Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 137 от 18.03.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 217/2022
Вид
Определение № 137
Подписан
18.03.2022
В сила
18.03.2022
Състав
Асен Владимиров Попов, Стоян Константинов Попов, Яна Панева

Цитирани разпоредби

  • чл.182 · Наказателен кодекс
  • чл.182, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.182,ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.243 ал.9 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.323, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.74 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Варна, 18.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20223100600217 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл.323, ал.2 от НПК.

Делото е образувано по жалба от М. СТ. К. като майка и законен представител на М.

АЛ. К. и А.А. К. и жалба подадена от СЛ. ХР. ТР. и Стефан Георгиев Т. срещу Определение №171/11.02.2022г. на ВРС – 13-ти състав, постановено по ЧНД №*** по описа на ВРС за 2022г..

С визираното определение, съставът на ВРС е оставил без разглеждане депозираната пред него жалба от същото лице срещу постановление на ВРП от 18.01.2022г., с което е прекратено наказателното производство по ДП ****/21г..

В жалбата се навеждат оплаквания за нарушение на процесуалния закон и се излагат аргументи, придружени с цялостни цитати от наказателно процесуалния кодекс в противовес на сторения от съда извод, че жалбоподателите нямат право на жалба срещу процесното постановление. Иска се отмяна на прокурорския акт и връщане на делото за доразследване.

След запознаване с материалите по делото съставът на ВОС намери следното.

Жалбата е подадена в законовия срок от упълномощено лице срещу акт на съда подлежащ на въззивен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна поради следното.

Наказателното производство по процесното досъдебно производство образувано за това, че на 14.04.2021г. – в гр.Варна лица, намиращи се под родителски грижи – М. АЛ. К. и АЛ. АЛ. К. е оставени без надзор и достатъчна грижа, с което е създадена опасност за 1 тяхното физическо, душевно или морално развитие – престъпление по чл.182, ал.1 от НК.

След приключване на разследването, прокурора при ВРП е приел, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл.182,ал.2 от НК и на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК го е прекратил.

Постановлението е връчено на жалбоподателите , като съответно те са го атакували пред ВРС.

В атакувания съдебен акт е било прието, че липсва качеството на пострадал по отношение на жалбоподателите поради което и жалбата е била оставена без разглеждане.

Този извод се споделя от настоящия състав на ВОС, поради следното:

Разследвано от органите на полицията под ръководството на прокуратурата е извършване на престъпление по чл.182 от НК. Същото е престъпление срещу брака и семейството. Както правилно е изложил ВРС, същото не е резултатно, а формално престъпление, т.е. не е необходимо установяване и реално настъпило увреждане у засегнатите лица.

Въпреки, че първоинстанционния съд е цитирал законовите разпоредби, следва да се обобщи, че вредата следва да е съставомерна, т.е. елемент от състава на престъплението за да е налице фигурата на пострадалия, независимо физическо или юридическо лице.

Доколкото в конкретния случай, престъплението, както посочихме по-горе е формално, т.е. за неговото осъществяване не е нужно да са настъпили вреди, то не би могло и да има пострадало лице по смисъла на чл.74 от НПК.

От тук се следва и липсата на активна процесуална легитимация на жалбоподателите да атакуват постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд, в тези случай, когато прокурорския акт не е бил предмет на съдебен контрол за всички лица съществува правна възможност да атакуват постановлението на ВРП пред по-горестоящата прокуратура, която разполага с правомощия за извършване на служебна проверка по чл.243 ал.9 от НПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното определение на ВРС следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно а жалбата срещу същото следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.345 от НПК.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 171/11.02.2022г. на ВРС – 13-ти състав, постановено по ЧНД №*** по описа на ВРС за 2022г..

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3