Решение № 68 от 22.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. П., 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20231720104311 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД .

По изложените в исковата молба обстоятелства и съображения, ищеца Д. И. И. ЕГН **********, представлявана от своите родители Т. В. И. ЕГН ********** и И. Д. И. ЕГН ********** и тримата от гр. П., ул. “Б.Г.”, **, **, ** , е поискала да бъде осъдена Община П., ЕИК 000386751, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1, да и заплати сумата 24 000.00 (двадесет и четири хиляди) лева - дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане от 10.09.2021г. в гр.П., изразяващо се получена разкъсно-контузна рана на трети пръст на лява ръка, заедно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането 10.09.2021г., до окончателното й изплащане а също и направените по делото разноски.

Община П., чрез процесуалния си представител оспорва исковете по основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намери следното:

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Й.Д.С., както и от представените по делото писмени доказателства, се установява, че на 10.09.2021 г., около 17:00 ч., Д. И., играейки си на тротоари пред блока в който живее, виждайки баща си се затичва и се спъва в изпъкнала плочка от тротоара и пада, вследствие на което е получила контузно-разкъсна рана на 3-ти пръст на лява ръка, в областта на дистална фаланга.

Получената дислоцирана по ширина и дължина полифрагментна фрактура на дистална фаланга на 3-ти пръст на лява ръка, с наличие на еиифизиолиза 3-та степен с латерална 1 девиация, обилно кървяща, с частична травматична екстракция на нокътя и поднокътен хематом, с наличие на силна палапторна е довела до болка и невъзможност за извършване на захват с лява ръка. Свидетелката заявява, че освен търпените болки от увреждането са последвали дълговременни ограничени и болезнени движения на ръката, стрес и душевен дискомфорт. Детето се чуствало некомфортно на първия учебен ден, тъй като все още носело шина на пръста. Също така непълноценно играела с останалите деца.

Непосредствено след инцидента е извършена консултация с травматолог, извършена е хирургична обработка на раната, мануална репозиция и наложена гипсова имобилизация за 35 дни. По лекарско предписание на детето е наложен режим на домашно лечение и възстановяване. Провеждани са изследвания, лечебни рехабилитационни и физиопроцедури.

От 07.02.2022 г. до 14.02.2022 г. е проведено 7-дневно специализирано лечение в специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация. Това се е наложило, защото пет месеца след настъпване на процесния инцидент при Д. И. все още продължавала да има болки, оточност и ограничен обем движения на пръстите на лява ръка.

Видно от приложената по делото съдебно медицинска експертиза на вещото лице др К. С., което съдът възприема, се установява, че при процесния инцидент, ищцата е получила следните увреждания : Разкъсноконтузна рана в областта на дисталната фаланга на 3- ти пръст на лява ръка, счупване на дисталната фаланга на 3- ти пръст на лява ръка, увреда на сухожилието, изправящо дисталната фаланга на 3- ти пръст на лява ръка. Вещото лице сочи, „че медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник, за срок, повече от 30 дни. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания е около 2 месеца. Също така детето е търпяло затруднения при самообслужване, спане, хранене, тъй като в процеса на лечение, ищцата е трябвало да носи имобилизация на 3- ти пръст на лява ръка. Също така вещото лице сочи, че Д. И. И. не страда от заболявания, които предизвикват нарушения във вестибуларния апарат или опорно двигателната система, не приема медикаменти, които предизвикват нарушения в неврологичното и общо физическо състояние, водещи до нарушения в походката и придвижването, като общото здравословно състояние на Д. И. И. към момента на инцидента е било добро.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините следните държавни имоти – общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. От изложеното следва, че улицата и прилежащия тротоар на която е станала злополуката е общинска собственост, който факт е и безспорен в отношенията между страните по делото въпрос. Както бе посочено в случая се претендира заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от присъщи качества на една вещ, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, поради което отговорността на нейния собственик намира своето основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, съответно по 2 чл. 49 ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване на типичното състояние на вещта. В качеството на собственик на вещта Община П. е длъжна да поддържа в изправно състояние процесната улица и тротоара към нея. Понятието изправно състояние означава, че улица та и тротоара към нея следва да се поддържат в състояние годно за обикновеното си предназначение, а именно – безопасното движение на пешеходци. Ирелевантно за предявения първоначален иск с правно основание чл. 49 вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД е дали Община П. ще изпълнява задължението си като собственик да поддържа нормалното състояние на вещта чрез свои служители или работници, или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на уличното платно и пешеходния участък, тъй като отговорността на възложителя е с гаранционно – обезпечителна функция.

