Определение № 50061 от 05.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50061 гр. София, 05.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110146459 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от А. Н. И. срещу „Фератум България“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Тъй като с отговора на исковата молба не се признават отделните спорни факти между страните, касаещи платените от ищцата суми, както и включените компонентните в ГПР, съдът намира за основателно искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза по въпроси, поставени от ищеца в исковата молба.

Искането от ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответната страна да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания по процесния договор, както и да представи преводни/платежни нареждания, разписки за заплатени суми, не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК предвид допускането на ССчЕ.

Аналогично, съдът намира, че не е необходимо искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред „Изипей“ АД.

Съдът намира искането по чл.190 ГПК за задължаване на ответника да представи копие на договор за кредит, договор за допълнителни услуги и погасителен план, както и стандартен европейски формуляр за относимо и допустимо, но предвид представяне на посочените документи от ищеца с исковата молба, то същото следва да се отхвърли.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същата.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по въпросиje, поставени от ищеца в исковата молба, както и на допълнително поставен въпрос от 1 съда: След справка в счетоводните книги на „Фератум България“ ЕООД вещото лице да отговори на въпроса получени ли са по сметка на Дружеството плащания за възнаграждение за предоставено обезпечение и в какъв размер.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза Ивайло Николаев Николов, специалност: Счетоводство и контрол, който да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 300 лева, вносими от ищеца в петдневен срок от връчване на препис от настоящото определение по сметката за депозити на СРС.

При невнасяне на депозит в указания от съда срок определението в частта относно допускане на въпроси на съответната страна, невнесла депозита ще бъде отменено.

УКАЗВА на вещото лице при изготвяне на експертизата да направи проверки в счетоводството на „Фератум България“ ЕООД.

УКАЗВА на ответника да окаже съдействие на вещото лице, като му предостави достъп до счетоводните книги и други документи, необходими за изготвяне на ексретизата, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неоказване на съдействие на вещото лице съдът ще може да приложи чл. 161 ГПК, като приеме за доказани неизгодни за ответника факти, за които страната съзнателно е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК, както и искането и за издаване на съдебно удостоверение.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 05.02.2026 г. от 09:40 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ******* от 08.01.2023 г. поради противоречието му със закона, евентуално поради липса на форма, кумулативно съединени с 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 5 лв., частична претенция от 177,72 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № ******* от 08.01.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до погасяването.

В условията на евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен установителен иск по чл. 146 ЗЗП вр. чл.143, ал. 2, т.9 и по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на неустойка за непредоставяне на обезпечение, уговорена в чл. 5 от договор за потребителски кредит № *******/08.01.2023 г., предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от Multitude Bank в полза на ответника.

Ищцата А. Н. И. твърди, че на 08.01.2023 г. сключила с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/08.01.2023 г. По силата на договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 600 лв. срещу задължение да върне на кредитодателя 20,28 лв. – договорна възнаградителна лихва, при ГПР от 49,85%. Посочва, че при сключване на договора 2 никъде не е бил посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция.

След усвояването на заемната сума ответницата е установила, че следва да заплати освен заемната сума, заедно с договорна лихва, също така и възнаграждение за обезпечение с поръчителство в размер на 177,72 лв. Ищецът посочва, че сключването на договор за поръчителство е било задължително условие за сключване на договора за кредит. Навежда, че договорът за поръчителство не е подписан нито с обикновен, нито с квалифициран електронен подпис, предвид което оспорва договора като нищожен поради липса на форма. Оспорва ищцата да е подписвала договора за поръчителство. Твърди, че договорът за кредит е нищожен поради това, че не посочва начина на изчисление на ГПР и липсва яснота по какъв начин е формиран ГПР, поради което твърди противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че възнаграждение за предоставяне на поръчителство следва да се включи в ГПР, като поддържа, че посоченият размер на ГПР по договора за кредит е по-нисък от действително приложения по договора, а също така, че действителният размер на ГПР надвишава максималния императивен размер, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е налице заобикаляне на закона, тъй като потребителят е заблуден относно действителния ГПР и не може да прецени икономическите последици от сключване на договора. Въз основа на посоченото твърди, че договорът за потребителски кредит, е нищожен поради противоречие на закона и поради липса на форма. В условията на евентуалност предявява иск за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща заплащането на възнаграждение за поръчителя, което обосновава с твърденията, че клаузата, с която е уговорено възнаграждение за предоставяне на обезпечение не е била известна на потребителя при сключване на договора, а потребителят е бил задължен да сключи договора и на практика не е имал избор дали да сключи договора за обезпечение, а посочената такса за допълнителна услуга е прекомерна, поради което поддържа, че посочената клауза се явява неравноправна клауза в потребителски договор и е нищожна поради противоречие на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4 и чл.19, ал.1 и 4 ЗПК. Твърди, че е заплатила изцяло задълженията си по договора за потребителски кредит, поради което иска от ответника, който е получил сумата без основание, да я върне, като претендира част от нея. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Посочва, че кредитополучателят е имал възможност за избор дали да сключи договор за гаранция с избран от кредитодателя гарант или сам да избере поръчител, както и че сключването на договор за поръчителство/гаранция не е било задължително условие за предоставяне на кредит. Посочва, че „Мултитюд Банк“ е самостоятелно юридическо лице и договорът за поръчителство е отделно облигационно отношение, по което ответното дружество не е страна. Оспорва твърденията на ищеца, че възнаграждението по договор за гаранция следва да се включва в ГПР, поради което противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като поръчителството е възмезден договор и сключването му не е задължително условие за отпускане на кредит. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № *******/08.01.2023 г., който противоречи на закона, респ. не е сключен в предписаната от закона форма.

3

В тежест на ответника е да докаже действителност на договора за кредит.

По евентуалния установителен иск по чл. 146 ЗЗП вр. чл.143, ал. 2, т.9 и по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения установителен иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него, като потребител, и ответника, като търговец, е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит от 08.01.2023 г., в който е уговорено задължение за заплащане на възнаграждение/такса за обезпечение/поръчителство в твърдения размер, която договорна клауза противоречи на закона и представлява неравноправна клауза в потребителски договор.

В тежест на ответника е да докаже действителност на договорната клауза.

По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 5 лв., представляваща заплащане на суми по недействителен договор за потребителски кредит, с което се надхвърля чистата стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на престацията.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1) между А. Н. И. и „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № *******/08.01.2023 г., по силата на който ищецът е получила в заем сумата от 600 лв.; 2) с договора за кредит е предоставена в заем парична сума в размер на 600 лв., с 20,28 лв. договорна възнаградителна лихва и при посочен в договора ГПР от 49,85%; 3) за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя е уговорено възнаграждение за предоставяне на обезпечение от „Multitude Bank“ (Малта) с уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 177,72 лв.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4