Акт № 4052 от 03.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4052 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110203482 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление ******************, представлявано от управителя В. Ц. В.-Д., чрез адв.А. Д., против наказателно постановление №832097-F809055/14.07.2025 г., издадено от Директор на офис „Младост“ в ТД на НАП-София, с което на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева /равняващи се на 511,29 евро/, за нарушение на чл.125, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДДС.

Процесното НП се обжалва, като неправилно и незаконосъобразно издадено, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Навеждат се доводи за бланкетно описание на фактическата обстановка, липса на изложени мотиви от АНО за приемане на подаденото възражение като неоснователно, липса на обсъждане на обстоятелството в АУАН и НП, че дружеството-жалбоподател е регистрирано лице по ЗДДС, но с доброволна регистрация, че видно от подаваните през годините ежемесечни декларации не извършва стопанска дейност и са налице условия за дерегистрация по реда на 1 чл.108 от ЗДДС. Посочва се като извинителна причина за забавеното подаването на поредната нулева декларация за процесния данъчен период, подновяването на КЕП, реализирано на 15.11.2024 г., като сочи, че декларацията е подадена само няколко часа след изтичане на предвидения в закона срок.

Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на чл.57, ал.1, т.5, т.6, т.8 и чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН, доколкото не е посочено в АУАН и НП в коя от двете хипотези на нарушената правна норма е извършено нарушението, тъй като посочените алинеи имат различни изпълнителни деяния, макар и да включват общи факти, а това се отразява върху правилността на обжалвания санкционен акт по същество на спора.

Изразява несъгласие с посоченото място на извършване на нарушението, доколкото процесната справка-декларация е подадена по електронен път и би следвало да постъпва в ЕИС на НАП, която се намира отново в гр.София, но в ЦУ на НАП, а не в офис „Младост“ в ТД на НАП- София.

Навеждат се доводи за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, поради липса на обсъждане от АНО, както на смекчаващите, така и на отегчаващите обстоятелства, т.е. позава се и на липса на мотиви и относно наложения размер на санкцията.

В условията на евентуалност се претендира маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради наличие на предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, за което излага подробни аргументи, а по отношение на отразените в НП констатации, че дружеството-жалбоподател е извършило и други нарушения на същата разпоредба, се застъпва становище за незнание за посочения санкционен акт, поради нередовното му връчване.

Моли съда да постанови решение, с което на посочените в жалбата основания, да отмени процесното НП. Претендира присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.А. Д. от АК-Пловдив, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата 2 основания. Допълнително навежда доводи за нередовно връчване на описаното в санкционния акт НП за същото деяние, съответно за липса на влязъл в законна сила административен акт, поради което отчитането му като отегчаващо обстоятелство при правната квалификация на нарушението като системно, се явява погрешно.

Прави изрично изявление, че не претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Директор офис „Младост“ в ТД на НАП-София, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Г. Б., след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено, включително и относно определения размер на наложената санкция. Навежда доводи, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 07.01.2026 г., а жалбата е подадена по пощата директно в съда с пощенско клеймо от 21.01.2026 г., т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от връчването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство против дружеството-жалбоподател започнало със съставяне на АУАН №F809055/04.02.2025 г. от инспектор по приходите при ТД на НАП-София, офис “Младост“, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта, за това, че:

На 04.02.2026 г., в ТД на НАП-София, офис „Младост“, по повод не подадена справка-декларация по ЗДДС в законоустановения срок е установено, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на регистрирано и 3 задължено лице по ЗДДС, не е подало справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, заедно с отчетните ригстри по чл.124 от ЗДДС, за данъчен период от м.октомври 2024 г. – от 01.10.2024 г. до 31.10.2024 г.,, в законоустановения срок – до 14-то число включително на месеца, за който се отнася, а именно: до 14.11.2024 г., като справката-декларация е подадена на 16.11.2024 г. и е приета с вх.№22152496306.

Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.125, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДДС. Отразил, че АУАН е съставен в отсъствие на представляващия дружеството-жалбоподател – В. Ц. В., при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

АУАН е надлежно предявен и връчен на законния представител на дружеството-жалбоподател на 12.03.2025 г., без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят се възползвал от правото си да представи писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН пред наказващия орган в законоустановения 7-дневен срок, в които навел аналогични на изложените в жалбата възражения против законосъобразността на съставения АУАН.

Въз основа на направените констатации в АУАН, при пълно възпроизвеждане на описаната в него фактическа обстановка с посочване на датата на деянието – 15.11.2024 г., мястото на извършване на деянието – административен адрес на ТД на НАП-София, офис „Младост“, с отразяване на констатацията, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН и съобразените отегчаващи обстоятелства за определяне на размера на санкцията – дружеството-жалбоподател има непогасени публични задължения и предишни нарушения на същата разпоредба, за които са издадени Предупреждение №F630282/22.12.2021 г. и НП №F687142/26.04.2023 г., директорът на офис „Младост“ в ТД на НАП-София, издал процесното НП на 14.07.2025 г., с което на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 1000 лева /равностойност 511,29 евро/, за нарушение на чл.125, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДДС.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Т., които съдът кредитира с доверие, като обективни, последователни и съответстващи на събраните по делото доказателства, изхождащи от лице, 4 даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото, както и от всички приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че процесните АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, съгласно представените заповеди №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. и №1659/18.05.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество и да налагат цялостна отмяна на обжалваното НП.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно: след надлежно връчена покана, в уверение на което са ангажирани писмени доказателства от ответната страна по жалбата /покана за съставяне на АУАН, протокол от 10.01.2025 г., разписки за връчване/, не се е явил нито законния, нито упълномощен представител на дружеството за съставяне на АУАН. Впоследствие, обаче, на 12.03.2025 г., съставеният на 04.02.2025 г. АУАН е надлежно предявен и връчен на законния представител на дружеството-жалбоподател. При тези данни, съдът намира, че дружеството-жалбоподател се е запознал със съдържанието на съставения против него акт, получил е препис от него и на същият е била дадена възможност и последният се възползвал от правата си по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

С оглед на горното, правото на защита на санкционираното дружество не е било нарушено.

Съдът констатира, че и в двата акта – АУАН и НП, е налице подробно, пълно и ясно описание на установените фактически обстоятелства в хода на извършената проверка. Правилно е приложен материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС /в действащата редакция ДВ, бр.79, в сила от 17.09.2024 г./, за всеки данъчен период регистрираното по чл.96, 97, 97а, 99 и чл.100, ал.1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена 5 въз основа на отчетните регистри по чл.124, а ал.3 предвижда, че заедно със справката-декларацията по ал.1, регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период.

Няма спор между страните, че дружеството-жалбоподател е регистрирано и задължено лице по ЗДДС към датата на деянието, което обстоятелство, обаче, противно на релевираните възражения в жалбата, изрично е посочено в АУАН и НП. От наведените доводи в жалбата и представените Акт за дерегистрация по ЗДДС от 23.04.2026 г. и разпореждане на НАП за прекратяване на регистрацията е видно, че дружеството-жалбоподател е регистриран по ЗДДС на 30.08.2021 г. на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС, което регистрация е прекратена на 23.04.2026 г. на основание чл.108, ал.1, т.1 от ЗДДС. От горното следва извод, че към датата на деянието, дружеството-жалбоподател, независимо от основанието за регистрацията му по ЗДДС, е било адресат на нормата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, поради което е дължало извършване на предписаното действие - да подаде справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124.

Разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС /в действащата редакция ДВ, бр.79, в сила от 17.09.2024 г./, указва срока за подаване на справката-декларация - до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. В обстоятелствената част на АУАН и НП изрично е посочено, че дружеството-жалбоподател не е подало справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, заедно с отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за данъчен период от месец октомври 2024 г. в законоустановения срок – до 14.11.2024 г. Тези факти се установяват по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства, а и те не се оспорват от дружеството-жалбоподател - нито относно дължимото действие, което е следвало да извърши, но не е извършило в законоустановения срок, нито данъчния период, за който е следвало да подаде справката-декларация, заедно с отчетните регистри, с което си поведение е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.125, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДДС.