Определение № 39306 от 23.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39306 гр. София, 23.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110102043 по описа за 2024 година Производството по реда на чл. 140ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. Г. А. срещу В. Е. А..

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че е баща на ответника В. А.. Сочи, че по силата на спогодба по гр.д. № 57554/2016 г. по описа на СРС, 117 с-в се е задължил да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 190 лв., считано от м. март 2017 г.

В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 22.11.2023 г., издаден по гр.д. № 57554/2016 г. по описа на СРС, 117 с-в било образувано изп. дело № 20237900422789 по описа на ЧСИ Р. М. за събиране на сумите по изпълнителния лист - дължимата издръжка на ответника В. А.. Поддържа се ищецът да е получил покана за доброволно изпълнение, в която било посочено, че ищецът дължи сумата от 680 лв. и текуща издръжка от 01.11.2023 г. или общо сумата от 1060 лв., ведно със законната лихва. Сочи, че текущата издръжка в размер на 190 лв. е дължима до 30-то число на месеца, като твърде да е заплатил т.нар „текуща издръжка“ за м. 10.2023 г., тъй като за м. 11 следващата се издръжка не била изискуема. Изтъква, че през годините назад е заплащал дължимата на сина си издръжка, като няма непогасени суми. Твърди, че за периода от м. март 2020 г. до м. юли 2020 г., както и м. юли 2021 г. и юли 2022 г. детето В. е живяло при баща си, поради което е било на негова издръжка, а в тези случаи не би следвало да заплаща допълнителна издръжка на майката.

Въпреки това подчертава, че м. март и м. май 2020 г. е извършвал преводи. Твърди, че през 2022 г. е извършил десет превода на обща стойност 1360 лв. по откритата в края на 2022 г. от майката С. Т. лична сметка на детето В..

Ищецът твърди, че през годините в периода 2019 – 2023 г. е плащал и по-голяма сума от определената от съда издръжка на ответника от 190 лв., като сочи, че за посочения период общо е изплатена по-голяма сума от дължимата. Релевира възражение за погасяване по давност на вземанията преди 2019 г. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът В. Е. А. е подал писмен отговор на исковата молба, с който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че присъдената издръжка е изменена на 280 лв./месечно, съгласно Решение № 3276/23.02.2024г. по гр. д. № 63096/2023г. по описа на СРС, частично отменено с влязло в сила на 13.07.2025г. Решение № 4585/13.07.2025г. по в.

1 гр. д. № 9882/2024г. по описа на СГС, като по този начин дължимата от ищеца издръжка е определена в размер на 380 лв./месечно, считано от 17.11.2023г. Твърди, че въз основа на тези решения са издадени изпълнителни листове, присъединени по изп. дело № 20237900422789 по описа на ЧСИ Р. М..

На следващо място излага подробни съображения, че плащанията, извършени по личната сметка на ответника нямат погасителен ефект спрямо задължението на ищеца да заплаща месечна издръжка. Сочи последното да не представлява изпълнение на задължението за издръжка на родителя по смисъла на СК, като изтъква и че посоченото в тях основание не е издръжка. В тази връзка поддържа, че същите имат дарствен характер. Твърди, че точното изпълнение на задължението за заплащане на издръжка означава всеки месец да бъде превеждана паричната сума - 190 лв. с посочване на основанието издръжка и периодът, за който се заплаща. Заявява, че ищецът не е доказал да е заплатил издръжката на ответника за процесния период.

Поддържа, че ищецът дължи родителски грижи на низходящия си, като едновременно с това, полагането на такива, не го освобождава от задължението му да заплаща издръжката, за която е бил осъден, още повече по време във времето на режима на контакти на бащата. Сочи, че ищецът не е вземал сина си в определеното време за лични контакти съгласно постигнатата спогодба, като майката се е съгласила това да бъде извън определения режим – съобразно възможността на бащата, както е било именно през 2020г., включваща и 25 дни през лятото. Наред с горното се твърди, ежемесечната издръжка, да не е заплащана през съответния месец, а следващият след средата-края на месеца, видно от представените платежни от името на Е. А.. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

По разпределението на доказателствената тежест:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 439 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните претенцията му факти:

1) че е титуляр на задължения по изпълнително основание, ползващо се с формално удостоверена изпълнителна сила, както и 2) че за процесния период е отпаднало основанието за плащане на парична издръжка поради плащане, респективно и поради осигуряването й в натура на ответника.

УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже твърденията си, че за него, към датата на образуване на изпълнителното дело, е налице вземане, в размер на исковата сума, както и настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С оглед твърденията на страните, съдът намира, че е безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че съгласно съдебна спогодба по гр.д. № 57554/2016 г. по описа на СРС, 117 с-в ищецът се е задължил да заплаща месечна издръжка на сина си В. Е. А. в размер на 190 лв., считано от м. март 2017 г., че по гр.д. № 57554/2016 г. по описа на СРС, 117 с-в е издаден изпълнителен лист от 22.11.2023 г. в полза на ответника, въз основа на който било образувано изп. дело № 20237900422789 по описа на ЧСИ Р. М., че ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело.

По доказателствените искания:

Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства с изключение на описаното под т. 4, но фактически неприложено към исковата молба доказателство, както и приложената към исковата молба и находяща се на стр. 12-14 от делото справка, доколкото не става ясно какво представляват изброените по хронологичен ред записи и извадка от какво са. Съдът намира, че на ищеца следва да се предостави възможност да представи по делото с препис за насрещната страна 2 описаното под т. 4 от ИМ доказателство „извадка от банкова сметка на С. Т.“. Относно приложената към исковата молба и находяща се на стр. 12-14 от делото справка, съдът намира, че на ищеца следва да се даде възможност да поясни нейното естество, доколкото по никакъв начин не става ясно извадка от какво е тази справка и какво представляват изброените в хронологичен ред записи, след което съдът ще се произнесе по относимостта и допустимостта на посочените доказателства.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на гласни доказателства чрез разпита на св. Е. А. съдът намира за допустимо, поради което следва да бъде уважено.

Искането на ищеца да се изиска молбата за образуване на изп. дело № 20237900402789 по описа на ЧСИ Р. М. за ненеобходимо, доколкото следва да бъде изискан препис от цялото дело за установяване на релевантните за спора факти.

Искането на ищеца по т. 2 от исковата молба е нередовно, поради което на ищеца следва да се даде възможност по реда на чл. 101 ГПК да уточни същото, в това число и дали го поддържа, като има предвид и че ответникът е пълнолетно лице, както и да посочи какви обстоятелства ще установява с посоченото искане, с оглед преценката на неговата относимост.

Формулираното под т. 5 от доказателствените искания в исковата молба за изискване на обяснения по реда на чл. 176 ГПК от ответника е във връзка с предмета на делото и следва да бъде уважено.

Следва да се приемат приложените към отговора писмени доказателства.

Съдът намира, че искането на ответника за събиране на гласни доказателства за установяване на посочените в доказателственото искане обстоятелства е нередовно, поради което следва да се дадат указания на ответника да посочи конкретните обстоятелства от отговора, които ще установява поискания свидетел.

Съдът намира, че следва отложи произнасянето си по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза до съдебно заседание с оглед отделяне на спорни и безспорни обстоятелства.

Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно уреждане на спора по друг на чин.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2025 г. от 11:30 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи, с изключение на описаното под т. 4, но фактически неприложено доказателство „извадка от банкова сметка на С. Т.“, както и приложената към исковата молба и находяща се на стр. 12-14 от делото справка.

Предоставя на ищеца възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи с препис за насрещната страна описаното под т. 4 от ИМ доказателство „извадка от банкова сметка на С. Т.“, както и да уточни естеството на приложената към исковата молба и находяща се на стр. 12-14 от делото справка, доколкото по никакъв начин не става ясно извадка от какво е тази справка и какво представляват изброените в хронологичен ред записи, както и част от какво е същата, както и какво се домогва да докаже чрез посочената справка, доколкото не са изложени твърдения.

Указва на ищеца, че при неизпълнение на горните указания, посочените 3 доказателства искането за приобщаването им по делото ще бъде оставено без уважение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с отговора на исковата молба доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства от страна на ищеца чрез разпит на един свидетел – Е. А. при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

РАЗПОРЕЖДА на основание чл. 176 ГПК В. Е. А. да се явят лично в съдебното заседание, насрочено за 12.11.2025 г. от 11:30 часа, и да даде обяснения по въпроси, обективирани в исковата молба.

На основание чл. 176, ал. 2 и ал. 3 ГПК съдът предупреждава В. Е. А., че ако не се яви или откаже да отговори без основателна причина, както и когато даде уклончиви или неясни отговори, съдът може да приеме за доказани обстоятелства, за изясняването на които е допуснал даване на обяснения на страната.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на определението да конкретизира доказателственото си искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, като изрично посочи конкретните обстоятелства от отговора, които ще бъдат установявани с неговия разпит.

При неизпълнение на указанията доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК копие на изп. дело № 20237900422789 по описа на ЧСИ Р. М. в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза до първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.