Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 613 от 26.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 105/2026
Вид
Решение № 613
Подписан
26.05.2026
В сила
16.06.2026
Състав
Ивелина Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.182, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.229, ал.1 · Закон за здравето
  • чл. 235 · Закон за здравето
  • чл.31, ал.2 · Закон за здравето
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря П. В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110200105 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М. Д. М. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № ПЕК-150/19.09.2025г. на директора на РЗИ-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.229, ал.1 от Закона за здравето.

Жалбоподателката счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че при извършената проверка инспекторите са нарушили законоустановения ред за вземане на проби за микробиологичен анализ. Твърди, че пробите са взети непосредствено след приключване на преглед на пациент и преди извършването на дезинфекция, каквато не й е била дадена възможност да проведе. С тези аргументи оспорва извършването на вмененото й нарушение и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител-адв.С. Н., който поддържа жалбата по 1 изложените в нея съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Оспорва фактическите твърдения на жалбоподателката, като поддържа, че нормативните изисквания при вземането на проби са спазени. Счита, че нарушението е установено по несъмнен начин и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: През м. юни 2025г. жалбоподателката изпълнявала функции на управител на медицински център „***“ ЕООД, намиращ се на адрес: гр.Варна, ул.“***“ №5. На партерния и на първия етажи на сградата, в която се помещавал медицинският център, се намирали акушеро-гинекологични кабинет със съответно оборудване.

На 25.06.2025г. в обекта била извършена планова проверка с лабораторен микробиологичен контрол от инспектори в отдел ПЕК, Дирекция НЗБ при РЗИ-Варна. Първоначално проверяващите изискали да им бъдат представени дезинфекционните средства, използвани в медицинския център.

Представените такива били преценени като подходящи и имащи необходимата спецификация, като били и в срок на годност. Инспекторите описали вида дезинфекционно средство, използвано за различните пособия, след което взели проби за микробиологично изследване за контрол на дезинфекциите и стерилизациите от повърхностите в кабинета, разположен на първи етаж.

Наложило се да изчакат с вземането на проби от акушеро-гинекологичния кабинет на партерния етаж, тъй като в момента протичал преглед на пациент, но малко по-късно д-р М. ги поканила в помещението и инспекторите взели проби с тампони за микробиологично изследване от повърхностите на оборудването. Било извършено микробиологично изследване на взетите 2 проби, при което от седалищната част в акушеро-гинекологичния кабинет, разположен на партерния етаж, била изолирана патогенна флора-Klebsiella spp. (6 колонии). Резултатите били отразени в Протокол лабораторен №10841089/25.06.2025г., в който като заключение било вписано констатиране на пропуски в противоепидемичния режим и се препоръчвало стриктно спазване на алгоритъма за почистване и дезинфекция на повърхностите.

За извършената проверка бил съставен Протокол от 15.07.2025г., в който била вписана констатация, че жалбоподателката, в качеството си на управител на медицинския център, не е създала необходимите условия и организация за извършване на качествено обеззаразяване на повърхности. В тази връзка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката за описаното в Протокола деяние, с отбелязване, че нарушението е недопустимо и крие риск от възникване и разпространение на вътреболнични инфекции. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен и подписан от нея без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на М. М. била наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на чл.31. (2) от Раздел II от Закона за здравето, вр. чл.9, ал.1, т.5, б.“а“ от Наредба №2/2005г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно- от показанията на свидетелите С. Д. Е., Д. М. З., Р. А. Д. и В. В. Ц., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на инспекторите С. Е. и Д. З.. Същите лично са участвали в извършването на проверката и във вземането на пробите, като предоставят необходимата информация за предприетите от тях действия и за последователността на събитията. Двете са категорични, че са влезли в кабинета след като пациентката вече е била излязла и след като са били уведомени, че е извършена дезинфекция. Показанията на проверяващите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двете също 3 така не извличат полза от твърденията си, не са в някакви особени отношения с нарушителката и не се констатира наличие на основания за съмнение в достоверността на техните показания.

