Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 486 от 10.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9532/2021
Вид
Решение № 486
Подписан
10.03.2022
В сила
10.03.2022
Състав
Любомир Василев, Калина Анастасова, Десислава Александрова Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. София, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20211100509532 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20022779 от 25.01.2021 г. по гр.д. № 90537/2017 г. по описа на СРС, 123 с-в са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от Б. *** ЕООД, ЕИК **** срещу ЕМ. К. П., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД за сумата от 286.37 лв. - непогасено задължение за ползвани в периода от 09.10.2013 г. до 07.04.2014 г. телекомуникационни услуги по Договор за телекомуникационни услуги от 17.06.2013 г., сключен между ЕМ. К. П. и БТК ЕАД и шест броя фактури, издадени в периода от 08.11.2013 г. до 08.04.2014 г., ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 15.11.2016 г. до изплащане на вземането; както и искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. с чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД и вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД за сумата от 89.95 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.11.2013 г. до 11.11.2016 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Б. *** ЕООД с излагане на доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност. В производството, според жалбоподателя е установено прехвърляне на вземането срещу ответника от БТК ЕАД към С.Г.Г. ООДнегов праводател по следващ договор за цесия. Това обстоятелство, според ищеца не е 1 било спорно в производството. Именно и поради това заявява че не е представил приложението по договора за цесия от 29.05.*** г., с който вземането срещу ответника е било прехвърлено от БТК ЕАД към С.Г.Г. ООД. Същевременно вземането на ищеца възниква от договор за цесия от 12.05.2016 г., сключен между С.Г.Г. ООД и Б. *** ЕООД, като пред първата инстанция е било представено приложението към договора, в което е описано прехвърленото вземане срещу ответника. Предвид изложеното неправилно СРС е отхвърлил исковете като неоснователни.

Моли за отмяна на решението на СРС и уважаване в цялост на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЕМ. К. П. в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивна жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е правилно, като съдът е обсъдил в него установените факти във връзка с възникването на вземането и прехвърлянето му. Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи на страните. Отделно от това, първоинстанционният съд правилно е установил, че в производството не е доказано по основание и размер задължението на ответника, както и прехвърлянето му от страна на БТК ЕАД към С.Г.Г. ООД. Вземането на ищеца не се установява да е прехвърлено с договора за цесия сключен със С.Г.Г. ООД.

Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.

2

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД за признаване съществуване на парично вземане за сумата от 286.37 лв. - непогасено задължение за ползвани в периода от 09.10.2013 г. до 07.04.2014 г. телекомуникационни услуги по Договор за телекомуникационни услуги от 17.06.2013 г., сключен между страните, както и за парични вземания по шест броя фактури издадени по договора в периода от 08.11.2013 г. до 08.04.2014 г., както и с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. с чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД и вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД за парично вземане за сумата от 89.95 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.11.2013 г. до 11.11.2016 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 30.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 65707/2016 г. по описа на СРС, 123 с-в.

Изложени са правни и фактически доводи, че сумите, чиято дължимост се иска произтичат от договор за цесия, по които са прехвърлени вземанията по договор за телекомуникационни услуги.

Както е приел и СРС с доклада по делото при разпределяне на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца по общите правила на чл. 154, ал. 1 ГПК е да установи възникването и съществуването на вземанията си към ответника по основание и размер, в т.ч. цедиране на вземанията към ищеца от страна на първоначалния кредитор –цедент БТК ЕАД към цесионера С.Г.Г. ООД, съответно прехвърляне на вземанията от последния към цесионера – ищец в производството.

Съответно, според дадените от първата инстанция указания с доклада по делото, предмет на производство по чл.422 ГПК са вземания за потребени телекомуникационни услуги по сочения договор, макар и с различна дата според посоченото в подаденото на 15.11.2016 г. заявление по чл.410 ГПК, а не и вземания за неустойки по същия договор.

В производството е установено чрез представените пред първата инстанция Договор за интернет услуги от 14.06.2013 г., че от страна на оператора БТК ЕАД са предоставени на ответника- абонат интернет услуги с пакет „VIVACOM FiberNet 20” със срок 12 месеца, както и че на последния е предоставен с констативен протокол от 17.06.2013 г. оптичен конвертор R, сериен номер 127А0408802. Чрез представеното приложение № 1 към договора е посочено, че пакетната услуга FiberNet е в промоция – 3 месеца безплатен интернет, като за пакета услуги FiberNet 20 е посочено, че в продължение на три месеца е с отстъпка 100%, а след това клиентите заплащат 12 месеца по 17.80 лв. с ДДС месечен абонамент.

