Решение № 443 от 26.06.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Горна Оряховица, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20224120101687 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.

Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление : град София, район “Витоша”, ж.к. “Маинова долина”, ул. «Рачо Петков Казанджията» № 46, представлявано от управителя Р.И. М. - Т., чрез пълномощник: адвокат П. В. от САК, твърди в исковата си молба, че на 18.09.2009 г. в гр. Разград е сключен договор за потребителски кредит № FL494529 между "Юробанк И Еф Джи България” АД (с настоящо наименование „Юробанк България" АД, ЕИК 000694749, в качеството на кредитор, и Г. Й.

Г., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател. Заявява, че по силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 14580 лв., като сумата е усвоена от кредитополучателя, съгласно банково бордеро № 6225835/18.09.2009г. Посочва, че предоставената в заем сума се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл.3 от договора. Сочи, че с подписването на договора ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 144 месечни вноски с краен падеж 18.09.2021г. Заявява, че през първата година от договорния период кредитополучателят дължи месечни вноски в размер на 191,50 лв., а за периода след първата година до крайния падеж - погасителни вноски в размер на 235.04 лв., и последна изравнителна вноска в размер на 236,27 лв., съгласно чл.7 от договора и приложения като доказателство към исковата молба погасителен план. Сочи, че след усвояване на кредита, кредитополучателят 1 не е изпълнил поетите договорни задължения към "Юробанк И Еф Джи България" АД, като е останало непогасено задължение по кредита в размер на 16598.39 лв., от които: 14201.34 лв. - главница, и 2397,05 лв. - договорна лихва. Твърди, че кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне на последната погасителна вноска на 18.09.2021г.

Твърди, че на основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него, сключен между „Юробанк България" АД с ЕИК 000694749 и „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК 131001375, задължението на Г. Й. Г., произтичащо от договор за потребителски кредит № FL494529 от 18.09.2009г. е изкупено от „Еос Матрикс" ЕООД. Заявява, че на адреса на длъжника е изпратено уведомление по чл.99 от ЗЗД за извършената цесия с изх. № 27/28.02.2022г., изходящо от цедента, което според задължителната съдебна практика, материализирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д № 12/2009г. на II т.о на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д № 1711/2013 г., I т.о, съставлява надлежно съобщаване за цесията. Сочи също, че съгласно т.5.1.1 от договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, цесионерът „ЕОС Матрикс" ЕООД е упълномощен от цедента „Юробанк България" АД да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента.

Доколкото му е известно, към момента на предявяване на иска не е извършено погасяване на задължението на Г. Й. Г. към „ЕОС Матрикс" ЕООД. Не му е известно и основание, на което задължението на ответника да е отпаднало.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Г. Й. Г. с ЕГН ********** да заплати на „ЕОС Матрикс" ЕООД сума в размер на 4500 лв., представляваща част от неизплатена главница в размер на 14201,34 лв., сума в размер на 500 лв., представляваща част от неизплатената договорна лихва в общ размер от 2397,05 лв., за периода от 01.04.2019г. до 18.09.2021г. - датата, на която кредитът е станал изискуем. Моли съда да му присъди законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебно деловодни разноски в настоящото производство. Посочва банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума, - IBAN: ....

Моли съда, в случай, че отхвърли исковата претенция изцяло или от части, и в случай, че ответникът претендира присъждане на съдебни разноски, то съдът да изиска от последния да посочи банкова сметка, по която същите да бъдат заплатени, с оглед спазване принципа за равенство на страните, прогласен в чл.9 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Г. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул..., депозира писмен отговор на исковата молба, чрез пълномощника си - адв. С. И. от ВТАК.

Ответникът счита, че предявеният иск за присъждане на главница е процесуално недопустим. Счита подадената искова молба за нередовна, като е налице противоречие между обстоятелствената част, в която се твърди, че се претендира сума в размер на 4500.00 лв., представляваща част от неизплатена главница в размер на 14201.34 лв., и петитума, в 2 който е посочен като размер на частичния иск сумата от 5000.00 лв.

На следващо място, счита, че предявените искове са неоснователни. Заявява, че сключеният договор е нищожен поради нарушение на принципа на справедливост, на добросъвестност и на добрите нрави. Счита за видно, че договорът е изписан с изключително малък по размер шрифт и малко междуредие, което прави прочитането му крайно трудно, а от там и разбирането на смисъла на клаузите. Заявява, че договорът е сключен преди измененията на чл.10,ал.1 ЗПК, но независимо от това, че към момента на сключване на договора е нямало законово изискване за размер на шрифта, страните би следвало да действат добросъвестно и да не нарушават добрите нрави при сключването на договори. Счита, че в случая са нарушени принципите на справедливостта, добросъвестността и морала в гражданските правоотношения, доколкото ответникът не е бил наясно какви права и задължения има съгласно сключения договор, тъй като шрифтът му е с дребен размер и трудно четим.

