Решение № 425 от 09.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Пловдив, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330200190 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4868260, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на И. Й. Т., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1200 лева на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото липсва разписка за връчване на електронния фиш.

Представена е единствено справка нарушител-водач, видно от която обжалваният електронен фиш е връчен на 09.12.2022г., която дата не се оспорва от страните. Жалбата е подадена на дата 14.12.2022г. Доколкото от въззиваемата страна не е представена разписка за по-ранно връчване, нито са изложени твърдения или представени други доказателства, а и с оглед 1 гарантиране правата на жалбоподателя, съдът приема, че ЕФ е връчен именно на 09.12.2022г., т.е. жалбата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 29.04.2021 г. в 17,30 часа на Път 642 км. 6, в посока на движение от с. Михилци към гр. Хисаря, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс от минус 3 километра в полза на водача, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 100 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 50 км/ч. Като собственик е посочен жалбоподателят И. Й. Т..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 103 км/ч. Неправилно приспаднатият толеранс, посочен в ЕФ, е от минус 3 км/ч. Съгласно Протокол № 1-33-21/01.03.2021г., при скорост над 100 км/ч, каквато се явява настоящата, позволената грешка е в размер на плюс/минус 3%. Това значи, че при правилно приспаднат толеранс, би се получила скорост 99,91 км/ч, която се явява по-ниска от посочената в ЕФ, поради което и с оглед спазване правото на защита на жалбоподателя, би следвало да бъде приета от АНО скорост от 99 км/ч при закръгляне в полза на нарушителя, тъй като скоростта от 100 км/ч не се явява безспорно установена.

В случая обаче електронният фиш страда от още по-голям порок, който се явява неотстраним от съда, като този порок се състои в липсата на правилно описание на санкционната разпоредба. Това е така, тъй като не е 2 посочена правната квалификация на нарушението, и по-точно конкретно коя от хипотезите на чл. 182, ал. 1, 2, 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му бъде наложено съответното наказание за повторност на това именно нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна и в тази насока в електронния фиш липсва изобщо привръзка на тази разпоредба със съответната норма, която запълва бланкета. Съдът не би могъл да извърши преквалификация, с което да изправи пропуска на наказващия орган, тъй като посочването на пълната правна квалификация за първи път от съда ще е в противоречие с правото на защита на санкционираното лице.

Действително с Тълкувателно решение № 8/2021 г. въззивният съд може да упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, но в случая не е налице хипотеза на неправилно посочена квалификация, а на липса на посочена правна квалификация, която не може да бъде отстранена от съда за първи път в съдебното производство. В тази насока е и най-новата практика на касационната инстанция – Решение № 245 от 8.02.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3207/2022 г.- „Налице е нарушение, за което е приложена санкция без да е посочена правна квалификация на нарушението. Такава правна квалификация не е разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, посочена в ЕФ. Липсата на правна квалификация е абсолютно основание за отмяна на издадения административнонаказателен акт и не може да се поправи по пътя на правомощието на съда по чл. 63 от ЗАНН за изменение на акта.“

Решение № 237 от 8.02.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3028/2022 г. - „именно защото повторност може да има само по отношение на конкретно нарушение, същото следва да бъда квалифицирано като такова и по основния състав на нарушението, към който повторността препраща- в случая някоя от хипотезите на чл.

182, ал. 1-3 от ЗДвП.“

Решение № 90 от 16.01.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2861/2022 г. - „Въпреки, че въззивният съд в решението си е посочил пълната правна квалификация на извършеното нарушение, това е в противоречие с правото на защита на санкционираното лице, 3 доколкото за същото не е било ясно изначално въз основа на коя именно разпоредба бива санкциониран с електронния фиш.“

Решение № 1876 от 26.10.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1609/2022 г. – „…и се приложи наказанието по основната квалификация на извършеното нарушение, но само, ако административнонаказващият орган бе извършил преди това привръзката на нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП със съответната норма на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл. 182, ал. 4 от ЗДвП“ и др.

С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен поради липса на посочване на нормата, с която се наказва жалбоподателя, поради което и като такъв следва да бъде отменен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 400 лв., поради което и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати посочената сума на жалбоподателя. Същият не се явява прекомерен, доколкото не надвишава минимално предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения към момента на сключване на договора, поради което и не следва да бъде коригиран.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4868260, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на И. Й. Т., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1200 лева на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на И. Й. Т., ЕГН **********, сума в размер на 400 лв., представляваща разноски в производството пред РС-Пловдив.

4

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5