В производството пред първата инстанция са представени шест броя фактури, както следва: фактура издадена на 08.11.2013 г. с № 1148429964, която включва стойността на ползваните интернет услуги за отчетен период 08.11.2013г. - 07.12.2013г. на стойност 14,64 лв.; фактура издадена на 08.12.2013г. с № 1150465094, която 3 включва стойността на ползваните интернет услуги за отчетен период 08.12.2013г. 07.01.2014г. на стойност 32,44 лв., от която към момента не е заплатена сумата от 17,80 лв.; на 08.01.2014г. е издадена фактура № 1152322111, която включва стойността на ползваните интернет услуги за отчетен период 08.01.2014г. - 07.02.2014г. на стойност 50,24 лв., от която към момента не е заплатена сумата от 17,80 лв.; на 08.02.2014г. е издадена фактура № 1154241114, която включва стойността на ползваните интернет услуги за отчетен период 08.02.2014г. - 07.03.2014г. на стойност 68,04 лв., от която към момента не е заплатена сумата от 17,80 лв.; на 08.03.2014г. е издадена фактура № 1156119204, която включва стойността на ползваните интернет услуги за отчетен период 08.03.2014г. - 07.04.2014г. на стойност 85,84 лв., от която към момента не е заплатена сумата от 17,80 лв.; на 08.04.2014г. е издадена фактура № 1158020657, която включва неустойка за абонаментния план, както и неустойка за невърнато оборудване в размер на общо 200.53 лв.

С оглед това настоящата съдебна инстанция споделя извода на първостепенния съд, че по делото е установено, че между ответника и БТК ЕАД е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за телекомуникационни услуги от 14.06.2013 г. , по което абоната потребител е останал задължен да заплати 85.84 лв. по издадените фактури от 08.11.2013 г., от 08.12.2013 г., от 08.01.2014 г., от 08.02.2014 г. и от 08.03.2014 г.

Изводите на първата инстанция, че вземанията по издаденото на 08.04.2014 г. кредитно известие касаят неустойки по договора с общ размер 200.53 лв., които не са предмет на издадената заповед по чл.410 ГПК и съответно – на производството пред СРС по реда на чл.422 ГПК, настоящия състав намира за правилни и обосновани. В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК са посочени фактите, от които произтича спорното вземане- цена на потребени телекомуникационни услуги от абоната- потребител. С подадената по реда на чл.422 ГПК искова молба ищецът поддържа, че претендира сумите от ответника с излагане на фактически и правни доводи, че същият е потребил услуги възлизащи на общата стойност на посочените фактури. Съгласно разясненията на Върховния касационен съд в ТР № 4/2013 г. от 18 юни 2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.

Така описаните факти в обстоятелствената част на исковата молба не са различни от правопораждащия фактически състав, очертан с обстоятелствената част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта на издадените пет броя фактури, но не и по отношение на шестата фактура издадена на 08.04.2014 г. с предмет – вземания за неустойка. Съдебната практика е трайно ориентирана към пълно съвпадение на предмета на иска по чл. 422 ГПК с предмета на 4 заповедта за изпълнение, което в случая е налице в една част.

Искът по чл. 422 ГПК се явява средство за защита на признато в заповедното производство вземане на кредитора. Предпоставка за допустимостта му наред с нормативно установените специфични условия е съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. При предявяването му по реда на чл. 422 ГПК ищецът следва да се съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта по чл. 410 ГПК. Обстоятелствената му част трябва да съответства на основанието, на което е заявено вземането в заповедното производство и на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

Рамките и предметът на исковото производство са предопределени от заповедното производство.

Като е преценил въз основа на съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба правопораждащи процесното вземане факти, идентични с една част от посочените в заявлението, че е надлежно сезиран с положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, съобразявайки, че е налице допустимо съответствие между предмета на заповедното производство, в което е издадена процесната заповед за изпълнение, и специфичния предмет на исковото производство своеобразно продължение на заповедното - установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането - предмет на издадената заповед за изпълнение, първоинстанционният съд е постановил допустимо решение по редовна искова молба по отношение вземанията за незаплатени и потребени телекомуникационни услуги.