Решение № 306 от 06.03.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, ……………….

2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

ПЕТЪР МИНЧЕВ при участието на секретаря И.РАНГЕЛОВА и прокурора

………., разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.ч.х. дело №5675 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 18.05.2017г., постановена по НЧХД №16708/2014г., СРС, НО, 99-ти състав, е признал подсъдимия В.А.К. за НЕВИНОВЕН в това, че на 02.03.2014 г. и на 21.07.2014 г. в село Ж., при условията на продължавано престъпление с две отделни деяния осъществяващи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, чрез нанасяне на удар с юмрук по гърба, удар с камък в предмишницата на дясната ръка и удар с парче дърво в лакътя на дясната ръка, причинил на Д.П.А., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на дясната мишница, кръвонасядане и оток на дясната предмишница и контузия на десния лакът с оток, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянията са били извършени както следва:

На 02.03.2014 г. в село Ж., чрез нанасяне на удар с юмрук по гърба и удар с камък в предмишницата на дясната ръка, причинил на Д.П.А., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на дясната мишница, кръвонасядане и оток на дясната предмишница, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота;

На 21.07.2014 г. в село Ж., чрез нанасяне на удар с парче дърво в лакътя на дясната ръка, причинил на Д.П.А., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на десния лакът с оток, довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител Д.П.А. с ЕГН: ********** срещу подсъдимия В.А.К. с ЕГН: **********, граждански иск за сумата от 1 500 лева, представляваща претърпени от престъплението неимуществени вреди, от които 500 лева за деянието от 02.03.2014г. и 1000 лева за деянието от 21.07.2014г., ведно със законната лихва от датата на деянията.

С присъдата на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е осъдил частният тъжител Д.П.А. с ЕГН: **********, да заплати на подсъдимия В.А.К. с ЕГН: **********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар, както и сумата от 50 /петдесет/ лева по сметка на СРС, представляваща заплатени на вещото лице възнаграждения за явяванията му в съдебните заседания без даден ход.

Съдът е постановил с присъдата, след влизането й в сила, приложената като веществено доказателство по делото прокурорска преписка №12316/2014г. по описа на СРП да бъде върната на РП-София.

Срещу така постановената присъда е депозирана жалба от частния тъжител Д.П.А., чрез повереника му – адв.И.Б., с която се иска отмяна на атакуваната присъда и осъждане на подсъдимия по възведеното му с тъжбата обвинение, както и уважаване в пълен размер на предявения с тъжбата граждански иск. Алтернативно се отправя искане за връщане на делото на СРС за разглеждане от друг състав на съда, без да се сочат причини за това. Депозирано е и допълнение към въззивната жалба, в което е направен подробен анализ на доказателствата по делото, различен от анализа на доказателствата, даден от първата инстанция.

В разпоредително заседание на 05.12.2017г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

Повереникът на ЧТ и ГИ Д.П.А. – адв. И. Б., пред въззивния съд сочи на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване принципа за неизменност на съдебния състав, поради което иска присъдата на първия съд да бъде отменена, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав на районния съд.

Частният тъжител и граждански ищец Д.П.А., няма какво да добави към заявеното от неговия повереник.

Защитникът на подсъдимия В.А.К. - адв. П.З., иска присъдата на първостепенния съд да бъде потвърдена, намира, че по делото са събрани всички възможни доказателства, не споделя изнесеното от повереника на ЧТ, че в производството пред първия съд е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо неизменността на съдебния състав, като излага съображения в тази насока.

Отправя искане тъжителят да бъде осъден да заплати разноските, сторени от подсъдимия за адвокатска защита пред въззивния съд.

Подсъдимият В.А.К. не се явява пред въззивния съд и не изразява становище по жалбата на ЧТ и ГИ.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяване или изменяване на първоинстанционната присъда.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и експертизи, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите към присъдата.

Фактите по делото са следните:

Подсъдимият В.А.К. е роден на ***г. в гр. София, българин е, български гражданин, женен е, неосъждан, със средно образование, работи като международен шофьор, с постоянен адрес *** и настоящ адрес:***, с ЕГН- **********.

Подсъдимият В.А.К. притежавал поземлен имот с построена върху него къща в село Ж., Столична община. Свидетелката М.Д.закупила съседен на притежавания от подсъдимия имот и заедно с бившия си съпруг - тъжителят Д.А. често посещавали имота, като имали идея постоянно да живеят там по природосъобразен начин. В началото отношенията между подсъдимия, свидетелката Д. и тъжителя А. били добри, но впоследствие се влошили.

Причината за влошаване на отношенията им била преместването на оградата между двата имота, тъй като свидетелката твърдяла, че оградата трябвало да е по-навътре в имота на подсъдимия. След това свидетелката Д. решила да ситуира в имота си два преместваеми фургона, като камионите, с които били докарани фургоните преминали през имота на подсъдимия, затънали в калта и спукали водопровода му, което довело до наводняване на мазето под къщата. Тогава той не се намирал в село Ж., а разбрал за случилото се по телефона.

