Акт от 20.12.2023, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 779/20.12.2023г.

В името на народа

Административен съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на осемнадесети декември , през две хиляди двадесет и трета година в състав :

Председател : БИСЕРКА

БОЙЧЕВА при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова като…разгледа………..докладваното……………………….от съдията………………БИСЕРКА БОЙЧЕВА… адм.д.№614/2023г. по описа на

Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145- чл.

178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.

107а от Закона за държавния служител ЗДСл. /.

Образувано е по жалба на Г.С.Д. , с постоянен адрес:*** ,заемал длъжността „Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана, чрез

Еднолично адвокатско дружество „Д. И ПАРТНЬОРИ“ с БУЛСТАТ * , със съдебен адрес:***,партер ,офис 1,представлявано от адв. С.Ц.Д. против Заповед №525/18.09.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр.София за прекратяване на служебното правоотношение на Г.С.Д. по реда на чл.107а,ал.1 и чл.108 от Закона за държавния служител/ЗДСл./,с ранг V старши ,считано от 19.09.2023г.

В жалбата са наведени основания за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правните норми- чл.

146, т. 3 и т.

4 АПК.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез пълномощника си,адв. Д., поддържа жалбата и моли за уважаването й, както и за присъждането на разноските за съдебното производство,съгласно приложен списък.

Ответникът- изпълнителния директор на

Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, чрез пълномощника си,юрк.Н.Й. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, както и за присъждането на юрисконсултско вънаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана дава заключение за основателност на жалбата.Представя писмено заключение.

Административен съд-Монтана, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл.

168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното:

Жалбата е допустима.

Налице са положителните условия, съотв. липсват пречките, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба .Жалбата е подадена срещу акт, който може да бъде оспорен съдебно и от лице с правен интерес от оспорването /чл.

147, ал. 1 АПК/, в качеството на неблагоприятно засегнат от акта адресат.

Спазен е и преклузивният 14-дневен срок за оспорване по чл.

149, ал. 1 АПК-заповедта е съобщена на жалбоподателя на 18.09.2023 г. /л. 23 от делото/, а жалбата е подадена до съда на 29.09.2023г. /л.2/ Доказателствата са писмени и гласни.С

Разпореждане от 18.10.2023 год. съдът е насрочил делото в ОСЗ с призоваване на страните и е указал доказателствената тежест.Представена е административната преписка от органа , приета от съда.

Разпитана е по делото като свидетел , по искане на жалбоподателя св.К*** Т*** ,от показанията на която става ясно ,че жалбоподателя е в близки отношения с нея ,и че е бил разстроен в деня на връчване на заповедта за прекратяване ,ведно с предложение за изплащане на обезщетение в размер на 6 работни заплати.Съдът кредитира нейните показания ,че същият е отивал на работна среща и връчването на тези документи е било изненада за него. При подписването им той не е знаел какво подписва ,като е видял едва след излизане от сградата на ЦУ на ДФЗ-София.Проведено е и изслушване на жалбоподателя по реда на чл.176 ГПК вр с чл.144 АПК досежно спорните обстоятелства.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящето производство е

Заповед 525/18.09.2023 на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" София, с която на основание чл. 107а,ал.1 и чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Г.С.Д. с Държавен фонд „Земеделие"гр.София.

Същата е издадена от компетентния орган, съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 108 от ЗДСл. В заповедта е посочен издателят на акта, неговият адресат, правното основание за прекратяване, а именно чл. 107а от ЗДСл, словесно са отразени мотиви за прекратяването, а именно по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение. Отразено е, че на лицето трябва да се изплатят обезщетения съгласно чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл - 6 месечни основни заплати и съгласно чл. 61 от ЗДСл - за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. – 24 дни.

Между страните няма спор относно заеманата от жалбоподателя длъжност към момента на издаване на оспорената заповед. Същият е заемал длъжността „Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана .Страните не спорят и за това, че ответникът в качеството му на орган по назначаването е отправил до жалбоподателя предложение №12/18.09.2023г./л.12/ за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.

107а ЗДсл. срещу обезщетение в размер на

6-кратния размер на последното получено от него възнаграждение. Предложението е било получено и подписано от жалбоподателя на 18.09.23 година /л. 12/.В него изрично е посочено ,че писмен отговор на предложението се очаква в предвидения по закон 7- дневен срок.

С процесната заповед на основание чл.

107а ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност: „Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана, с присъден ранг V старши, считано от 19.09.2023 година,като на служителя се изплати обезщетение в размер на шест месечни основни работни заплати на основание чл.107а от ЗДСл., както и на основание чл.61 от ЗДСл. за неизползван платен годишен отпуск в размер на 24 работни дни. С писмо, вх.№02-6500/4052 от 18.09.2023г./л.26/ е оформено съгласие за прекратяване на служебното правоотношение от жалбоподателя ,адресирано до Г. Т*** -изпълнителен директор на ДФЗ-София.

С писмо-отговор, вх.№02-120-6500/2279 от 25.09.2023г. /л.27/служителят е уведомил изпълнителния директор на ДФЗ-София ,че не приема така отправеното му предложение за прекратяване на служебното правоотношение.

Съгласно чл.

107а, ал. 1 ЗДСл., „органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието“.

Съгласно ал.2 на посочената разпоредба „Ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение- чл.

