Решение № 47 от 15.03.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Велико Търново, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000010 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260085/29.10.2021 г. по т.д. № 71/2020 г. на Окръжен съд Плевен е осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на В. А. В. сумата 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили при ПТП на 07.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата над тази сума до предявения размер от 45000 лв. – частичен иск от претенция в размер на 50000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, като то се обжалва в частта за разликата над 20000 лв. до присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30000 лв. Оплакванията в жалбата са подробно развити аргументи за неправилна оценъчна преценка на решаващия съд въз основа на събраните доказателства на търпените от ищеца болки и страдания. В противоречие с установените факти, в нарушение на принципа за справедливост, съдът е приел, че претърпените вреди подлежат на обезщетяване със сумата в размер на 30000 лв., която жалбоподателят счита за силно завишена, с оглед травматичното увреждане и отражението на 1 събитието върху психиката на пострадалото лице. Определеното обезщетение не кореспондира с броя, вида и характера на увредите, както и интензивността на причинените от увреждането болки и негативни емоции. Излагат се доводи, че е завишена тежестта на изживения стрес, тъй като от събраните доказателства не се доказва продължителен и траен психически дискомфорт у пострадалия. Не се установи и продължителен възстановителен процес, който да обоснове обезщетение в присъдения с решението размер. Причиненото счупване на ръката не е изисквало болнично лечение, извършване на операции, като увреденият крайник е възстановен напълно. Не е съобразена съдебната практика по идентични травми.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли претенцията над обжалвания размер, с изменение съответно на присъдените разноски.

В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, че жалбата е неоснователна, и моли потвърждаване на обжалваното решение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба В. А. В. твърди, че на 07.07.2019 г., около 20,00 часа пострадал в резултат на ПТП, случило се в гр. Долни Дъбник. Ищецът бил пешеходец, блъснат от лек автомобил Фолксваген Тигуан, с рег. № C Y***, управляван от А. Д. Й. в нарушение на правилата за движение по пътищата. Лекият автомобил е с немска регистрация, застрахован при немска застрахователна компания, като отговорността на ответника е ангажирана в качеството на представително национално бюро. Пострадалият е предявил претенцията си пред НББАЗ и пред кореспондента за обработка на щета на територията на Република България, но и към момента няма изплатено застрахователно обезщетение.

В резултат на ПТП В.В. получил травматични увреждания, както следва: счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долна трета, охлузвания, разкъсно-контузна рана на дясно коляно, лицето, рамото, предмишницата и 2 др. При направения му преглед е установено счупването на дясна предмишница и му е поставена гипсова имобилизация за срок от 35 дни.

Вследствие на процесното ПТП пострадалият търпи силни болки и много страдания, като възстановяването продължава и към момента на завеждане на делото /21.05.2020 г./, не се чувства добре физически и емоционално.

Възстановяването от травмата е за срок от 1,5 – 2 месеца, през което време той следвало да спазва режим на покой и да не натоварва ръката си. За този период разчитал единствено на своите близки. Вследствие на инцидента за дълго време е лишен от обичайния си начин на живот, от динамика, от контактите с приятелите, дълго време изпитвал неудобства и не се чувствал добре. Към момента продължава да изпитва болки в увредените места и редица неудобства в ежедневието си, не е в състояние да се натоварва психически и физически, а изживения силен стрес при инцидента ще остане за цял живот в неговото съзнание.

С оглед на това е предявил частична претенция в размер на 26000 лв., като частичен иск от 50000 лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 14.07.2019 г. до окончателното изплащане. Впоследствие предявеният иск е увеличен на 45000 лв., като част от размер на обезщетението от 50000 лв., ведно със законна лихва от 14.07.2019 г., евентуално от 27.11.2019 г.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се размерът на претенцията като завишен, оспорва се механизмът на ПТП; оспорва се претенцията за законна лихва.

С обжалваното решение решаващият състав е приел, че са налице основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е приел за справедлив размер на обезщетението сумата от 30000 лв., до който размер искът е уважен, ведно със законна лихва от 28.11.2019 г., като за разликата до 45000 лв., като част от искова претенция от 50000 лв. претенцията е отхвърлена.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие на 07.07.2019 г., при следния механизъм: около 19,45 ч.в гр. Долни Дъбник, ул. Пирин, при управление на МПС – лек автомобил Фолксваген Тигуан, с немска регистрационна табела C Y*** водачът А. Д. Й. нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, пр. 1, чл. 20, ал. 2, изр. второ, чл. 116, пр. първо, чл. 3, т. 1 – 3, чл. 193 ЗДвП, като съзнателно привел в движение управлявания от него автомобил, въпреки намиращия се в този момент пред автомобила пешеходец, и умишлено причинил средна телесна повреда на В. А. В., изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост, което е престъпление по смисъла на чл. 342, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 НК, за което на виновния водач е наложено наказание, видно от одобреното споразумение от 3

03.07.2020 г. по НОХД № 172/2020 г.

