Решение № 3667 от 13.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3667 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110209180 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Г. Р. К. чрез процесуалния му представител- адвокат К., срещу законността на задържането и Заповед за задържане на лице № 464зз-707/31.07.2024 година, издадена от младши експерт при ОСПС-СДВР.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, поради липса на компетентност, нарушаване на процесуалния и материалния закон, без да се излагат конкретни съображения.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява, представлява се от адвокат К., която поддържа искането за отмяна на атакуваната заповед. В подкрепа на искането се изтъква, че в заповедта не са посочени фактическите и правни основания за издаването и, като числовото посочване на текст от НК, не позволява да се разбере за какво е задържано лицето т.к. този текст, в различните си алинеи съдържа няколко различни изпълнителни деяния. На следващо място се изтъква, че липсват доказателства за задържането на жалбоподателя К., и ако те въобще съществуват то са събрани след задържането му, като при това видно от протокола за личен обиск у него не са открити каквито и да е забранени вещи и предмети. По тези съображения моли за уважаване на жалбата, като претендира присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, за оказаната правна помощ.

Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно младши експерт при ОСПС-СДВР, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата като намира издадената заповед за законосъобразна. По делото са депозирани писмени бележки, в които се изтъква, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на чл.74, ал.1 ЗМВР. На следващо място се подчертава, че преценката за задържането е в рамките на оперативната 1 самостоятелност на полицейския орган, като за законосъобразността на същото е достатъчно единствено наличието на общи данни, от които да се изведе предположение за извършено престъпление, без да е необходимо същото да е доказано по категоричен начин, като се изтъква, че задържането е било мотивирано, видно от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Следва изрично да се посочи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с чл.153 АПК и легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от ДР на АПК. Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган като субект на публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която произтича от закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към даден момент. Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган издал заповедта- "младши експерт при ОСПС-СДВР", без да се налага индивидуализиране на конкретен служител на МВР.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.07.2024 година, вечерта в гр.София, полицейски екип на ОСПС -СДВР, предприел проверка на две лица от мъжки пол, които използвали електрическа тротинетка.

Едно от лицата не се подчинило на разпорежданията на полицейските служители, като се опитало да избегне проверката, но същият бил спрян и установен като жалбоподателя Г. Р.

К.. По време на опита си за оттегляне, същият изхвърлил на земята пакетче с растителна маса с неустановено съдържание.

В тази връзка на 31.07.2024г. в 21.20 часа била издадена заповед за задържане на лице рег. № 464зз-707/31.07.2024 година, издадена от хх- полицай на длъжност командир на отделение ОСПС-СДВР на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която жалбоподателя Г. Р. К. бил задържан, а като основание за издаване на заповедта в същата било вписано "чл.354а НК".

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заповед за задържане на лице рег. № 464зз-707/31.07.2024 година, декларация от Г. К., протокол за личен обиск на Г.

К., Удостоверение рег. № 513р-88835/30.08.24г., Докладна записка от 31.07.2024г. до Началника на ОСПС-СДВР. Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупността допринасят за изясняване на делото.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е основателна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.

Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан жалбоподателя Г. К., а именно- младши експерт хх, е служител на СДВР, отдел "Специализирани полицейски сили" и заема длъжност командир на отделение(водач на служебен мотоциклет). С оглед на това същият от една страна заема длъжност в областна дирекция, а от друга е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМВР, което го оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган.

2

Във връзка със задържането е издадена заповед в писмена форма, която формално отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, и включва всички посочени там реквизити, като препис от акта е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае да упражни.

Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по отношение на лице, "за което има данни, че е извършило престъпление". В заповед рег.№ 464зз-707/31.07.2024г., въз основа, на която е осъществено задържането на жалбоподателя Г. К. обаче не се съдържат каквито и да е конкретни фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. В издадената заповед се сочи единствено номер на разпоредба от Наказателния кодекс- „чл.354а НК“, без дори да се пресъздава съдържанието, на коя да е от шестте алинеи. Това вписване по никакъв начин, не може да изпълни изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което отнесено към правното основание на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР(свързано с извършване на престъпление) означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпно посегателство, чрез посочване най-малко на вида престъпление или в какво се е изразило деянието на лицето. В настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта се свеждат до цитиране на номер на текст от НК, като това съдържание само по себе си не носи каквато и да е допълнителна информация относно обстоятелствата провокирали задържането.

Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В настоящия случай обаче такъв допълващ документ липсва, докладната записка, представенав четлив вид едва след многократни искания на съда е изготвена от друг служител на СДВР, а наред с това никога не е била предоставяна на адресата на административния акт- жалбоподателят К.. Подобен подход на мотивиране на актовете с вътрешноведомствени документи, водещи до ограничаване правото на свободно придвижване на лицата се определя и като несъответен на изискванията на чл.6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г. относно правото на информация в наказателното производство, съгласно изричното тълкуване дадено в Решение на СЕС от 25 май 2023г. по дело С-608/21г.

Предвид на това настоящия съдебен състав намира, че Заповед рег. № 464зз707/31.07.2024г. не отговаря на изискванията на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР, като в нея не се съдържа каквото и да е конкретно основание за издаването й. Не са надлежно формулирани фактическите основания за задържането, като такива въобще липсват както в заповедта, така и в административната преписка, доколкото дори в приложената докладна записка не се съдържат данни за нарушение режима на контрол върху наркотичните вещества, който именно защитава нормата на чл.354а НК. Чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на жалбоподателя Г. К. са допуснати нарушения на процедурата, които в съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините за задържането си и 3 своевременно да се защити срещу същото, което се явява достатъчно основание за определя на задържането като незаконно от процедурна страна и отмяна на издадената заповед. (в този смисъл и актуалната практика на АССГ, например Решение № 4301 от 27.06.2022г. по адм.д. № 3980/2021г., Решение № 4094 от 17.06.2022г. по адм.д. № 7988/2021г., Решение № 4355 от 01.07.2021г. по адм. д. № 2659/2021г., Решение № 4402 от 02.07.2021г. по адм.д.№ 4952/2021г., Решение № 4441 от 05.07.2021г. по адм.д. № 4898/2021г., всички по описа на АССГ).

Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване на заповедта т.е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави невъзможен съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането, доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито пък за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно изричното тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, единствено при наличието на мотиви "съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт.", при това същите следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се търсят в кориците на друго производство.

Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на Г. Р. К. се явява незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в друг придружаващ документ са изложени фактически основания за задържането, които да позволят на задържаното лице да разбере основанията за задържането си, а на съда да извърши контрол върху приложението на материалния закон или основателността на действията, респективно спазването на целта на закона.

По тези съображения съдът намира, че извършеното на 31.07.2024г. задържане на лицето Г. Р. К. се явява незаконосъобразно, а процесната заповед следва да бъде отменена.