107а, ал. 2 ЗДСл.“

Заповедта е издадена от компетентен орган.-изпълнителен директор на ДФЗ-София ,който е орган по назначаване на служителя. Приложена е и заповед за назначение на служителя №458/20.06.2022г./л.15/.

Фактическият състав на приложеното правно основание предпоставя кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки : 1. валидно отправено предложение, 2. прието изрично писмено от служителя в 7-дневен срок, като при бездействие от негова страна законът фингира наличието на воля за неприемането му и 3. изплащане на обезщетението по чл.

107а, ал. 2 АПК заедно с връчването на заповедта /. Тази трета предпоставка е спорна в съдебната практика-според едното становище тя не е елемент от фактическия състав, а според другото е. В тази връзка Решение № 3280 от 04.03.2020 година по адм. дело № 8933/2019 година на ВАС, V о. /.

Защитната теза на ответника, че фактическият състав на приложеното от органа правно основание е осъществен изцяло е неоснователна. Видно от делото ,на служителя са поднесени за подпис няколко документа на дата 18.09.2923г. в ЦУ на ДФЗ-София –заповедта за прекратяване ,предложение №12/18.09.2023г. ,които той е подписал механично ,без да знае какво му е било връчено.Това се потвърждава от свидетелските показания на св. Камелия Т*** ,с която жалбоподателя е разговарял по телефона непосредствено след получаване на същите ,а впоследствие и лично при пристигането му в гр.Монтана.Макар и близка позната на жалбоподателя ,съдът кредитира нейните показания ,че същият се е чувствал разстроен ,т.к. отивайки на работна среща в София , е извикан още на входа на ЦУ на ДФЗ-София да отиде при главния секретар на ведомството, за да му бъдат връчени писмени документи-заповед за прекратяване на служебното му правоотношение,предложение ,които той дори не е имал възможност да прегледа ,защото му е казано, че не може да откаже да ги подпише.Едва след излизането му от сградата същият е видял какво е подписал.Тези факти се установяват и от допуснатото изслушване на жалбоподателя по реда на чл.176 ГПК вр с чл.144 АПК.Видно от делото ,и заповедта и предложението са с дата 18.09.2023г.,при което съдът кредитира дадените показания , като обективни и съответстващи на доказателствата по делото.Не се оспорва по делото, че дължимото обезщетение в размер на 6 основни работни заплати е изплатено на дата 21.09.2023г./л.13/,т.е. не при връчване на заповедта-18.09.2023г.

Елементите на фактическия състав на чл.

107а, ал. 1 ЗДСл са условие за издаването на заповедта. Те следва да са налице към момента на издаването на акта. В случая ,заповедта е издадена едновременно с предложението ,като прието е от органа ,че не е необходимо да се изчака 7 дн срок за приемане на предложението ,доколкото същото е подписано едновременно със заповедта за прекратяване ,при което е приет за завършен фактическия състав на чл.107а от ЗДСл. Безспорно е, че предложението на органа по назначаването за прекратяване на служебното правоотношение не е прието от държавния служител, налице е изрично писмено изявление за неприемането му.

Следователно липсва постигнато съгласие между страните по служебното правоотношение за неговото прекратяване по реда на чл. 107а от ЗДСл./в.см.Решение № 9502 от 26.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2022 г., V о., докладчик председателят Й*** Д*** ;Решение № 3347 от 8.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 555/2022 г., V о., докладчик съдията Т*** К*** ;Решение № 3620 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2018 г., V о., докладчик съдията Г*** К*** .

По разбиране на съда ,заповедта е издадена в нарушение на административно-производствените правила и при неправилно прило-жение на материалния закон.

Недопустимо е предложението за прекратяване срещу изплащане на 6 месечни основни заплати и заповедта за прекратяване да са издадени на една и съща дата-18.09.2023г.С това е нарушено правото на защита на служителя ,който по закон има 7-дневен срок за приемане на предложението,който тече от неговото връчване.Като е пренебрегнал този законов срок ,органът по назначение е нарушил закона.Това се вижда от последващите действия на служителя, който на

25.09.2023г. е депозирал несъгласие с отправеното му предложение.В бързината да издаде процесната заповед ,органът е нарушил закона

,при което заповедта за прекратяване се явява незаконосъобразна , на основание чл.146,т.3 и т.4 АПК.Правото на защита е основно субективно право и пренебрегването му при издаване на един административен акт ,опорочава акта.Освен това ,не е завършен и фактическия състав на нормата на чл.107а ЗДСл. ,доколкото при подписване на заповедта за прекратяване на 18.09.2023г.от служителя ,видно от материалните по делото ,не е изплатено и дължимото обезщетение в размер на 6 основни месечни работни заплати.Нормата изисква поне същото да е наредено към датата на издаване на заповедта ,като такива доказателства няма приложени по делото.Видно от приложеното платежно нареждане, сумата е преведена на дата 21.09.2023г./л.98/, т.е. 3 дни след издаване на процесната заповед ,което прави неизпълнена третата предпоставка -прекратяването и изплащането на обезщетение в шесткратния размер на основната му месечна работна заплата да е станало едновременно в един и същи ден ,което да обоснове законосъобразност на заповедта по чл.107а от ЗДСл./по арг. на чл.107а,ал.2 ЗДСл./