Решение № 8 от 05.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100111759 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен от И. Г. К. против С. И. Д. и Д. И. К. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ответниците не притежават по 1/4 ид.ч. от недвижим имот-апартамент № 48 в гр.София, кв.********, с площ 85.28 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение и 2.06% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж от мястото, в което е построена, както и на основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен НА № 47, том IV, рег.№ 7939, нот.д.№ 581/2007г. и на констативен НА № 48, том IV, рег.№ 7940, нот.д.№ 582/2007г.

Твърденията на ищцата са, че е собственик на посочения недвижим имот въз основа дарение през 2014г. с НА № 49, том I, рег.№ 1986, нот.д.№ 37/2014г. от своя баща Г.К.. Имотът бил придобит от И.Г.К. с договор от 15.07.1961г. от СУ „Жилищно строителство“ при СГНС по време на брака му с първата съпруга С.Х. К. и станал съпружеска имуществена общност. С. К. починала на 25.11.1970г. и наследена от съпруга си И.К. и синовете Г.К. и Я.К. при квоти съответно 1/2 ид.ч. и по 1/4 ид.ч.

След това през 1981г. И.К. дарил своята 1/2 на синовете си Г.И Я.К. с НА № 36, том XXV, дело № 3863/1981г., при което станали съсобственици при равни права по 1/2.

Към деня на дарението имотът представлявал семейно жилище на прехвърлителя с втората му съпруга П.Д. К., която дала изричното си съгласие за разпореждането. Покъсно през 1987г. съсобствеността между Г.И Я.К. била прекратена с одобрена съдебна 1 спогодба, по силата на която единствен собственик на имота станал Я.К., а той от своя страна през 1989г. с НА № 67, том ХХХХ, дело № 6862/1989г. го дарил на брат си Г.К..

Твърди, че по повод съдебно дело заведено от „Топлофикация София“ ЕАД узнала, че ответниците се снабдили с констативни нотариални актове, с които всяка от тях се легитимира като собственик на 1/4 ид.ч. от имота, придобита по наследство от И.К..

Сочи, че ответницата С. Д. е рождена дъщеря на втората съпруга на И.К. и осиновена от него вероятно през 1978г., което осиновяване не я прави съсобственик. Ищцата счита, че след като наследодателят й Г.К. е бил собственик на целия имот, то ответниците не са придобили по 1/4 от своя наследодател.

Ответницата Д. К. оспорва иска като счита, че притежава 1/4 ид.ч. от имота по наследство от своя баща И.К..

Ответницата С. Д. оспорва иска с доводи, че имотът е бил придобит от И.К. не през 1961г., а през 1975г. и не е бил в режим на съпружеска имуществена общност с първата му съпруга С. К., защото тя е починала преди това през 1970г. Вторият му брак с П.Д.П. бил сключен през 1978г., т.е. три години след придобиването на имота, поради което тя не е придобила собствено права. Твърди, че единствен собственик на имота е бил И.К., когото заедно с другата ответница наследили като негови деца и по силата на наследствено правоприемство притежават по 1/4 ид.ч.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

От представените писмени доказателства се установява сключен на 15.07.1961г. договор между СУ „Жилищно строителство“ при СГНС и И.Г.К., чрез неговата сестра като пълномощник С.Г., за строителство върху държавна земя в жилищен комплекс „********, състоящо се от две стаи, хол и кухня с площ от 93.28 кв.м., заедно с избено помещение № 15 срещу заплащане на сумата 83 430лв. Строителната организация поела задължение да учреди в полза на И.К. право на строеж върху съответната идеална част от държавното място, както и да представи на нотариуса всички необходими документи за снабдяването му с нотариален акт за собственост върху построеното за негова сметка жилище и съответните идеални части на сградата.

