Решение № 1750 от 27.05.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 735

Гр. Перник, 27.05.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Роза Ризова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03882/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Н.Б.Б. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.

2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 350,30 лв., представляваща непогасена главница по договор за заем CrediHome № 1101-10018078 от 17.01.2013 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 139,68 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 04.03.2013 г. до 03.06.2013 г. и сумата от 82,46 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.03.2013 г. до 27.11.2017 г. /до датата на подаване на заявлението в съда/, за които суми по ч. гр. дело № 01998/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, V-ти състав е издадена Заповед № 1548 от 27.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че между ответника Н.Б.Б., в качеството му на заемател и „Микро кредит“ АД, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за заем CrediHome № 1101-10018078 от 17.01.2013 г., по силата на който на ответника бил отпуснат паричен заем в размер на сумата от 429 лв. Договорена била лихва в размер на сумата от 255 лв., като ответникът се задължил да върне главницата, заедно с лихвата на 19 равни седмични погасителни вноски от по 36 лв. всяка, с падеж на първата погасителна вноска на 28.01.2013 г. и падеж на последната погасителна вноска на 03.06.2013 г. Поради допусната забава в плащанията от страна на заемополучателя Б. на същия била начислена лихва за забава за периода от 05.03.2013 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда в размер на сумата от 82,46 лв. Ищецът твърди, че по договора ответникът заплатил общо сумата от 194,02 лв., с която били погасени 115,32 лв. договорна лихва и 78,70 лв. главница. След приспадане на платените суми Н.Б. продължавал да дължи на кредитора сумата от 350,30 лв. – главница, сумата от 139,68 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 04.03.2013 г. до 03.06.2013 г., както и лихвата за забава. Поддържа се, че с договор за покупко-продажба на вземания от 30.07.2013 г. кредиторът „Микро кредит“ АД е цедирал вземанията си срещу ответника на „Свеа Файнанс България“ ЕООД, което от своя страна ги прехвърлило на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.10.2016 г. и Приложение № 1 към него.

Посочва се, че Н.Б. бил уведомен за цесиите с отделни уведомителни писма, останали непотърсени от ответника. Намира, че като действие по уведомяване на длъжника за настъпилата промяна в кредитора следва да се счита и връчването на уведомлението на ответника като приложение към исковата молба. Счита за дължима и претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н.Б.Б. е депозирал писмен отговор под формата на молба, в която заявява, че срокът за търсене на сумите и предявяване на настоящите претенции е изтекъл отдавна, същият не е бил уведомяван за извършените продажби на вземанията, а при сключването на договора не са му обяснени условията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Микро Кредит“ ЕАД, в качеството му на заемодател и ответника Н.Б.Б., в качеството му на заемополучател, бил сключен договор за заем CrediHome № 1101-10018078 от 17.01.2013 г., по силата на който на същия била предоставена парична сума в размер от 429 лв. срещу задължението на заемателя да върне на заемодателя сумата от 684 лв. на 19 равни седмични вноски, всяка в размер от по 36 лв., с падеж на първата вноска на 28.01.2013 г., включващи главница и договорна лихва съгласно погасителен план. В договора е отразено, че заемната сума е получена от заемателя на 19.01.2013 г.

Изяснява се, че договорът е сключен въз основа на искане за заем от 17.01.2013 г., на ответника Н.Б., в което са посочени заемната сума, размерът и броят на седмичните погасителни вноски, целта на заема – за покриване на текущи нужди, лични данни за заемателя и данни относно трудовата му заетост.

В клаузата на чл. 5 от приложимите Общи условия към договора за заем е предвидено, че основното задължение на заемателя е да заплати на заемодателя седмичните погасителни вноски, указани по размер, брой и падеж /като ден от седмицата/ в поле № 2 от договора и в приложения към него пагасителен план, като самите вноски представляват изплащане на главницата и определената лихва.

От клаузата на чл. 14 от ОУ следва, че с полагането на подписа си в поле „подпис на заемополучателя“ от договора за заем ответникът удостоверява, че е получил в брой одобрения заем, посочен като размер в клетка „чиста стойност на заема“ на датата, посочена в клетка „дата на получаване на заема“.

От приетия като писмено доказателство по делото договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 30.07.2013 г. се установява, че „Микро Кредит“ АД, в качеството си на „продавач“, е прехвърлило на трето за процеса лице – „Свеа Файнанс България“ ЕООД, в качеството му на „купувач“, вземанията, произтичащи от договори за кредити съгласно анекси № 1 и № 2 и индивидуализирани в приложение № 1 към анекс № 1. В последното, под № 2286 /л. 32 от делото/ са включени вземания на „Микро Кредит“ АД към настоящия ответник Н.Б. по договор за кредит № 1101-10018078 от 17.01.2013 г. с размер на задълженията към 30.07.2013 г., както следва: главница от 350 лв., договорна лихва в размер от 140 лв. и такси в размер от 24 лв. В клаузата на т. 9 от договора за цесия страните са предвидили подписването от страна на продавача на документ под формата на анекс № 3, неразделна част от договора, с който купувачът на вземанията да уведоми длъжниците за извършената промяна в кредитора. Видно от материалите по делото е, че страните са подписали анекс № 3 от 30.07.2013 г. с предвиденото упълномощаване в полза на „Свеа Файнанс България“ ЕООД. Изяснява се, че дружеството е изготвило уведомително писмо от 25.10.2016 г., адресирано до ответника Б., в качеството му на длъжник по договор за кредит № 1101-10018078 от 17.01.2013 г., с което го уведомява за настъпилата промяна в титулярите на вземанията. Писмото е изпратено на адрес на ответника в гр. П.с отбелязване, че пратката е останала непотърсена.

