Решение № 4745 от 30.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4745 гр. Варна, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110115057 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът В. П. О. твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 15.09.2022 г., с адрес: гр. Варна, район *******, кв. „*****“, с площ от 1418 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, номер по предходен план: кв. ***, парцел **-***, съседи: *******, *******, *******, *******.

Поддържа, че е придобил правото на собственост върху имота по силата на договор за покупко-продажба от 29.12.1998 г., обективиран в Нотариален акт № **, том ******* г. на нотариус С. С., peг. № *** на НК. Тъй като към датата на придобиване на имота не е имал сключен граждански брак, същият е негова лична собственост. Излага, че от момента на сключване на договора за покупко-продажба владее имота в трайно установените му граници непрекъснато, необезпокоявано и явно, като владението му продължава и към настоящия момент.

Ищецът излага, че в началото на м. октомври 2022 г. узнал следното:

Ha 29.06.2017 г. процесният имот бил актуван като частна държавна собственост с Акт № ****/29.06.2017 г. на Областния управител на Област 1

Варна. Ищецът оспорва държавата да е придобила правото на собственост върху имота по някой от предвидените в ЗДС способи.

На 02.11.2021 г. ответницата Д. Ц. М. се снабдила с Нотариален акт № **, том ******* г. на нотариус В. П.., peг. № *** на НК, по силата на който била призната за собственик на процесния имот въз основа на осъществено давностно владение. Тъй като последната имала сключен граждански брак с ответника Л. В. Л., имотът бил придобит в съпружеска имуществена общност.

Ищецът оспорва Д. М. да е упражнявала фактическа власт върху имота след 29.12.1998 г.

На 07.09.2022 г. Д. Ц. М. и Л. В. Л. сключили с ответницата М. Л. В. договор за дарение на процесния недвижим имот, за което бил съставен Нотариален акт № **, том ******* г. на нотариус М. П., peг. № *** на НК.

Ищецът счита, че М. В. не е могла да придобие собствеността върху имота, тъй като праводателите й не са били собственици.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявения срещу държавата отрицателен установителен иск с факта на съставяне на акт за държавна собственост за имота. Поддържа, че е налице и правен интерес от предявяването на иск срещу Д. Ц. М. и Л. В. Л., предвид съставения в полза на Д. М. констативен нотариален акт, като се позовава на т. 3б от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците държавата, Д. Ц. М., Л. В. Л. и М. Л. В. не са собственици на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр.

Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 15.09.2022 г., с адрес: гр. Варна, район *******, кв. „*****“, с площ от 1418 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, номер по предходен план: кв. ***, парцел **-***, съседи: *******, *******, *******, *******.

Моли да бъде отменен издаденият в полза на ответника Д. Ц. М. констативен нотариален акт.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на правен интерес от предявения срещу държавата иск, като счита за недоказани твърденията на ищеца за осъществено владение върху процесния имот. Поддържа, че за имота е съставен акт за държавна собственост, който се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти. Оспорва процесният имот да е идентичен с описания в Нотариален акт № **/29.12.1998 г. Сочи, че липсват данни родителите на ищеца да са упражнявали отстъпеното им право на ползване.

Излага, че същият не е стопанисван, обрасъл е с дървесна и храстова растителност, което свидетелства, че ищецът не го е владял. Твърди, че 2

Областна администрация Варна има открита партида за имота в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и е подала декларация по чл. 14 ЗМДТ.

Моли делото да бъде прекратено, а в условията на евентуалност – искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. Ц. М., Л. В. Л. и М. Л. В. са депозирали писмени отговори, с които навеждат идентични доводи за недопустимост и неоснователност на предявените срещу тях искове.

Поддържат, че исковете са недопустими поради липсата на правен интерес, като оспорват ищецът да е владял процесния имот от 29.12.1998 г. до настоящия момент. Твърдят, че понастоящем имотът е ограден и до него има достъп единствено М. Л. В., като дори да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск, ищецът ще трябва да предяви иск по чл. 108 ЗС. Оспорват процесният имот да е идентичен с имота, предмет на представения с исковата молба договор за покупко-продажба от 29.12.1998 г.

Считат, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не сочи кога и по какъв начин е упражнявал фактическа власт върху имота.

Навеждат доводи, че като страна в процеса задължително следва да бъдат конституирани праводателите на М. Л. В. - Д. Ц. М. и Л. В. Л..

Излагат подробни съображения за неоснователност на исковете, като заявяват, че нотариалният акт, с който ищецът се легитимира като собственик, касае имот, различен от процесния. Оспорват на ищеца да е предоставена и той да е упражнявал фактическата власт върху процесния имот. Заявяват, че той никога не е предприемал действия, чрез които да демонстрира собственическо отношение спрямо имота – не е предприемал действия по снабдяване със скица или виза за проектиране, не е оградил или обработвал имота, не е заплащал данъци за него, не поискал да бъде вписан като собственик на имота в кадастралните регистри.

Релевират възражение за придобиване на имота по давност въз основа на осъществено владение от Д. Ц. М. и Л. В. В. за периода от 01.01.1997 г. до 07.09.2022 г. Твърдят, че същите са оградили имота с нова ограда, засадили са дървета и са действали със съзнанието, че обработват собствения си имот.

Заявяват, че владението им е предадено от Д. Д. Р..

