Решение № 260 от 23.10.2024, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Карнобат, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20232130100759 по описа за 2023 година установи:

Съдът е бил сезиран с искова молба от С. Д. Х. с ЕГН **********, с настоящ адрес: село ***, със съдебен адрес и адрес за призоваване: град София, р-н Средец, ж. к. Яворов, ул. Хан Омуртаг № 74, ет. 1, ап. 1, чрез адв.

А. Д., против ответника "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Славянска, № 29, ет. 7, с която са предявени иск с правно основание чл. 26, ал.1 предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл. 11, ал. 1 т. 9 и т.

10 от ЗПК за прогласяване за недействителен Договор за потребителски кредит № 766268 към искане № 9142784, сключен между С. Д. Х. и "СИТИ КЕШ" ООД и при условията на кумулативност иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, с който да бъде осъден „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, да заплати на С. Д. Х., ЕГН: ********** сумата от 1 508, 83 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 18. 11. 2022 г. ищцата е сключила със „СИТИ КЕШ" ООД, Договор за потребителски кредит № 7662 68 към искане № 9142784 (наричан за краткост „Договора") за сумата от 1 500 лв., които следвало да върне на 11 вноски, при уговорен ГПР в размер от 41. 36 % и ГЛП 35. 04 %, като общата сума, която следвало да заплати ищеца възлизала на 1 835.

08 лв.. Твърди се, че д оговорът съдържал задължение за кредитополучателя за представяне на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция- по избор на кредитополучателя, като при неизпълнение на това задължение, кредитополучателя съгласно чл. 11 от договора дължи неустойка за неизпълнението му в срок. В чл. 5 от договора 1 за кредит са били предвидени и условията, на които да отговаря поръчителя и банковата гаранция. Твърди се, че общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлизат на 1 211. 92 лева за целия срок на договора за потребителски кредит.

Ищецът прави извод, че в крайна сметка следвало да заплати сумата от 3 008.83 лева, която включвала: 1) 1500 - главница; 2) 335. 08 лева-лихва; 3) 1 211.92 лева - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, като в тази общ сума по кредита е включена отстъпка в размер на 38. 17 лв.. Срокът на кредита е бил до 18. 10. 2023 г.. Същия твърди, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в Стандартния европейски формуляр е било посочено какво точно се включвало в ГПР (напр. въпросната неустойка).

Твърди още, че е погасил изцяло задълженията си по процесния договор, тъй като ги рефинансирал с нов кредит, но от ответното Дружество не са му предоставили документ, доказващ това обстоятелство. Твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. На първо място изтъква, че изискването, което е заложено в чл. 5 от договора за потребителски кредит за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция за период от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер над два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва е очевидно нищожно като представляващо скрито възнаграждение за кредитодателя, което следвало да включено в ГПР. Невключването на подобна клауза в ГПР означава ло, че не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото на практика не е посочен верният ГПР в Договора за потребителски кредит.

Освен това била нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. Изтъква, че не е достатъчно само разходите-възнаградителна лихва и такси и д р . да са посочени в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР и че в практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Освен това ищецът настоява, че са на лице изключително високи изисквания към физическите лица- потенциални бъдещи поръчители, както и набора от документи, които поръчителите следва да предоставят в тридневен срок от сключването на договора, при все, че невъзможността му да осигури подобни обезпечения в толкова кратък срок била очевидна. Сочи, че кредитодателят не е изчакал да включи подобна неустойка при изчисляването на месечните погасителни вноски, а видно от погасителния план, във всяка месечна вноска се включвала и сума представляваща част от общия размер на описаната неустойка. На 2 второ място твърди, че подобна уговорена неустойка в общ размер от 1211. 92 лв. е нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като е необосновано висока. Подобни уговорки между страните прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди счита за пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Освен това предвидената клауза за неустойка намира за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Твърди, че с предвиждането на такива разходи за неустойка, посочени в Договор за потребителски кредит се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК съгласно която: „ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС.“. Събирането на такива разходи счита за част от дейността по управление на кредита и следва да бъде включено в ГПР. Освен това поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Сочи практика на СЕС, която приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Поради това в договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, като посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означавало, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 4, §1 от Директива 93/13/ЕО. Поради гореизложеното счита, че процесният договор за кредит е нищожен на осн. чл.

26, ал.1, предл. 1 във връзка с чл. 11, т. 9 и 10, във връзка с чл. 22 от ЗПК.

Допълва, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД поради множеството поставени ограничения и конкретно определени 3 параметри, както и краткия срок, в който следва да се предоставят, което на практика прави задължението неизпълнимо. Освен това размерът на предвидената неустойка представлявал 66.04 % от общо дължимата сума (главница и лихва), т. е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер - сума, почти равна на главницата и всички възнаградителни лихви по кредита, поради което противоречала и на добрите нрави като нарушаваща принципа на справедливост без да се вземат предвид реалните вреди от неизпълнението.

Поради това и заплатената от ищеца сума в размер от 1211.92 лева била недължимо платена и подлежи на възстановяване. Допълва, че съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва. Сочи, че към датата на сключване на договора -18.11.2022 г., основният лихвен процент е 0. 59 %, от което следва, че размерът на законната лихва е 10. 59 %, т. е. уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишавал три пъти законната лихва. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 35, 04 % годишно надхвърля повече от 3 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.

Поради това и сумата, представляваща дължимата възнаградителна лихва за целия срок на Договора за потребителски кредит до предсрочното погасяване на същия в размер от 335.08 лв., също счита за недължимо платена и подлежаща на възстановяване на основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД на ишцата.

По отношение на иска за връщане на даденото по сочения за недействителен договор за кредит, сочи, че съгл. чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на 1 500 лв.

(главницата). Ищцата е заплатила към момента на предявяване на иска сума в размер на 3 008.83 лева, тъй като е рефинансирала задължението си, сключвайки нов договор за потребителски кредит с ответното Дружество.

Поради това счита, че е надплатила 1 508.83 лева, които следвало да й бъдат възстановени.

Претендира минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата по двата иска.

Съдът е счел исковете за допустими, поради което е изпратил препис от исковата молба на ответното дружество. В преклузивният месечен срок ответното дружество, чрез проц. представител адв. Х. М. е подало отговор на исковата молба, с който отговор счита така предявените искове за неоснователни и като такива моли съда да ги отхвърли. Твърди, че договора за потребителски кредит е действителен и отговаря на всички изисквания на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и чл. 20, ал. 2 от ЗПК Твърди, че договора може 4 да се прилага и без оспорената като недействителна клауза за неустойка.

Твърди, че неустоечната клауза не е от съществените параметри на договора за заем, а напротив същата е уговорена между страните за да обезпечи акцесорно задължение на заемателя и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Твърди се, че неустойката е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера и още преди настъпването на факта на неизпълнение на задължението, което обезпечава.

Твърди, се че неустойката не представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Твърди се, че неустойката е индивидуално договорена м/ у страните и се дължи след сключване на договора и само в случаите, че заемодателят не предложи обезпечение. Твърди се, че клаузите по договора са индивидуално договорени, ясно и точно описани в договора и потребителя е бил наясно с всички аспекти на финансовите си задължения към търговеца.