Очевидец на произшествието е св. С. В.а, съпруга на ищеца, която разказва, че вечерта на 07.07.2019 г. били навън с децата си и в този момент по улицата преминал автомобил с много висока скорост, след което завъртял и се върнал отново. Помахали му да спре и установили, че шофьорът е пиян.

Казали му, че ще извикат полиция, защото на мястото играели много деца и за да ги предпазят, като ищецът застанал пред автомобила, с цел да задържи водача до идването на полицията. Въпреки всичко, шофьорът потеглил с колата и съпругът на свидетелката се озовал върху нея. Успял да се отблъсне от предния капак на колата и да падне настрани. След това дошъл патрул с полиция, линейка и го откарали в болница. Ищецът бил ожулен, боляла го много ръката, охлузвания имал по цялото тяло - по лицето, ръцете, краката, натъртен бил, травма имал на главата. В болницата го прегледали, сложили му гипс, след което се прибрали вкъщи за домашно лечение. Заради натъртванията и счупената ръка свидетелката му помагала за всичко – тоалет, обличане, ежедневните неща, счупена била дясната ръка, която е активната ръка на ищеца. В продължение на 10 - 15 дни го боляло цялото тяло и той активно почивал, виело му се свят, на моменти му ставало лошо. В гипс бил 45 дни, след като му махнали гипса ходил на рехабилитация две седмици.

Започнал да се самообслужва поне три месеца след инцидента, без да има нужда от свидетелката. В момента свидетелката счита, че не се е възстановил, тъй като имат две малки деца, отглеждат зеленчуци и като претовари ръката започва да го боли. Затварянето вкъщи и невъзможността да се обслужва сам му тежало много, притеснявал се за децата като излязат да играят навън.

Дълго време сънувал ситуацията, как се е случил инцидента, бил изнервен, напрегнат. Трябвало да започне работа в мелницата, но се забавил два – три месеца, заради случката, тъй като работата му била свързана с тежък физически труд.

Св. Р. Л. е сестра на ищеца, която всеки ден посещавала дома на ищеца, тъй като там живеели родителите им, за които трябвало да се грижат.

Свидетелката помагала на ищеца при необходимост, защото освен ръката го боляла главата, повръщал, виело му се свят, започнал да вдига кръвно.Около 10 дни ищецът не можел да се грижи за себе си, лежал постоянно, не ставал, бил раздразнителен. Променил се, станал сприхав, затворен, не пускал децата да играят навън. Когато шофирал, по друг начин се държал на пътя, насърчил сина на свидетелката да не кара шофьорски курс, заради страха от катастрофи. Свидетелката също знае, че е посещавал рехабилитационни курсове в гр. Долни Дъбник. Започнал да вдига кръвно, започнал да пие лекарства за високо кръвно.

За изясняване на травматичните увреждания по делото е изготвена съдебно – медицинска експертиза. Вещото лице, след запознаване с наличната медицинска документация, показанията на разпитаните свидетели и извършен личен преглед на ищеца, дава заключение за причинените му травми: счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долна трета /т.н. типично 4 място/; охлузвания по лицето и главата /скулна и слепоочна област/, предмишницата на лявата ръка и палеца на ляв крак; разкъсно-контузна /охлузна/ рана по кожата на дясно коляно. Счупването на дясната лъчева кост води до трайно затруднение на движенията на дясна ръка, а останалите травми са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. В спешно отделение, където е откаран ищеца, установили счупване на лъчевата кост, след което поставили гипсова имобилизация, с първоначално предписание да се носи 35 дни. При преглед от ортопед на 22.07.2019 г. /15 дни след инцидента/ гипсът е сменен, с препоръка да се носи още 20 дни. След сваляне на гипса е проведен курс на рехабилитация. Не са представени медицински документи, удостоверяващи усложнения или удължаване на нормалния оздравителен процес. При тези данни вещото лице приема, че оздравителния процес е продължил до три месеца. През това време е търпял болки и страдания, които през първите 7 – 10 дни са били силни, средни – през следващите 3 – 4 седмици и слаби за срок още около един и половина месеца. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че хватателната способност в случая се е възстановила преди пълното възстановяване, т.е. той си е възстановил хващането, но е имал някакви болки при това хващане, затова е приет три месеца оздравителен период, иначе би могъл да се приеме оздравителен период месец и половина. Към момента хватателната функция на ръката е възстановена напълно. При прегледа китката и предмишницата са без отоци, без ограничение в движенията. Не се изключват субективни усещания за болки при промяна на времето и при претоварване на крайника, но според вещото лице те нямат съществено практическо значение за ежедневната битова и трудова дейност. Няма данни за усложнения.