Решение № 43 от 05.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. Д. като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110101024 по описа за 2025 година

Ищцата М. С. Д., ЕГН ********** е предявила срещу „А. Ф.“ АД, ЕИК *** (универсален правоприемник на „А. Ф." ООД, ЕИК ***)седалище и адрес на управление гр.С., район Т., жк „И. В.“, ул.“Б.“ № ***, бл.***, ет.*** иск за прогласяване нищожност на Договор за кредит „Бяла карта“ от 01.09.2020 г., на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона на клаузата за неустойка по чл.20 на договора ,на клаузата по чл.21, ал.4 на договора за разходи по действия за събиране на задължението в размер на 2.50 лева на ден и на клаузата по чл.21, ал.5 на договора за еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева след настъпване на предсрочна изискуемост.

Моли за присъждане на разноски за производството.

Твърденията са, че кредиторът не е изпълнил изискването на т.9 и т.11 от ЗПКр, определянето на неустойката не е посочено в договора на ясен и разбираем език, ГПР е подвеждащ като с определянето му се цели заобикаляне на закона. Моли за заплащане на разноските за производството.

Ответникът е подал отговор на исковата молба с който оспорва изцяло предявения иск.

Сочи, че съгласно най-новата съдебна практика се приема за правилно, че всеки размер на годишен лихвен процент е действителен и не противоречи на добрите нрави, стига общият ГПР да не надвишава установения максимум съгласно Закона за потребителския кредит.

Два конкретни съдебни акта признават за действителна годишна лихва по кредита в размер на 41,12% (Определение № 81/10.01.2025 г. по т.д. № 1914/2024 г. на ВКС, I т.о.) и 37,70% (Решение № 50086/21.12.2023 г. по т.д. № 1027/2022 г. на ВКС, I т.о.). Неправилни са изложените в исковата молба аргументи, че от изричното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 22 от ЗПК можело да се направи извод за неприложимост на частичната недействителност към процесния казус. Чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК изисква от заемодателя да посочи в договора лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В настоящия случай това е изпълнено и изискуемата информация фигурира в Договора. В чл.

3, ал.1, т.5 ясно е посочено, че размерът на годишния лихвен процент е фиксиран, както и са представени условията за прилагането му. Предложеното от ищеца тълкуване на правната норма е разширително и не отговаря на смисъла на чл. 22 от ЗПК. Лихвеният процент е посочен съобразно законовите изисквания, а дали неговият размер накърнява или не добрите 1 нрави е отделен въпрос, попадащ в приложното поле на чл.26, ал.1 от ЗЗД, а не на чл. 22 от ЗПК, тъй като ЗПК не съдържа уредба досежно добрите нрави, а посочва конкретни и изчерпателно съдържащи се в самия него разпоредби, при нарушение на които договорът за потребителски кредит би се явил недействителен. Лихвеният процент е уговорен от страните и не може да става въпрос за несъгласие на потребителя с неговия размер. Не оспорва и признава твърдението в исковата молба, че сумата за начислената неустойка за непредставяне на обезпечение, таксата за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и такса в размер на 120.00 лева, представляваща разход на кредитора по извъндъдебно събиране на задължението не са добавени към ГПР. Оспорва изцяло като неоснователен иска за прогласяване на нищожност на Договора като сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК.

С допълнително становище и във връзка с дадените указания ищцата сочи, че прави отказ от поисканата и допусната ССЕ, предвид, че ответното дружество признава, че сумата за начислената неустойка за непредставяне на обезпечение, таксата за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и такса в размер на 120.00 лева, представляваща разход на Кредитора по извъндъдебно събиране на задължението не са добавени към ГПР. Ищцата счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал. 1. т. 9 от ЗПК – договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД/, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, водеща до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната от Договора „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Моли съдът да уважи предявения иск и 2 приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от М. С. Д., ЕГН ********** срещу „А. Ф.“АД, ЕИК ***, че сключеният между тях Договор за кредит „БЯЛА КАРТА“ от 01.09.2020 г. е нищожен на основание осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско/адвокатско/ възнаграждение.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, становищата на страните, преценени съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата е представила заверени по реда на чл. 183 от ГПК доказателства Договор за кредит „Бяла карта“ от 01.09.2020 г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; Приложение № 1 към договор за кредит „Бяла карта", с КИД *** от 01.09.2020 г.; Полезни съвети за Бяла карта; Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към групова застрахователна полица № 70101; Анекс от 21.09.2023 г. към Договор за кредит „Бяла Карта" от 01.09.2020 с КИД *** (Договора)-2 бр.