С НА № 10, том III, дело № 410/1975г. за собственост по чл.55г ЗПИНМ, съставен на 19.04.1975г. въз основа писмо от 26.02.1975г. от СГНС-главна дирекция за изграждане София, И.К. е признат за собственик по покупка от СГНС на апартамент /жилище/ № ******** в жилищен комплекс „Гео Милев“, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план 93.28 кв.м., при съседи: стълбище, Н.С.М., Б.Н.Н., бул.“Ленин“ и двор, ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, А.М.Д. и В.Д.Д., С.Н.Б. и Г.Н.Б., И.Х.Н. и бул.“Ленин“, заедно с 2.06% идеални части от общите части на сградата. В нотариалния акт е посочено, че купувачът изплатил на СГНС стойността на имота от 2

9005лв., включително и правото на строеж върху държавната земя на стойност 90лв., отстъпено му с решение от 21.04.1969г. от ИК на СГНС.

Според представената схема № 15-504225/11.05.2022г. на АГКК-София процесният имот представлява самостоятелен обект с идентификатор

*** с площ 93.28 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение от 2 кв.м. и 2.06.% ид.ч. от общите части на сградата, разположен в жилищна сграда с идентификатор *** с административен адрес гр.София, ж.к.********, ап.48, построена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседи на обекта: на същия етаж-***, ***; под обекта*** и над обекта-***.

И.К. е имал два брака. Първият със С.Х. К. сключен през 1944г. и прекратен със смъртта й на 25.11.1970г., а вторият с П.Д. П., сключен на 22.07.1978г. и прекратен с развод с решение № 180/28.11.1999г. по гр.д.№ 2148/1999г. на СРС, влязло в сила на 25.11.1999г. /стр.86/. От първия си брак има две родени деца-Г.И.К. и Я.И.К., съответно от втория брак едно дете-ответницата Д. И. К.. Другата ответница С. И. К. е рождена дъщеря на втората съпруга Пепа П., която през 1978г. И.К. осиновил с постановено по чл.55 СК /отм./ съдебно решение от 15.11.1978г. по гр.д.№ А-706/1978г. по описа на СРС /стр.101/.

През 1981г. с НА № 36, том XXV, дело № 3861/81г. И.К. дарил 1/2 ид.ч. от процесния имот на синовете си Г.И Я.К. по равно по 1/4 ид.ч., които прекратили съсобствеността помежду си с одобрена на 18.12.1987г. съдебна спогодба по гр.д.№ 1829/1987г. по описа на Ленински районен съд, според която имотът се възлага и става изключителна собственост на Я.К.. По-късно, на 29.12.1989г. с НА № 67, том ХХХХ, дело № 6862/1989г., Я.К. се разпоредил с имота чрез дарение в полза на брат си Г.К., а той от своя страна го дарил на ищцата и негова дъщеря И. Г. К. на 23.04.2014г. с НА № 49, том І, рег.№ 1986, дело № 37/2014г.

Не е спорно и видно от представения препис-извлечение от акт за смърт И.К. починал на 25.03.2007г. След смъртта му ответниците се снадбили с нотариален акт по чл.483, ал.1 ГПК, с който всяка призната за собственик по наследство на 1/4 ид.ч. от имота-НА № 47, том IV, рег.№ 7939, дело № 581/2007г. за Д. К. и НА № 48, том IV, рег.№ 7940, дело № 582/2007г. за С. И. Д. /К./.

Въз основа горното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:

При безспорното, че имотът е бил придобит от И.К. по възмезден начин по реда на ЗПИНМ /отм./, релевантен за делото е въпросът дали това е станало по силата на сключения договор през 1961г. или въз основа нотариалния акт за собственост през 1975г., който има значение за статута на имота като СИО с първата съпруга С.Х., респ. индивидуална собственост на И.К..

3

Според чл.55в и чл.55г ЗПИНМ /отм./ парцелите за групово жилищно строителство се застрояват от окръжните и градските народни съвети, които могат да продават жилища в построените сгради. Купувачът придобива собствеността на жилището и на съответните общи части от сградата, построена върху държавната земя, а нотариусите снабдяват купувачите с нотариален акт безплатно по писмено искане на съответния народен съвет. Съгласно §149 ППЗПИНМ /отм./ съответният народен съвет продава жилищата в новата сграда на нуждаещите се граждани преди започване на строежа, през време на строежа или след завършването му. Купувачът придобива собствеността на жилището и припадащите се общи части от сградата, както и право на строеж върху държавна земя. Нотариусите снабдяват безплатно купувачите с нотариален акт по писмено искане на съответния народен съвет.

