Решение № 78 от 07.06.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Велико Търново, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20214000500482 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 260122/ 14.07.2021 г., постановено по гр.д. № 419/ 2020 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца Е. В. П., ЕГН **********, от гр. Русе, сумата 18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата 370,49 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 26.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.07.2020 г. до окончателното им изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е исковете за разликата над 18 000 лева до претендирания размер от 50 000 лева, или за сумата 32 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за разликата над 370,49 лева до претендирания размер от 617,49 лева, или за сумата 247 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на 1 процесното ПТП; ОСЪДИЛ е ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Русенския Окръжен съд, разноски по делото в размер на 72 лева и държавна такса в размер на 734,82 лева, както и да заплати на адвокат Я.Д. от АК – гр. София, сумата 1 100 лева адвокатско възнаграждение; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника сумата 362,25 лева разноски за производството.

Недоволен от постановеното Решение в отхвърлителната му част, с която са отхвърлени исковете претенции за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 32 000 лева, , както и за обезщетение за имуществени вреди за разликата от 247 лева, ищецът Е. В. П. е подал въззивна жалба.

Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част.

Навеждат се доводи за несъобразеност с материални законови разпоредби, липса на пълнота при изследване на доказателствения материал и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е приложил принципа за справедливост като съгласно него размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се определи на 40 000 лева. Възразява се и срещу приетия от съда размер на съпричиняване от 40% като се иска същия да бъде определен на 10%. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част, като уважи исковите претенции за сумите 22 000 лева и 247 лева, представляващи обезщетение за неимуществени, съответно за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.07.2020 г. до окончателното им изплащане. Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси по исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, като са изложени подробно развити възражения във връзка с доводите в жалбата за накърняване принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението и определяне 40% съпричиняване от страна на пострадалия ищец. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в 2 обжалваната част, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 7189/ 29.07.2020 г., от ищеца Е. В. П., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез пълномощника адвокат Я.Д. от АК – гр. София, срещу ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, с правно основание чл.

432 от КЗ и с цена: 50 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 617,49 лева – имуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди, че на 26.01.2020 г. в гр. Русе, пътувайки в лек автомобил „Ситроен Ксания“, с рег. № Р 72****, управляван от В. П., е претърпял ПТП по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Р 27**** – П. П., с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, в резултат на което е получил следните увреждания: счупване на коленното капаче на ляв крак, разкъсно-контузна рана на главата и охлузване на лява вежда, причинили му болки и страдания със значителен интензитет през първия месец. В болницата на ищеца е била направена операция и кракът е бил имобилизиран. Ищецът е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си ангажименти в период над два месеца, наложило му се да ползва помощта на близките си, тъй като се придвижвал с патерици. Хирургическите интервенции в лицевата част на ищеца завинаги ще оставят белег, напомнящ му до живот за случилото се.

Освен физическите травми, ищецът изпитал и силен психически стрес, като психологическите последици от инцидента ще го преследват цял живот. По повод лечението ищецът направил разходи в размер на 617,49 лева. Тази сума и сумата в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ищецът претендира да му бъдат изплатени от ответника.

Пред Русенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 419/ 2020 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 18.02.2021 г. пълномощникът на ищеца – адвокат П. е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото адвокат П. е поискал от съда да уважи исковете.

3

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете и е направил възражение за съпричиняване. В пледоарията си по съществото на делото пълномощникът на ответника – адвокат П. е поискал от съда да отхвърли исковете, а в условията на евентуалност, ако ги намери за основателни – да намали размера на присъденото обезщетение съобразно установеното съпричиняване, като е изложил доводи в представената писмена защита.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба ищецът е представил Констативен протокол за ПТП с пострадали № 72/ 16 от 26.01.2020 г. от съдържанието на който е видно, че участници в ПТП са лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Р 27****, с водач П. П. и лек автомобил „Ситроен Ксания“, с рег. № Р 72****, управляван от В. П., с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, при което е пострадал Е. В. П. – пътник отпред вдясно в лек автомобил „Ситроен Ксания“, получил фрактура на капачката на ляво коляно и прорезна рана на главата.