Впоследствие свидетелката Д. решила, че друго съседно място също попадало в територията на нейния имот и отново преместила оградата, като направила барикада от камъни. За това място свидетелката задействала процедура за изваждане на констативен нотариален акт. На 02.03.2014г., подсъдимият К. започнал да разрушава направената каменна барикада от свидетелката и частния тъжител, като хвърлял камъните в коритото на близката река, тъй като самият подсъдим претендирал, че посоченото място е било закупено от дядо му. Виждайки неговите действия и понеже се намирал в имота на свидетелката Д., частният тъжител взел фотоапарата си и излязъл навън, за да снима действията на подсъдимия. Подсъдимият обаче нито е мерил тъжителя с камъни, нито се е доближавал до него, за да го удари с ръка или по някакъв друг начин. Била извикана полиция, като пристигналите на място полицаи не установили да е имало някакви следи от удари или травматични увреждания по тялото на частния тъжител, а и такИ. данни не им били съобщени нито от тъжителя, нито от свидетелката Д.. На 04.03.2014г., частният тъжител посетил кабинета на съдебния лекар в „Пирогов” и му било издадено медицинско удостоверение за причинени телесни увреждания.

Последвало ново пререкание, при което свидетелката Д. си изхвърлила боклука в дворното място на подсъдимия, поради което той върнал боклука обратно в нейния имот. След това на 21.07.2014г. подсъдимият установил, че дърва на свидетелката Д. били наредени в неговия имот, след което той започнал да ги хвърля обратно в дворното място на свидетелката в посока към двата фургона. Тогава частният тъжител пак се намирал в имота и отново взел фотоапарата, за да снима подсъдимия, но К. не е хвърлял към него и не го е удрял с дърво. Отново била извикана полиция и за пореден път пристигналите на място полицаи не установили да е имало някакви следи от удари или травматични увреждания по тялото на частния тъжител, а и тъжителят, и свидетелката Д. не съобщили на полицаите за упражнено физическо насилие спрямо тях от подсъдимия. На 22.07.2014г., частният тъжител отново посетил кабинета на съдебния лекар в „Пирогов” и му било издадено ново медицинско удостоверение за причинени телесни увреждания.

Последвал и още един конфликт, когато подсъдимият се върнал от тримесечен курс в чужбина и заварил в мястото си решетъчни паркови тела, отново поставени от свидетелката Д. и тъжителя, които също изхвърлил в коритото на реката.

От изготвената в хода на съдебното следствие пред районния съд, СМЕ, се установяват описаните в двете СМУ, телесни наранявания, като в заключението се сочи, че описаните наранявания биха могли да се получат от действието на твърди тъпи предмети.

Въззивният съд прие фактическа обстановка, идентична с приетата от първостепенния съд, въз основа на събраните по делото доказателства в съдебното следствие пред районния съд - обясненията на подсъдимия К., показанията на свидетелите М. Д., А.П., С.К., П.П., Б.Л.и М. Д., изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и от приложените писмени доказателства - съдебно-медицински удостоверения, копия на книгите и дневниците за получени сигнали от 08 РУ-СДВР и справка за съдимост на подсъдимия К..

Посочените доказателства пълноценно разкрИ.т последователността на станалото и поведението на подсъдимия.

Доказателствата, събрани пред първоинстанционния съдебен състав са обстойно обсъдени и подробно анализирани в мотивите към присъдата от първия съд, като въззивният съдебен състав е напълно съгласен с оценката на доказателствената съвкупност, изложена от контролирания съд. Въпреки това, следва да бъде направен повторен анализ на доказателствата с оглед направения анализ на доказателствата от страна на повереника на ЧТ, в допълнението към въззивната жалба.

Въззивният съдебен състав напълно се солидаризира с преценката на показанията на свидетелката Д., направена от районната инстанция. Правилно е отбелязал в мотивите си първият съд, че показанията на тази свидетелка са насочени основно около споровете за имота, преместването на оградите и други действия на подсъдимия, но конкретно касаещи недвижимите имоти, а не личността на тъжителя. Свидетелката Д. сочи в показанията си за упражнено насилие от страна на подсъдимия спрямо тъжителя на двете инкриминирани в тъжбата дати, сочи още, че при идването на полицаите тъжителят им е показал нараняванията си, но в последствие тези описания били изтрити. Тези изявления на свидетелката са в противоречие с приложените по делото докладни записки, по които не се забелязват следи от изтрИ.не. Докладните записки макар и да не са доказателствено средство по НПК, в конкретния случай служат за проверка показанията на свидетелката Д., поради което няма пречка да бъдат коментирани от гледна точка на наличието или липсата на следи от поправки в тях.

Показанията на тази свидетелка в частта на нанесените на тъжителя наранявания са в противоречие и с показанията на полицейските служители, които нямат спомен да са били уведомени или лично да са възприели каквито и да било наранявания по тъжителя. Поради наличието на посочените противоречия, първостепенният съд напълно основателно не е кредитирал като истинни и достоверни показанията на свидетелката Д. в тази им част.

По правилен начин са били ценени от контролирания съд и показанията на свидетелката А.П..

Разпечатката съдържа 40 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f7d2036-eb03-49df-9c04-113011371e08