На следващо място, счита, че договорът е нищожен и доколкото не съдържа по ясен и разбираем за ответника-потребител подробна информация за размера на задължението, условията за усвояването му, подновяването на договора, лихвения процент, годишния процент на разходите, условията за издължаване, погасителен план и други. Заявява, че по този начин е налице неизпълнение на изискванията на чл.11,ал.1,т.2,т.7, т.9-12, т.15, т.16 и т.18 от ЗПК, което води до нищожност на сключения договор съгласно чл.22 ЗПК.

От друга страна, твърди, че клаузите по сключения договор не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146,ал.2 ЗЗП. Счита, че от представения договор може да се заключи, че същият е бил изготвен предварително като типов договор и представен на потребителя, като условията му са предварително посочени от цедента (стар кредитор) и потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието на клаузите. Ето защо счита, че те следва да се приемат за нищожни, доколкото са налице основания, които ги правят неравноправни.

В тази връзка, счита, че договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като потребителят не би могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора - по арг. от чл.143,т.19 от ЗЗП. Сочи, че в сключения договор клаузите на чл.3, чл.5,ал.2, чл.7,ал.2, чл.12, чл.13 не са уговорени по прозрачен начин, поради което ответникът не би могъл да прецени въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключване на договора. Счита за видно от посочените клаузи, че е уговорено да се начисляват лихви, но за тях не е посочен техният размер или начинът на формирането му. Посочва, че в чл.3,ал.1 от договора е уредено задължението за кредитополучателя да „заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 12.00 %" през първата година, а в чл.3,ал.2 - „годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на БНБ АД за потребителски кредити, а съответния период на начисляване на лихвата плюс договорни надбавка в размер на 4.250 пункта", като „към момента на сключване на договори БЛП на БНБ АД за потребителски пребити е в размер на 12.750 пункта. Заявява, че посоченото се отнася и за клаузата на чл.3,ал.4, според която ГПР е 17.13 %, като липсват критерии, по които е формиран, респ. не може да се приеме за ясно и 3 разбираемо. Твърди, че така в чл.3,ал.5 и чл.7,ал.2 от договора е предоставена възможност на кредитодателя да промени БЛП, размера на погасителните вноски, определени в погасителния план, както и размера на таксите и комисионните, без да са посочени конкретни условия или критерии. Посочва, че по този начин потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга. Посочената клауза счита, че е неравноправна и по смисъла на чл.143,ал.2,т.13 ЗЗП, доколкото е предоставена възможност на кредитодателя да променя БЛП едностранно.

Твърди, че клаузата на чл.13 от договора е неравноправна и на основание чл.143,т.11 и т.13 ЗЗП, доколкото се предоставя право на кредитодателя едностранно да промени условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора. Посочените по-горе клаузи счита, че са неравноправни и на основание чл.143,ал.2,т.5 и т.12 ЗЗП, доколкото потребителят е задължен да заплати необосновано високо обезщетение и по този начин се позволява на търговеца едностранно да промени характера на услугата. Счита, че разпоредбите на чл.3 от договора, където е уредено задължението за кредитополучателя да „заплаща годишни лихва", е неравноправна по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП. Заявява, че в нарушение на принципа за добросъвестност създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като го задължава да заплати необосновано висок размер на договорната лихва.

Прави възражение, че вземанията за главница и лихви, които се претендират, са погасени по давност. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват вземанията, за които не е предвиден друг срок, следователно погасени по давност за огромна част от погасителните вноски в частта относно главницата, доколкото същите са изискуеми от уговорения в договора и погасителния план падеж - 18-то число на съответния месец. Твърди, че погасени по давност, доколкото са действителни, са и претенциите за претендираната договорна лихва, доколкото съгласно разпоредбата на чл.111,б.„в" ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишната давност.

Освен това, твърди, че липсват доказателства ответникът да е усвоил сумата, посочена исковата молба, поради което и предявеният иск е неоснователен. Сочи, че само при реалното й усвояване за последния би възникнало задължение да я върне.

Твърди, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия преди получаване на исковата молба, поради което и последната следва да се яви уведомление по смисъла на чл.99,ал.3 ЗЗД. Посочва, че от представената извадка на договора за цесия не става ясно съдържанието на договора за цесия, респ. дали с него са прехвърлени освен главницата, така и акцесорните вземания, каквито са уговорените лихви - арг. от чл.99,ал.2 ЗЗД. Заявява, че последното има значение за основателността на претенцията за присъждане на договорна лихва, поради което и прави възражение, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира заплащане на договорна лихва.

Моли съда да отхвърли предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу ответника Г. Г.

4 искове, като същите са неоснователни. Моли съда да му присъди направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адв. Й. М. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.