Видно от приложената към исковата молба, в заверен препис, претенция, с вх. № 3561/ 11.03.2020 г., е че пострадалият ищец е подал писмена застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество.

Към исковата молба е приложена и справка, от която се установява, че към 26.01.2020 г. лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Р 27****, има валидна застраховка

„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество.

За установяване механизма на ПТП съдът е допуснал извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В изготвеното заключение вещото лице инж. С. А. К. е отговорило на поставените му от страните задачи.

В о.с.з. на 20.05.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, страните не са задали въпроси и не са оспорили заключението, като същото е прието от съда.

За установяване получените увреждания от пострадалия ищец и във връзка с възражението за съпричиняване, съдът е допуснал извършването на съдебно-медицинска експертиза. В заключението си вещото лице д-р И. Х. С. е отговорило на поставените му от страните задачи. В о.с.з. на 20.05.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, страните не са задали 4 въпроси и не са оспорили заключението, като същото е прието от съда.

По делото са разпитани трима свидетели.

С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи.

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

За да се уважи иска, с правно основание чл. 432 от КЗ, следва да се установи наличието на сложния фактически състав на отговорността за непозволено увреждане, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение, и подадена писмена застрахователна претенция до застрахователя.

По делото не е спорно между страните, че е налице валидно застрахователно правоотношение и подадена писмена застрахователна претенция до застрахователя, което се установява от приложените с исковата молба писмени доказателства.

Не е спорно и наличието на деликт, като по отношение на влязлата в сила необжалвана осъдителна част на решението за сумата 18 000 лева, по молба на ищеца е бил издаден Изпълнителен лист.

Спорни са размерът на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, с оглед приложението принципа за справедливост при определянето му, както и размерът на съпричиняване.

Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г. размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. – изброяването е примерно.

В случая ищецът е получил следните увреждания, посочени в СМЕ: счупване ляво коленно капаче, наложило метална остеосинтеза; разкъсноконтузна рана и охлузване на лява вежда; охлузвания на лява предмишница и лява предкитка; повръхностно нараняване на пети пръст на дясна ръка, преценени по медико – биологичния признак като трайно затрудняване движението на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. Счупването на 5 ляво коленно капаче е причинило болки след получаване на травмата, след оперативната интервенция и при раздвижване на крайника в рамките на възстановителния период; разкъсно-контузната рана е причинила болка след травмата и при обработката й; останалите увреждания са причинили болки след травмата. Обичайният възстановителен период по отношение на счупването е около 3,5 до 5 месеца, по отношение на разкъсно-контузната рана – около 7-10 дни, а по отношение на останалите увреждания – те са отзвучали в първите едно-две денонощия.

Въззивният съд приема, че болките и страданията, свързани с получените увреждания, представляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение.

По делото са налице данни, че на ищеца е бил издаден болничен лист за периода от 26.01.2020 г. – 02.03.2020 г., след което по сведение на свидетеля В. П. – негов баща, е започнал работа. Ищецът се е придвижвал първоначално с патерици, което е затруднявало ежедневния му бит и се е налагало помощ от близките му. Свидетелят В. П. посочва, че се е налагало да ходи при семейството на сина си и да помага на него, съпругата му и двете му малолетни деца. Тези неудобства, свързани с работата и бита на ищеца, представляват неимуществени вреди, които също следва да бъдат обезщетени.

Същевременно вещото лице по допусната от съда СМЕ посочва, че пострадалият ищец не се е явил на преглед, а според представената по делото медицинска документация няма данни за възникнали усложнения, поради което въззивният съд приема, че ищецът е възстановен напълно от получените травми, като несъстоятелен е довода в исковата молба, че е нарушена анатомичната цялост на лицето на ищеца, която ще му напомня цял живот за случилото се. Въззивният съд не приема, че е налице осакатяване или загрозяване с оглед показанията на свидетеля В. П., че на челото на ищеца има белег около 2 см. Несъстоятелен е и довода, с оглед липсата на доказателства, че изживеният стрес и душевните страдания ще съпътстват ищеца през целия му живот.