Решение № 4705 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4705 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20251110208257 по описа за 2025 година за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***** срещу Наказателно постановление № ***** от 25.03.2025г., издадено от П. К. Т.– председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, гр. София /ДАНС/, с което на *****, ЕИК

********* на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 116, ал. 3, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП, вр. с чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. Б. с пълномощно по делото. В хода на делото по същество адв. Б. счита, че разпита на свидетелите и представените документи от БНБ и ДАНС доказват основателността на възраженията в депозираната жалба срещу наказателното постановление. В тази връзка моли жалбата да бъде уважена.

Заявява, че не претендира разноски и няма да представя писмени бележки.

1

В съдебно заседание наказващият орган, редовно призован се представлява от юрк. И. с пълномощно по делото. Моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди издаденото наказателно постановление. Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер по справедлИ.ст.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Жалбоподателят е юридическо лице – търговско дружество *****, ЕИК *********, представлявано от управителя А. А. А., със седалище и адрес на управление: ****************. На адреса дружеството стопанисвало обменно бюро и като такова било задължено лице по чл. 4, т. 4 от ЗМИП. В периода 12- 16.08.2024г. органите на Специализираната административна дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" извършили проверка на „*****, ЕИК *********. Проверката била извършена от М..В. и Й. К.- експерти в отдел „Контрол върху задължените лица по ЗМИП“ в САД “Финансово разузнаване“- ДАНС. Целта на проверката била установяване изпълнението на задълженията на обменното бюро, съгласно изискванията на ЗМИП, ППЗМИП и ЗМФТ през периода 01.06.2023г.-31.07.2024г. Проверката била извършена на място в обекта за обмяна на валута, като в хода на същата били изискани и проверени много на брой дружествени документи. Констатациите от извършената проверка били обективирани в констативен протокол за проверка на място по ЗМИП, рег. № ФР-10-1009/10.02.2025г. г. На стр. 27 от него било посочено, че дружествотожалбоподател е извършило следното нарушение: в периода от 01.07.2024г. до 15.07.2024г., в качеството си на "обменно бюро" – задължен субект по чл. 4, т.

4 от ЗМИП, не е уведомило дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС за извършено на 25.06.2024г. в 16:58:58 часа плащане в брой на стойност над 30 000, 00 (тридесет хиляди) лева или тяхната равностойност в чужда валута, от/ на техен клиент / в конкретния случай /– Българска народна банка във връзка със сделка за покупко- продажба на валута, с което е извършило нарушение на чл.

76, ал. 1 от ЗМИП във вр. с чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП.

Предвид констатираното нарушение Й. К., на длъжност експерт в отдел „Контрол върху задължените лица по ЗМИП“ към Специализирана 2 административна дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС, издала акт за установяване на административно нарушение №ФР-10-1015/ 10.02.2025г.

АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели и А. А.-управител на дружеството- жалбоподател. Препис от акта е бил връчен на управителя на А.

А., а възражения срещу него не са постъпили.

Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил *******, ЕИК ********* на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 116, ал. 3, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ административно наказание „имуществена санкция” в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП, вр. с чл. 54, ал.

1 от ППЗМИП.

Горната фактическа обстановка се установи въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства-показанията на актосъставителя и тези на свидетеля И. З. П., както и въз основа на писмените доказателства и доказателствени средства – писмо на БНБ, изх. № БНБ155528/ 22.10.2025г. от което се установява, мястото, датата и часа на процесната сделка; 4 бр. заповеди- една от които касае материалната компетентност на актосъставителя; 1 бр. констативен протокол, материализиращ резултатите от извършената проверка; 2 бр. писма и 1 бр. протокол за доброволно предаване, издадени от органите на ДАНС във връзка с извършената проверка; дружествени и счетоводни документи, представени от дружеството-жалбоподател; писмени доказателства, представени от дружеството- жалбоподател в хода на съдебното следствие; писмо, рег. № ПН3167/ 26.11.2025г. на ДАНС, касаещо дали са налице издадени други наказателни постановления срещу дружеството-жалбоподател, които да са влезли в сила.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя относно обстоятелствата, при които е била извършена проверката и нейните резултати, тъй като те се потвърждават от събраните в хода на производството писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля И. З. П. в частта им, касаеща обстоятелствата при които е осъществил посещението си на 25.06.2024г. в касовия център на БНБ в *********, при което е закупил посочените в писмото суми евро.

3

От документите, представени и издадени от органите на ДАНС, се установяват основанията за извършената проверка, компетентността на органите, извършили проверката и издали актове (КП, АУАН и НП) във връзка с нея, обстоятелства около проверката и извършеното нарушение.