Молят делото да бъде прекратено, а в условията на евентуалност – предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове. Уточнява, че в условията на евентуалност поддържа, че е придобил процесния имот по давност чрез осъществявано владение в периода от 1998 г. до края на 2022 г.

Ответниците, чрез процесуалните си представители, оспорват предявените искове.

Представителят на държавата поддържа, че имотът е станал държавна собственост по силата на отреждане по устройствен план.

3

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Към исковата молба е приложен Нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № ***/*** г. /л. 5/, по силата на който Д. Д. Р. е продал на ищеца В.

П. О. следния недвижим имот: празно място в строителните граници на кв.

*****, м. „****“ по плана от 1962 г. с пространство от 1950 кв. м., съставляващо по скица имот пл. № *** по плана на кв. ***, при граници: улица, изоставена нива и улица, като продавачът е учредил право на ползване върху имота за родителите на купувача – П. С. О. и Лилия Стоянова Друмева.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. М., Л. Л. и М. В. са оспорили автентичността на горепосочения нотариален акт с твърдението, че същият не е подписан от Д. Д. Р.. Поради горното и предвид изявлението на процесуалния представител на ищеца, че ще се ползва от оспорения документ, по реда на чл. 193 ГПК е открито производство за проверка на автентичността на същия относно положения подпис на Д. Д. Р.. В рамките на същото е допуснато изготвянето на съдебно-почеркова експертиза, заключението по която следва да бъде кредитирано като компетентно изготвено и аргументирано. Съгласно същото подписът положен за „продавач“ в оспорения документ е изпълнен от Д. Д. Р.. Поради изложеното съдът приема, че оспореният документ следва да бъде ценен като автентичен.

Представен е акт за частна държавна собственост № **** от 29.06.2017 г. /л. 6/, който има за предмет поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-1873/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1418 кв. м. В документа като правно основание за съставянето му са посочени чл. 68, ал. 1 ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 8 ППЗДС.

Към писмените доказателства по делото е приобщен Нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело № **** от 2021 г. на нотариус В. П.., рег. № *** на НК /л. 7/, с който Д. Ц. М. е призната за собственик по давностно владение върху поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в гр. Варна, кв.

„*****“.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между ищеца В. П. О. и ответниците Д. Ц. М., Л. В.

Л. и М. Л. В. обстоятелството, че между Д. Ц. М. и Л. В. Л., в качеството на дарители, и М. Л. В., в качеството на дарен, на 07.09.2022 г. е сключен договор за дарение на процесния недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № **, том ******* г. на нотариус М. П., peг. № *** на НК. Като безспорно е отделено и обстоятелството, че от одобряването на кадастралната карта ищецът не е предприел действия по вписването му като собственик на процесния имот.

Ищецът е представил предварителен договор от 2008 г., сключен между него /чрез пълномощника П. О./, в качеството на собственик на имот поземлен ИМОТ № ***, кв. **а по плана на кв. „*****“, местност „****“, и „Ю. к. - В.“ ООД, представлявано от управителя арх. Д. П. С. /л. 249-252/. По силата на 4 същия В. О. се е задължил да учреди в полза на посоченото дружество право на строеж върху описания поземлен имот за построяване на две жилищни сгради на четири етажа, като си запази правото на строеж върху имоти с обща застроена площ от 33 % от РЗП за всяка от сградите, срещу което дружеството се е задължило да извърши проектирането и строителството на сградите. За горното П. О. и Л. Д., в качеството си на ползватели на имота, са дали изричното си съгласие.

Съгласно Решение № 433/29.07.1997 г. на ПК-Варна /л. 243/ е възстановено правото на собственост на Д. Д. И.-Р. в стари реални граници на нива от 2.150 дка, находящ се в строителните граници на ***** в местността ****, като по КРП 1959 г. имотът представлява част от пл. № ***, а по ЗРП 1962 г. възстановеният имот се състои от две части: I част с площ 0.200 дка при граници: улица, синор и нива, I I част с площ 1.950 дка при граници: улица, изоставена нива и улица.

Към писмените доказателства по делото са приобщени подавани от ищеца декларации за имуществено състояние в периода от 2005 г. до 2022 г. /л.

344 и сл./, с които В. О. е декларирал, че притежава недвижим имот в кв.

„*****“, гр. Варна.

Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани, доколкото не допринасят за изясняване на спорните по делото въпроси.

По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатата съдебно-техническа експертиза /л. 139-148/. Съдът в пълнота дава вяра на заключението на вещото лице Х., което е обективно и компетентно изготвено, обосновано и убедително защитено в съдебно заседание. Съгласно същото за процесната територия са изработени кадастрални планове от 1910 г., 1960 г. и 1987 г., като през 2008 г. е одобрена кадастралната карта. Действалите регулации са от 1910 г., 1963 г. /с изменения от 1966 г., 1971 г. и 1976 г./, като понастоящем действащ е регулационният план от 1991 г. Вещото лице сочи, че по кадастралния план от 1960 г. процесният имот с идентификатор ******* попада в имот с пл. № ***. По кадастралния план от 1987 г. имотът първоначално не попада в отразен имот с граници, а същият е попълнен въз основа на Заповед № Р-97 от 28.05.1998 г. след възстановяването му с Решение № 433/29.07.1997 г. на ПК-Варна, като са отразени имоти пл. № *** /с площ от 1950 кв. м./ и ***а /с площ от 200 кв. м./, записани на Д. Д. И.-Р..