Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15907 от 24.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 7187/2026
Вид
Определение № 15907
Подписан
24.07.2026
В сила
24.07.2026
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску, Нели Маринова, Радостина Данаилова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15907 гр. София, 24.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507187 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. С.Й.Д., пълномощник на О. В. П., срещу определение № 21731/11.06.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 11534/25 г. по описа на СРС, 142 състав, с което е допълнено определение № 3214/23.01.2026 г., като е оставена без уважение молбата на адв. Д. за присъждане на разноски по делото. Твърди, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, а именно – наличието на договор за правна защита и съдействие, сключен в писмена форма, в който е уговорено, че адвокатът поема задължението да оказва безплатна правна помощ на доверителя си по см. на чл. 38, ал. 1 ЗА, същият да е представен като доказателство по длеото, да е направено своевременно искане от страната по делото за присъждане на разноски в съответното производство, и страната да има право на разноски с оглед изхода на делото. Поддържа, че съдът не е компетентен по своя инициатива и без изрично оспорване от насрещната страна да прави преценка и да изисква доказателства за материална затрудненост на лицето. Иска се от съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да осъди заявителя да заплати на адв. С.Й.Д. сумата от 400 лв. или 204,52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК.

1

Ответникът по частната жалба – „Софийска вода“ АД е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който поддържа, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Сочи, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА – предоставяне на безплатна адвокатска защита на материално затруднено лице. Поддържа, че от справка в Търговския регистър е видно, че длъжникът О. В. П. е едноличен собственик на капитала и управител на „Христиана“ ЕООД и съдружник и управител в „О Анд Ви“ ООД, като фактът, че длъжникът осъществява дейност като търговец и участва в управлението на търговски дружества, изключва възможността да има качеството на материално затруднено лице, съответно да се ползва от привилегиите, които законът предвижда за такива лица.

Съдът, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател, становището на ответника по частната жалба и материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на първоинстанционния съд.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Производството по ч. гр. д. № 11534/25 г. по описа на СРС, 142 състав, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „Софийска вода“ АД срещу О. В. П. за заплащане на сумата от 710,23 лв., представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му, находящ се на адрес: гр. Софяи, ж. к. „Бъкстон“, ул.

****, за периода от 16.09.2021 г. до 08.11.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 27.02.2025 г. до плащане на вземането, както и на държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

На 05.04.2025 г. по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя описаните в заявлението суми, в т. ч. и разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Към възражението е представен договор за правна защита и съдействие от 22.04.2025 г., сключен между длъжника и адв. С.Й.Д., 2 с който е уговорено, че услугите по договора ще бъдат предоставени безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

С определение № 3214/23.01.2026 г. по ч. гр. д. № 11534/25 г. по описа на СРС, 142 състав, е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по делото, тъй като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си.

На 27.01.2026 г. е подадена молба по чл. 248 ГПК от адв. С.Й.Д. за допълване на определение № 3214/23.01.2026 г. по ч. гр. д. № 11534/25 г. по описа на СРС, 142 състав, в частта за разноските, като заявителят „Софийска вода“ АД да бъде осъден да й заплати сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК С определение № 21731/11.06.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 11534/25 г. по описа на СРС, 142 състав, е допълнено определение № 3214/23.01.2026 г., като е оставена без уважение молбата на адв. Д. за присъждане на разноски по делото. Заповедният съд е приел, че към възражението не са представени доказателства, че подаденото заявление е неоснователно, както и доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 38 ЗА.

Настоящият съдебен състав намира, че адв. С.Й.Д., пълномощник на длъжника О. В. П., има право на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на О. В. П. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Към възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника е представен договор за правна защита и съдействие от 22.04.2025 г., сключен между О. В.

П. и адв. С.Й.Д., в който е уговорено, че адвокатът поема задължението да оказва безплатна правна помощ на доверителя си на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗА. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника е направено своевременно. А доколкото заповедното производство е прекратено с обезсилване на заповедта за изпълнение, то процесуалният представител на длъжник има право на адвокатско възнаграждение (по арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК) Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която съдът не е длъжен да извършва проверка за съществуването на конкретната хипотеза за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, а е достатъчно да е договорено, че осъществяваната правна помощ е безплатна.

Ето защо, с оглед обема на извършените от процесуалния представител на 3 длъжника действия, изразяващи се в попълване и подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК (по образец), адекватният и справедлив размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника за оказаната му безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА е в размер на 41 евро.

Предвид изложеното по – горе, определение № 21731/11.06.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 11534/25 г. по описа на СРС, 142 състав, с което е допълнено определение № 3214/23.01.2026 г., като е оставена без уважение молбата на адв. Д. за присъждане на разноски по делото, следва да се отмени като неправилно в частта, в която е оставена без уважение молбата на адв. С.

Д. за присъждане на адвокатско възнагражение по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, до размера на сумата от 41 евро. В останалата част частната жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 21731/11.06.2026 г., постановено по ч. гр. д.

№ 11534/25 г. по описа на СРС, 142 състав, по реда на чл. 248 ГПК, в частта, в което е оставена без уважение молбата от адв. С.Й.Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на длъжника О. В. П., до размера на сумата от 41 евро, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК: 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, eт. 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, да заплати на адв. С.Й.Д., ЕГН: **********, сумата от 41 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие по делото на длъжника О. В. П., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от адв. С.Й.Д., ЕГН:

**********, срещу определение № 21731/11.06.2026 г. по ч. гр. д. № 11534/25 г. по описа на СРС, 142 състав, в останалата й част.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5