Предвид ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че ответникът не е изпълнил законовото си задължение да поддържа на тротоара в безопасно за придвижване на пешеходци състояние, доколкото видно от показанията на разпитания свидетел плочките на тротоара са разместени и повдигнати, вероятно от корени на растящи на близо дървета .

Предвид обстоятелството, че ответникът като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от него лица, същият отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за снегопочистване и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – Община П. за обезщетяване на причинените на ищеца вреди. Бездействието на натоварените от ответника лица по аргумент на чл. 45, ал.2 ЗЗД се презюмира да е виновно.

Причинно – следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение от страна на Община П. и претърпените от ищеца вреди, се установява от приетото и неоспорено заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза и, показанията на цитирания по –горе свидетел.

Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.

От приетите и неоспорени от страните съдебно – медицинска експертиза се установява, че ищцата е изпитвала много силни болки в първите дни след инцидента, както и в последствие. Възстановителният период е с продължителност около три месеца и към момента на изготвяне на експертизата е бил приключил. Установява се, че страданията на пострадала т а все още не са отшумели напълно, оплаква се от болки. В периода на възстановяване ищцата е изпитвала битови неудобства свързани с носенето на лонгета за продължителен период. Изводите на вещото лице относно състоянието на ищцата непосредствено след инцидента и във възстановителния период се подкрепят от показанията на разпитания по делото свидетел. В резултат на инцидента ищцата е 3 претърпяла негативни преживявания вследствие на злополуката.

Съдът като съобрази характера и интензитета на претърпените от ищцата болки, периодът на възстановяване и времето необходимо за отшумяване на страданията, възрастта и , както и че не са ангажирани доказателства вследствие на инцидента на ищеца да са причинени трайни увреждания намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея негативни изживявания възлиза на 3 000.00 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 24 000.00 лева исковата претенция се явява недоказана. При определяне на обезщетението, съдът също така взема предвид момента на инцидента, възрастта на детето, обстоятелството че е пострадал пръст на лява ръка, с която детето за определен период е имала трудности при битови действия, липсата на усложнения и трайни дефекти. Също така съдът намира, че в случай е налице и липса на родителски контрол, доколкото видно от показанията на свидетеля в присъствието и на двамата родители, детето се е затичало по неравен тротоар, при което дори и предвид възрастта на детето към онзи момент, да не е могло да прецени, че ще се спъне с оглед неравностите, то родителите е следвало да преценят това обстоятелство и да предприемат необходимите действия за предотвратяването му, тъй като при нормален ход по неравния тротоар възможността за настъпване на инцидента и неговите последствия би била по ограничена.

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй като вредите са причинени от негово виновно и противоправно поведение. Задължението е изискуемо веднага /от момента на настъпването на вредите/ и от същия момент изпълнението на това задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/. От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл.

86, ал.1 ЗЗД, до окончателно изплащане на вземането. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от 10.09.2021 г., до окончателно изплащане на вземанията за неимуществени вреди.

По разноските :

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по главния иск следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Видно от приложените доказателства ищеца е сторил разноски в размер на 200.00 лева – депозит за приетата по делото съдебна експертиза, от които следва да се присъди сумата от 25.00 лева съобразно уважената част на исковите претенци. В полза на процесуалния и представител следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно чл.38 ЗА по реда на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 600.00 лева.

Съдът намира, че сторените от Община П. разноски за юрисконсултско 4 възнаграждение на процесуалния представител на страната в производството възлизат на 300.00 лева, който размер е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Изчислени съобразно отхвърлената част на исковете, следва да се присъди сумата в размер на 262.50 лева.