От същите се установява, че на 01.09.2020 г. страните са сключили договор за револвиращ потребителски кредит по силата на който кредиторът „А. Ф.“АД, ЕИК *** е предоставил на кредитополучателят М. С. Д., ЕГН ********** кредитен лимит 500 лева, който се усвоява чрез международна платежна кредитна карта „Бяла карта“ № *** като кредитополучателят се е задължил да върне заема съгласно условията на договора. Падежа за плащане е 2-ро число на текущия месец. Договорът е сключен за неопределен срок – чл.4, с фиксиран годишен лихвен процент 43.20 и ГПР върху усвоения кредит 0,12 %. Общата сума на кредита включва удвоена и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасената главница, такси за ползване на карта, посочени в Тарифата на кредитора.

С отговора на исковата молба ответното дружество е направило признание, че сумата за начислената неустойка за непредставяне на обезпечение, таксата за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и такса в размер на 120.00 лева, представляваща разход на Кредитора по извъндъдебно събиране на задължението не са добавени към ГПР.

При неплащане на текущо задължение на падежа кредитополучателят дължи в тридневен срок допълнително обезпечение по чл.15, ал.1 на договора. В чл.20 е предвидена неустойка в размер на 10% при неизпълнение на задължението по чл.15 за предоставяне на допълнително обезпечение на кредита в тридневен срок от падежа на незаплатено задължение. В чл.21, ал.4 са предвидени за заплащане разходи за събиране на задължението в случай на неплащане на текущо задължение в размер на 2.50 лв. дневно и на сумата по чл.12, ал.1 от договора, предвиждащ плащане на сума от 15% от максималния кредитен лимит, при условие, че не е погасено текущото задължение на посочената дата. В чл.21, ал.5 кредиторът изисква от кредитополучателят заплащане на сумата от 120 лв. еднократна такса при настъпване на предсрочна изискуемост, включваща разходи на кредитора за лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението.

Закона за потребителския кредит в чл.10а, ал.2 не допуска изискване от страна на кредитора заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът приема клаузите на чл.21, ал.4 и 5 от договора, предвиждащи задължение на кредитополучателя за заплащане на разходи и такси по събиране на задължението и дейност на служител, за противоречащи на посочената правна норма.

Уговорките за заплащане на суми за събиране на дълга представляват по същността си такси по управление на кредита /заема/, т.е. противоречат на забраната да се уговорят допълнително такси в подобен смисъл, предвидена в чл.10а, ал.2 от ЗПК. Посочената клауза е във вреда на потребителя и нарушава изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, която не е част от основния предмет на договора.

Съдът приема, че в случая са уговорени няколко неустойки за обезщетяване на едни и същи вреди, като в този смисъл, намира тази неустойка за прекомерна, поради което, на основание 3 чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД - нарушаване на добрите нрави, счита същата за нищожна.

Ето защо, клаузите на чл.21, ал.4 и 5 от договора са нищожни. От друга страна съдът намира, че са уговорени няколко неустойки за една и съща вреда, като това се явява самостоятелно основание за приемане на извода, че посочените два текста от договора са нищожни, като нарушаващи добрите нрави.

По отношение на уговореното в чл.20 от договора, съдът приема, че посочената неустойка се явява необосновано висока. Съгласно текста на договора, кредитополучателя се задължава при неплащане в срок на текущо задължение, в тридневен срок да осигури обезпечение на задължението чрез поръчител, а ако това не бъде сторено се дължи 10% неустойка върху усвоената, но непогасена главница. Посочената част от договора, освен това съдържа уговорка, че такава неустойка ще се плаща за всяко отделно неизпълнение.