От писмото на БНБ се установяват датата и часа на закупените на 25.06.2024г. суми евро, както и служителя на БНБ, който е продал сумите евро. От писмото на БНБ се установява, че на 25.06.2024г. в 12,24 часа дружеството- жалбоподател чрез свидетеля П. е закупило в брой сумата 200 000 евро. Пак на същата дата, но в 13.01 часа дружеството- жалбоподател е закупило в брой още 130 000 евро, за които е заплатило в брой сумата 254 860 лева. Продажбата на последната сума в евро се потвърждава и от Бордеро продажба на валута /л. 92 от съдебното дело/. Посочените писмени доказателства и доказателствени средства са последователни и напълно кореспондират с показанията на св. П. и актосъставителя. Преценени заедно и по отделно навеждат до единен извод за времето, мястото, начина на извършване на процесното нарушение и на неговото авторство. Поради тази причина съдът ги цени като достоверни доказателствени средства и им се доверява при формирането на фактическите и правните си изводи по делото.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, издадено от председателя на ДАНС. Подадена е в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН- 14дневен срок от връчването на препис от НП и от правнолегитимирана страна – адресат на НП и санкционирано лице. Поради това съдът намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗМИП, актовете за установяване на нарушенията се съставят от контролните органи на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", на Националната агенция за приходите, от определените длъжностни лица на Българската народна банка, от определените от органите на Комисията за финансов надзор длъжностни лица или от оправомощените от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията служители. Наказателните постановления се издават от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", съответно от органа за надзор по изречение първо, от неговия ръководител или 4 от оправомощени от тях длъжностни лица, а в случаите от компетентността на Комисията за регулиране на съобщенията – от председателя на комисията или от изрично оправомощено от него длъжностно лице.

Видно от представената по делото заповед с рег. 3-500/ 26.02.2024г. г. на председателя на ДАНС, към 10.02.2025г. /дата на съставяне на КП и АУАН/, Й.

К., експерт в отдел "Контрол върху задължените лица по ЗМИП", която е извършила проверката и е съставила АУАН, е имала качеството контролен орган на дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС. Ето защо, съдът намира, че АУАН е издаден от компетентен за това орган. Предвид това, че процесното НП е издадено от председателя на ДАНС, каквото е изискването на чл. 123, ал. 1 от ЗМИП, съдът достигна до извода, че НП също е издадено от компетентен орган в кръга на службата му.

На следващо място, АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове, форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, както от фактическа, така и от правна страна, така че санкционираното лице да разбере в пълна степен за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Следва да се отбележи също така, че и АУАН, и НП са надлежно връчени на представител на дружествотожалбоподател.

Дружеството-жалбоподател е санкционирано за нарушение на чл. 76, ал.

1 от ЗМИП, съгласно която разпоредба, лицата по чл. 4 уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за всяко плащане в брой на стойност над 15 000 евро или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент в рамките на установените отношения или при случайни сделки или операции. Съгласно чл. 4, т. 4 от ЗМИП, мерките за превенция и изпиране на пари по чл. 3, т. 1 – 6 са задължителни за обменните бюра. В чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП е посочено, че лицата по чл. 4 от ЗМИП предоставят информацията по чл. 76, ал. 1 от същия закон на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" на месечна база до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията, на хартиен носител, по електронен път или чрез защитен канал за електронна комуникация по образец, електронна форма, електронна структура и формат, утвърдени от директора на 5 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". В настоящия случай се установи, че *****, ЕИК ********* е търговско дружество, което е собственик и стопанисва обменно бюро, находящо се в *************. Като такова, същото е адресат на мерките за превенция и изпиране на пари по смисъла на чл. 4, т. 4 от ЗМИП и е адресат на задължението по чл. 76, ал. 1 от ЗМИП. Съдът установи, че на 25.06.2024г. в посоченото по-горе време дружеството-жалбоподател чрез свой служител е закупило на два пъти- веднъж в брой 200 000 евро и втори път в брой 130 000 евро. За втората сума е заплатило на касата на БНБ в брой сумата 254 860 лева. За сделката е било издадено бордеро продажба валута в наличност /л. 92 от съдебното дело/. Предвид стойността на сумата /130 000 евро/, за дружеството- жалбоподател е възникнало задължение в периода между 01.0715.07.2024 г. да уведоми органите на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност за извършената сделка. Доколкото дружеството не е сторило това, същото е извършило от обективна страна нарушение на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП. Нарушението е формално такова, извършено е чрез бездействие, като в установения в чл. 54, ал. 1 във вр., с чл.

76, ал. 1 от ЗМИП срок, дружеството чрез своя законен представител, не е информирало съответните органи за извършената сделка.

Съдът намира за неоснователен довода на дружеството- жалбоподател, отразен в депозираната жалба, че тъй като не може да идентифицира служителя /чрез неговите персонални данни/ на БНБ участвал в сделката, е практически невъзможно да уведоми ДАНС за нея, както и че вече БНБ е уведомило ДАНС за сделката. Обстоятелството, че една от страните по сделката е уведомила ДАНС не заличава задължението на другата страна да уведоми за сделката по реда на ЗМИП.