Решение № 107 от 02.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Перник, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720102902 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД с правно основание чл.

422 ГПК срещу Б. Г. И., с ЕГН: ********** и Е. Г. И., с ЕГН: ********** и двете с адрес в гр. П., ул. „О. П.“, бл. ***, вх. *, ап. **, като се претендира да се признае за установено, че дължат при условие на РАЗДЕЛНОСТ всеки съответната си идеална част в качеството им на наследници на Г. А. И. и съсобственици на процесния недвижим имот стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „О. П.“, бл. ***, вх. *, ап. **, от които главница в размер на 1612,52 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 247,78 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г; както и законната лихва върху главницата от 1612,52 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -21.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а именно:

Претендира се да се признае за установено, че Б. Г. И., с ЕГН: ********** дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 930,15 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 806,26 лв., представляваща ½ ид. част от общата главница в размер на 1612,52 лв.. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. , законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 123,89 лв. представляваща ½ ид. част от общата законна лихва в размер на 247,78 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г г., както и законната лихва върху главницата от 806,26 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

1

Претендира се да се признае за установено, че Е. Г. И., с ЕГН: ********** дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 930,15 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 806,26 лв., представляваща ½ ид. част от общата главница в размер на 1612,52 лв.. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 123,89 лв. представляваща ½ ид. част от общата законна лихва в размер на 247,78 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г г., както и законната лихва върху главницата от 806,26 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на наследници на Г. А. И., които били потребители – клиенти за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.

Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

При изложените твърдения се иска да се признае за установено, че при условие на разделност, че Б. Г. И., с ЕГН: ********** дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 930,15 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 806,26 лв., представляваща 1/2 ид. част от общата главница в размер на 1612,52 лв.. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. , законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 123,89 лв. представляваща 1/2 ид. част от общата законна лихва в размер на 247,78 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г г., както и законната лихва върху главницата от 806,26 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се да се признае за установено, че Е. Г. И., с ЕГН: ********** дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 930,15 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 806,26 лв., представляваща ½ ид. част от общата главница в размер на 1612,52 лв.. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., законна лихва за 2 забава на месечните плащания в размер на 123,89 лв. представляваща ½ ид. част от общата законна лихва в размер на 247,78 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г г., както и законната лихва върху главницата от 806,26 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Препис от исковата молба е връчен на ответниците, които са депозирали в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. Същите са депозирали възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответницата Б. Г. И. е заявила, че възразява по отношение на предявения срещу нея иск, тъй като била сключила споразумение с „Топлофикация Перник“ АД за разсрочено плащане, като прилага същото към отговора на исковата молба. Представеното писмено доказателство следва да бъде прието като относимо към предмета на правния спор.

В срока по чл. 131 ГПК назначения за особен представител на ответницата Е. Г. И. адв. А. Ц. е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че искът по отношение на тази ответница бил неоснователен, тъй като представеното с отговора на исковата молба от страна на другата ответница Б. Г. И. споразумение за разсрочено плащане сключено с ищеца има за предмет цялата процесна сума, която същата се съгласила да заплати на разсрочени вноски от м. юли 2023 г. цялото задължение, а ищецът се е съгласил да приеме плащане на цялото задължение от тази ответница. С оглед на изложеното искът се бил явявал неоснователен по отношение на ответницата ответницата Е. Г. И..

При така изложените твърдения съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Няма права и обстоятелства, които да се признават от страните по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

Няма други факти и обстоятелства, които да са общоизвестни, служебно известни на съда или за които да съществуват законови презумпции и да не се нуждаят от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.

С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

1) По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.

1 ЗЕ: В тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в исковата молба сума и която е 3 отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор, за които обстоятелства на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е разпределил с определение по чл. 140 ГПК доказателствената тежест между страните.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга на падежа, за което не се сочат доказателства.

2) По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №946/21.04.2023 г. по ч.г.д.

№1651/2023 г. на ПРС, срещу която двете ответници са депозирали възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения едномесечен срок поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.

По основателността:

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, “Топлофикация-Перник”АД се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

По делото е приета молба за откриване на партида за битови нужди депозирана от ответницата Б. Г. И. с вх. № 1394/10.10.2008 г. по отношение на процесния имот. Към молбата е бил приложен Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 28.02.1991 г. по силата на който наследодателя на ответниците Г. А.

4

А. е придобил собствеността върху процесния имот. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 09.10.2008 г. Г. А. А. е починал на 10.10.2005 г. и оставил за свои наследници по закон двете си дъщери и ответници в настоящия процес Б. Г. И. и Е. Г.

И., които по см. на чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили по ½ ид.ч. част от наследството на починалия си баща или всяка една от тях е станала собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.

В хода на производството на 13.06.2023 г. след като и й била връчена процесната Заповед за изпълнение № 946/21.04.2023 г. по ч.г.д.№1651/2023 г. на ПРС Б. Г. И. е сключила с ответното дружество споразумение по чл. 365 ЗЗД за разсрочено плащане на суми за топлинна енергия по отношение на цялото задължение включително за претендираната главница и мораторна лихва и заплатила частично сумата от 140 лв. по блокираната й сметка, с която ответното дружество е погасило частично сторените от него разноски в заповедното производство и в исковото производство, което обстоятелство се признава в о.с.з. от ответното дружество, като същото представя справки от блокираната сметка на Б. Г. И.. Във възражението си по чл. 414 ГПК депозирано в заповедното производство същата изрично е признала неизгодния за нея факт, че ползва целия процесен имот, а сестра й Е. Г. И. живее в чужбина и не ползва имота.