Свидетелите Р. Д. и В. Ц. са разпитани по делото по искане на жалбоподателката. Същите твърдят, че проверката е започнала преди излизането на пациентката от кабинета, а пробите са взети преди извършването на дезинфекция. Доколкото посочените лица са дългогодишни служители на медицинския център, те не могат да се счетат за изначално незаинтересувани и непредубедени свидетели- съображения, които не са налице по отношение проверяващите. При преценката на достоверността на свидетелските показания съдът съобрази не само възможната предубеденост, но и обстоятелството, че жалбоподателката не е вписала възражения при предявяването на акта, нито е депозирала такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, а е оспорила фактическите твърдения на наказващия орган едва след получаването на уведомление по чл.182, ал.2, т.1 от ДОПК за заплащане на наложената глоба. Макар и нарушителят да не е задължен да вписва възражения срещу акта, липсата им все пак е индиция за съгласие с отразените от актосъставителя констатации. Поради това съдът намира, че показанията на проверяващите следва да бъдат кредитирани изцяло, а тези на свидетелките Д. и Ц.- само в тези части, които кореспондират и на други събрани по делото доказателства, преценени от съда като достоверни. Така съдът приема за недостоверни твърденията на Д. и Ц. относно момента на вземане на пробите и приема, че същите са били взети след като инспекторите са били уведомени от жалбоподателката, че дезинфекцията е извършена.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени 4 нарушения на процесуалните правила. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид разпоредбата на чл. 235 от Закона за здравето е видно, че АУАН и НП са съставени от компетентни за това лица. Съгласно този текст нарушенията п о чл. 229 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".

Проверяващите са инспектори в отдел „Противоепидемичен контрол“, Дирекция „Надзор на заразните болести“ в Регионална здравна инспекцияВарна, а издателят на наказателното постановление е на длъжност директор на РЗИ-Варна (служебни качества, които не са оспорени от жалбоподателката ) и следователно същите са разполагали с необходимата компетентност.

Следва да се отбележи, че от страна на санкционираното лице не се навеждат твърдения за неспазване на процесуалните изисквания при провеждането на административнонаказателното производство, а такива не се констатират и служебно от съда.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.31, ал.2 от Закона за здравето задължава юридическите и физическите лица, при осъществяване на дейността си, да спазват установените здравни изисквания. Според нормата на чл.9, ал.1, т.5, б.“а“ от Наредба №2/2005г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции ръководителят на лечебното заведение отговаря за организацията на профилактиката и контрола на ВБИ, като създава необходимите условия и организация за извършване на качествено обеззаразяване на всички подлежащи инструменти, материали, повърхности, бельо, посуда и др. В разглеждания случай в НП се приема, че жалбоподателката е нарушила цитираната норма, като в качеството си на управител на медицинския център не е създала необходимите условия и организация за извършване на качествено обеззаразяване на повърхности. От 5 събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че такава организация не е била създадена. Видно е, че в обекта са използвани адекватни дезинфекционни разтвори, които са били в срок на годност. При положение обаче, че от процесната повърхност е изолирана патогенна флора, налага се изводът, че създадената организация на работа не е била достатъчно ефективна и в резултат от нея не е постигано изискуемото от Наредбата качествено обеззаразяване на оборудването. Налице са следователно основания да се приеме, че задължението по чл.9, ал.1, т.5, б.“а“ от Наредба №2/2005г. не е било надлежно изпълнено.

Съдът намира, че отговорността правилно е насочена към жалбоподателката, в качеството и на управител на обекта. Понятието „ръководител на лечебното заведение“ не е дефинирано в Наредбата, но съдът намира, че се касае за лице, оправомощено да взема решения от съществено значение, каквото несъмнено е управителят на медицинския център. С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбоподателката действително е осъществила състава на вмененото й нарушение, наличието на което правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление.

Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.229, ал.1 от ЗЗ, предвиждащ специална санкция за нарушения на разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228в, какъвто е и настоящият случай.

След издаването на наказателното постановление Наредба №2/2005г. е била отменена по силата на §7 от Заключителните разпоредби на Наредба № Н-4 от 30.03.2026 г. за организацията на профилактиката и контрола на инфекциите, свързани с медицинското обслужване (ДВ бр. 35 от 14.04.2026г.).