Данните по делото сочат, че на 03.10.2016 г. е сключен нов договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), с който „Свеа Файнанс България“ ЕООД, като продавач, прехвърля не ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като купувач, вземания по договори, придобити от банкови и небанкови финансови институции, заедно с привилегиите, други принадлежности и изтеклите лихви, които вземания са посочени в Приложение № 1 към договора. В последното /л. 29 от делото/ под № 11400 са включени вземания към ответника Б. по договор за кредит № 1101-10018078 от 17.01.2013 г. с размер на отпуснатата главница от 429 лв. и неплатени задължения към 03.10.2016 г., както следва: главница от 350,30 лв., договорна лихва от 139,58 лв. и такси/неустойки в размер от 54,27 лв. С клаузата на т.4.5 е уговорено купувачът за своя сметка, но от името на продавача, да уведоми – чрез писмено уведомление длъжниците за сключения договор за цесия, въз основа на пълномощно, представляващо приложение № 3 към договора /прието в заверен препис по делото/. С уведомително писмо от 25.10.2016 г. ищецът, като пълномощник на „Свеа Файнанс България“ ЕООД, уведомява ответника за сключения договор за прехвърляне на вземания от 03.10.2016 г., за общия размер на задължението му, с покана за заплащането му в 5-дневен срок. По делото не се твърди и не се установява това писмо да е получено от адресата преди образуване на настоящото дело.

От изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че съгласно отразеното в клаузата на т. 2 от договора ответникът, с полагането на подписа си, е удостоверил, че е получил заемната сума в размер от 429 лв. Последният е извършил плащания в полза на „Микро Кредит“ АД в общ размер от 180 лв., с които е погасил следните задължения: 78,70 лв. – главница; 96,30 лв. – договорна (възнаградителна) лихва и 5 лв. вноска по застраховка съгласно погасителен план по дати и суми, посочени в таблица № 1 в заключението. От съдържащите се в нея данни следва, че последното плащане е от 25.02.2013 г. По договора за заем не са извършвани плащания към „Свеа Файнанс България“ ЕООД, нито към ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Експертът достига до извод, че непогасеният остатък от задължението на ответника по процесния договор възлиза на сумата от 350,30 лв. за главница и сумата от 139,68 лв. за договорна лихва за периода от 04.03.2013 г. до 03.06.2013 г. Вещото лице изяснява, че размерът на обезщетението за забава за периода от 05.03.2015 г. /денят, следващ падежа на първата неплатена погасителна вноска от 04.03.2013 г./ до 27.11.2018 г. /преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, при съобразяване с приложимия основен лихвен процент на БНБ за периода, възлиза на сумата от 160,75 лв. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в същото е даден отговор на всички поставени задачи с уточненията, направени от вещото лице в съдебно заседание, изготвено е въз основа на материалите по делото, както и представени справки от ищцовото дружество, като е останало и неоспорено от страните.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 01998/2018 г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл. 415, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото установяване.

Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора, наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва в съответния размер.

Съдът намира за безспорно установено по делото възникването на облигационно правоотношение между „Микро Кредит“ АД, в качеството му на заемодател и ответника Н.Б., в качеството му на заемател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за паричен заем CrediHome № 1101-10018078 от 17.01.2013 г. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Между страните не се спори, че заемодателят е изпълнил задължението си и реално е предоставил на заемателя сумата от 429 лв., предмет на паричния заем, който факт следва и от удостоверителното волеизявление на ответника за получаване ѝ, обективирано в клаузата на т. 2 от договора за кредит. Характер на извънсъдебно признание за сключването на договора и за получаване на сумата е и фактът на извършвани от Б. частични плащания на задълженията си по договора. С това, в полза на третото за процеса лице – кредитора е възникнало вземане в размер на съответните месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, а в тежест на Н.Б. корелативното задължение да ги заплаща при настъпване на уговорения падеж. В тази връзка съдът намира за неоснователно въведеното от последния възражение за недължимост на сумите поради незапознаването му с условията на договора. Изясни се, че същият е сключен въз основа на нарочно искане от Б., в което подробно са посочени исканата сума, броя и размерът на вноските, целта на заема, намерили отражение и в процесния договор за кредит, което е основание за извод, че ответникът е бил запознат със съществените условия на договорното правоотношение.