пред съда от страните се представиха преводи на писма относно кореспонденцията между митнически органи на САЩ и ответника /л.66-71 и л.74-81/ и преводи от други документи от преписката /л.98-105/.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване пред

Административен съд Враца е Решение № 32-80260/28.02.2023г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция "Митници".

Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материално-правните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

В настоящият случай оспорения акт е издаден от Директора на ТД Митница Варна в рамките на неговата компетентност, в изискуемата писмена форма. Съгласно чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно чл. 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице.

Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл.

28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19, ал. 7 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Няма допуснати нарушения по чл.146 т.1 и т.2 от АПК.

Спазена е и регламентираната в нормативната база процедура, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, касаещи процедурата за извършване на последващ контрол на декларирането, залегнала както в ЗМ, така и в относимата към случая нормативна уредба, съдържаща специфични правила за издаване на административен акт от категорията на настоящия. Уведомен е жалбоподателя за извършване на допълнителна проверка, като са изискани от същия допълнителни документи. Уведомен е и за предстоящо определяне на нова митническа стойност на стоката, със съответните мотиви затова, като му е дадена възможност за възражения. Възражението е обсъдено в оспореното решение. Съгласно чл. 84, ал.1,т.1 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи. В случая е налице хипотезата именно на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. В конкретния казус митническият орган е извършил последващ контрол на подадената митническа декларация по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като е взел предвид както представените от получателя на стоката доказателства при подаването й, така и събраната допълнителна информация с цел установяване истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим "допускане за свободно обращение". Няма допуснато съществено нарушение по смисъла на чл.146 т. 3 от АПК.