Решение № 227 от 23.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Ямбол, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330101443 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от А. Е. И. от гр.С З, срещу М. Ц. К. от гр.К, Д. Ц Р. от гр.Н, обл. С З и Ц. З. М. от гр.С, обл. Б, в която се твърди, че страните са наследници на К Н. У, починала на *** г. в гр.Я, поради което и наследството е открито на това място. Ищцата е сключила договор за кредит за текущо потребление от 19.08.2024 г. с „Банка ДСК“ АД, чрез който е погасила задължение на наследодателката към банката в размер на 4023,49 лв. В резултат имуществото на ищцата се е намалило с посочената сума. Част от наследниците са се отказали от наследството, единствено ответниците не са направили такъв отказ. Поради това ищцата счита, че са задължени да й заплатят полагащата им се част от платената от нея сума за задължението на наследодателката в размер на по 1005,88 лв. Поради това иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумите, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и направените по делото разноски.

Ищцата е направила и искане по чл. 51 от ЗН, съдът да определи срок на ответниците, за да заявят приемат ли наследството на К Н. У или се отказват от него.

Съдът е прекратил производството по делото в частта по предявения от А. Е. И. срещу М. Ц. К., Ц. З. М. и Д. Ц Р. иск-да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата сумата от 3017,61 лв. и производството се е развило само по исковете за осъждане на ответниците да заплатят поотделно по 1005,88 лв. на ищцата.

В с.з. ищцата чрез пълномощника си поддържа исковете.

Ответниците не се явяват. В срока за отговор на исковата молба М. К. и Д. Р. са заявили, че признават иска, като са заявили воля за заплащане на полагащата им се част от 1 задължението на наследодателката по договора за кредит, чието наследството са приели.

Ответницата Ц. М. чрез особения си представител първоначално е признала иска до размера на 1005,87 лв. Направено е изявление за приемане на наследството от особения представител, в случай че съдът счете, че това е допустимо. В с.з. представителят пледира за отхвърляне на иска като неоснователен за сумата от 1005,88 лв., както и за законна лихва върху нея.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не са спорни факти сключването на договора за кредит от ищцата на 19.08.2024 г. с „Банка ДСК“ АД, копие от който е приложено към исковата молба, за погасяване на кредитно задължение от 10.09.2020 г. в размер на 4023,49 лв. на К Н.а У, починала на ***г., както и че страните по делото се намират в твърдяната родствена връзка с нея и като племенници са призовани към наследяване на същата. Това е видно и от Удостоверение за наследници от 20.05.2024 г. на Община Я. Не е спорно и че останалите наследници са се отказали от наследството й, видно и от приложените удостоверения от 08.04.2025 г. на ЯРС за вписани откази от наследството.

Безспорни факти са и извършените в хода на делото плащания от ответниците Д. Р. и М. К. на сумите от по 1005,88 лв. по предоставена от ищцата чрез пълномощника й банкова сметка.

Съдът е намерил направеното изявление от особения представител на Ц. М. по реда на чл. 51 от ЗН, че приема наследството по опис и желае съдът да извърши вписване на това приемане, за недопустимо и не е уважил искането, тъй като приемането на наследството е лично право на наследника и може да се упражнява само лично. При направената служебна справка в особената книга на съда по чл. 49 ал.1 вр. чл. 52 от ЗН не е установен вписан отказ от наследството, направен от тази ответница.

Свидетелката Р. -*** на ответника Д. Ц Р.- дава показания, че Ц. З. М. живее в И от 20 години. От отв. М. К. свидетелката е научила, че Ц. М. е казала, че не й се занимава с наследството на К У, не иска да се връща в Б във връзка с него. Всички наследници са получили писмо от полицията, че има откраднати уреди от имота на наследодателката.

Свидетелката М- *** на ищцата А. И.- сочи, че *** е правила опити да се свърже с Ц.