Във връзка с тази правна уредба е установена съдебна практика, обобщена в Решение № 590/25.06.2010г. по гр.д.№ 1653/2009г. на ВКС, І г.о, според която, когато страна по сделката е държавата, респективно строителните управления към градските народни съвети, правото на собственост преминава върху купувача от момента на сключване на договора за покупка на построен апартамент или за строеж на такъв, без да е необходимо сделката да бъде оформена с нотариален акт. Издаването впоследствие на нотариален акт е констативен и няма вещноправно значение. В едно от цитираните там решения № 1113/06.05.1970г. по гр.д. № 436/1970г. на ВС, I г.о. е посочено, че сключен със строителна организация договор за покупка на апартамент, който ще се строи, не е предварителен договор, а окончателен договор за продажба на бъдеща вещ, какъвто допуска разпоредбата на §149, ал. 2 ППЗПИНМ. Понеже се сключва с държавно предприятие, то съгласно чл.17 и 18 ЗС прехвърляне правото на собственост става със самия писмен договор за построяване на жилището. В този случай не е необходим нотариален акт за пораждане на вещноправните последици, какъвто е необходим при сделките между частни лица. Нотариалните актове, за които се говори в §149, ал. 2 ППЗПИНМ и които нотариусите издават безплатно на купувачите въз основа на писмено искане на съответния народен съвет, нямат вещноправно действие. Те имат само установителен характер, тъй като вещноправният ефект е получен още с подписване на договора за продажба на имота.

В случая договорът от 1961г. между И.К. и СУ „Жилищно строителство“ при СГНС на основание чл.55г ЗПИНМ /отм./ и §149 ППЗПИНМ /отм./ е за продажба на апартамента като бъдеща вещ, възникнала с построяването, но с прехвърлителен ефект от сключването му, а издаденият НА № 10/1975г. има само констативен характер за вече възникналата собственост. С оглед наведеното в писмения отговор на ответницата С. К., по делото не се твърди и не са събрани доказателства договорът да е бил развален поради неплащане от купувача на цената, каквото основание е предвидено в него, нито доказателства нотариалният акт да е бил издаден въз основа последващо сключен между същите страни договор или самостоятелно обективира такъв, което да 4 изключва констативното му значение. Следователно и съобразно §149 ППЗПИНМ /отм./ прехвърлително действие е произвел договорът от 1961г.

При сключване на договора И.К. е бил в брак със С.Х., прекратен със смъртта й през 1970г. при действието на СК от 1968г. /отм./. С този кодекс е въведен режимът на съпружеска имуществена общност, който по силата на чл.103 от ПЗР е приложим и за имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузи по заварени бракове.

Поради това и доколкото бракът е заварен, а придобивното основание възмездна сделка, процесният имот е станал съпружеска имуществена общност на основание чл.13 СК от 1968г. /отм./. Със смъртта на съпругата тази общност се е прекратила с трансформирането й в дялова при равни права-чл.14, ал.1 и ал.3 СК /отм./.

Съгласно чл.14, ал.7 СК /отм./ при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.

Както е прието в ТР № 27/1970г., ОСГК на ВС, и ТР № 47/1979г., ОСГК на ВС, тази разпоредба не изключва преживелия съпруг като наследник на починалия съпруг, а ограничава правото му да получи дял от наследството от прекратената СИО по съображения за защита интересите на децата. Затова в хипотезата на чл.14, ал.7, изр.второ СК /отм./, когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, частта му от прекратената СИО се наследява само от децата. В случая това означава, че И.К. е притежавал 1/2 ид.ч. от имота на основание прекратената имуществена общност, а другата 1/2 ид.ч. наследена от синовете Г.И Я.К. на основание чл.5, ал.1 ЗН при равни права по 1/4 ид.ч.

Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f7c85ad-da04-4d20-9c1f-fef8aaf67101