З. М. във връзка с наследството, оставено в Я, написала й е съобщение по *** за смъртта на К У, което е видяно, прочетено, но не е последвал отговор на същото. Поради това е разговаряла със ***, който живее в гр.С и от време на време ходи в И при ***. Той е предал нейното нежелание, да я занимават с въпроси за наследството, тъй като не я интересува, като е заявила, да се оправят сами. Наследниците са получили призовка от полицията за откраднат телевизор на ***, а на следващата година - призовка, че трябва да се явят в съда -с съд- за кредита, който починалата е теглила. Тогава ищцата е разговаряла със *** на ответницата за имота и делото за кредита, и за това какво предстои след това.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

2

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 74 вр. чл. 59 ал.1 от ЗЗД.

Чл. 74 гласи, че този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.

Съгласно чл. 59, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

По делото се установи, че ищцата е заплатила изцяло кредитното задължение на наследодателката, а не само своята част от него, определена съобразно чл. 60 ал.1 от ЗН.

Разпоредбата регламентира отговорността на наследниците, които са приели наследството, за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. По делото е безспорно, че след направените откази през 2025 г. от част от наследниците на починалата, частта на отреклите се е уголемила дяловете на останалите наследници съобразно чл. 53 от ЗН. Ищцата е имала правен интерес да плати сумите над своя дял, за да остане в наследствената маса само активът, който да не бъде намален при принудително изпълнение на непогасените кредитни задължения на останалите наследници.

За да се ангажира отговорността на ответниците за неплатеното задължение на наследодателя им, е необходимо същите да са приели наследството му, съгласно чл. 48 изр.1 от ЗН.

В хода на делото двама от ответниците са признали иска и са заплатили претендираната от тях сума. Приели са наследството с тези си конклудентни действия съгласно чл. 49 ал.2 от ЗН, несъмнено предполагащи намерение за приемане. Т.е. задълженията на наследодателя са преминали в патримониума на ответниците. Поради извършеното плащане от тях на исковата сума, претенцията на ищцата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Третата ответница не е уведомена лично за производството и за искането по чл. 51 от ЗН, поради което и не е направила лично изявление относно приемането на наследството.

Съгласно практиката на гражданска колегия на ВКС, последицата на чл. 51, ал. 2 ЗН изгубване на правото на наследника да приеме наследството, възниква само ако той е бил призован лично в това производство (Определение № 154 от 15.01.2024 г. по ч. гр. д. № 4592/2023 г., г. к., І г. о. на ВКС). Особеният представител не би могъл да изрази воля, че призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера (трайна е практиката на ВКС в този смисъл: Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., Определение № 138 от 2.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2806/2017 г., II г. о., Определение № 460 от 22.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3616/2015 г., III г. о.; Определение № 203 от 29.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1911/2015 г., I т. о., Определение № 165 от 26.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2757/2018 г., II г. о., Определение № 729 от 12.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1090/2023 г., I г. о.). Същевременно по делото са събрани гласни доказателства, че ответницата е заявила чрез сина си нежелание да извърши действия, свързани с приемане на наследството. Повод за тях са били посоченото от 3 свидетелите производство в полицията и съдебно производство досежно кредита. При тези данни не може да се направи извод, че е приела наследството, правна последица от което е придобиването на такова. Съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му.

Приемането произвежда действие от откриването на наследството. Като не го е приела, ответницата не е наследила задължението на кредитополучателката, заплатено от ищцата.

Следователно не е възникнало претендираното вземане срещу това лице и искът за него следва да бъде отхвърлен.

Искането на ищеца за присъждане на разноските не се поддържа в хода на устните състезания, като е заявено, че разноски не следва да се присъждат на която и да е от страните. Тъй като искът срещу третата ответница е изцяло неоснователен, тя също не дължи разноски.

Ето защо ЯРС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Е. И. от гр.С З, ул.***, срещу М. Ц. К. от гр.К, ж.к. ***, Д. Ц Р. от гр.Н, обл. С З, ул.*** и Ц. З. М. от гр.С, обл. Б, ул. ***, искове - да бъдат осъдени да й заплатят по 1005,88 лв. всеки от тях, представляващи платената от нея сума за задължението на наследодателката К Н. У, починала на *** г., по Договор за кредит за текущо потребление от 19.08.2024 г. с „Банка ДСК“ АД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

Съдия при Районен съд – Я: _______________________

4