Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 238 от 30.06.2026, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Гражданско дело 453/2026
Вид
Решение № 238
Подписан
30.06.2026
В сила
29.07.2026
Състав
Галина Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Н., 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20263620100453 по описа за 2026 година

Производство по чл. 235 ГПК.

Предявена е от ищеца „***“ АД - С., срещу ответника Г. М. М. от с. з., общ. К., обл. Ш. искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № *** г. на РС П. срещу ответника.

Исковете са следните: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 986.43 € (1 929,29 BGN), представляваща главница - по договор за потребителски кредит № *** от 19.7.2022 между „***“ ЕАД и Г. М. М. за периода от 07.03.2025 г. до 20.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 26.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 273.41 € (534,75 BGN), представляваща договорна лихва за периода от 07.03.2025 г. до 20.07.2025 г. и 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 73.01 € (142,80 BGN), представляваща мораторна лихва за периода от 08.03.2025 г. до 26.11.2025 г.

Ищецът сочи, че по силата на Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 14.05.2025г., сключен между „***“ ЕАД и „***“ ООД и Приложение №1 към него е прехвърлено изцяло вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *** от 19.7.2022.

Твърди, че ответникът бил уведомен за цесията съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно 1

Уведомително писмо от 22.05.2025 г.

Сочи, че ако ответникът не е получил уведомителното писмо, то да му бъде връчено с исковата молба.

Ищецът сочи, че договорът за кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя.

С договора са уговорени и лихвените условия, при които ще се погасява кредита.

Ищецът сочи, че на ответника е начислена лихва в размер на 466,37 лв. за периода от 07.03.2025 г. до 20.07.2025 г.

Ищецът сочи, че считано от 08.03.2025 г. до подаване на заявлението в съда26.11.2025 г., на ответника е начислено обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за забава, което е в размер на 73.01 € (142,80 BGN).

Ищецът твърди, че ответникът не е платил посочените суми и моли съда да признае спрямо него съществуването на всяка от сумите, претендирани по Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ *** г. на РС П., както следва: 1 929,29 BGN, представляваща главница - по договор за потребителски кредит№ *** от 19.7.2022 между „***“ ЕАД и Г. М. М. за периода от 07.03.2025 г. до 20.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 26.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 534,75 BGN, представляваща договорна лихва за периода от 07.03.2025 г. до 20.07.2025 г., 142,80 BGN, представляваща мораторна лихва за периода от 08.03.2025 г. до 26.11.2025 г.

Ищецът претендира разноски.

Ответникът е получил лично съдебните книжа по делото – исковата молба и доказателствата към нея и не е представил в съда писмен отговор по предявените искови претенции.

С писмения отговор оспорва частично предявените искове. Оспорва исковете за лихви – договорна и мораторна, поради прекомерност, както и като неравноправни клаузи.

Ответникът сочи, че по договора е извършил плащания в размер на 100 лв. на 17.06.2023 г.

Прави възражение поради изтекла погасителна давност съгл. чл. 111, б. „в“ ЗЗД за исковете за лихви и моли същите да бъдат отхвърлени.

Оспорва редовността на цесията и прави искане за доказване на надлежното му уведомяване по чл. 99 ЗЗД.

В съдебно заседание, назначеният му особен представител оспорва основателността на предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приложен Договор за потребителски кредит № *** от 19.7.2022 между „***“ 2

ЕАД в качеството на кредитор и ответника Г. М. М., в качеството на потребител и кредитополучател.

Съгласно чл. 7, б. „б“ и „в“ от договора, сумата от 2510 лв. се предоставя за погасяваме на съществуващи задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ към трети лица, изброени в таблица, съответно към Пощенска банка в размер на 2510 лв. по договор № ***.

Посочено е, че кредита е усвоен еднократно.

Съгласно посоченото в чл. 9-11 от договора, същия е сключен при следните условия:

ГЛП от 25,00 %, ГПР – 28,06 %, размер на погасителната вноска през първата година от срока на договора 99,80 лв., а след това в размер на 99,79 лв., брой погасителни вноски – 36, обща дължима сума по договора – 3596,16 лв.

Неразделна част от договора е погасителен план.

Ищецът е представил подробна справка – извлечение за извършените от ответника плащания по договора за кредит. Такива са направени в общ размер от 1202,22 лв., с която е погасил главница от 640,31 лв. и лихва от 561,91 лв. Последното плащане е от 20.07.2023 г. от 99,80 лв., с които са погасени за главница 59,60 лв. и лихва 40,20 лв.

Приложената към подробното извлечение за плащанията по договора за кредит, справка не отразява последното плащане на сумата от 99,80 лв. и погасените с нея главница и лихва.

По делото е приложен договор за цесия от 14.05.2025 г., съгласно който кредиторът *** ЕАД е прехвърлило на „***“ ЕАД вземанията които има, вкл. и към ответника по сключения договор, като самото вземане е отразено под № 144 в приложението. Съгласно посоченото в Приложението към договора за цесия, са прехвърлени оставащите непогасени задължения на кредитополучателя към кредитора, в следните размери: остатък от главница към 07.03.2025 т. -1929,29 лв., остатък от договорна лихва – 534,75 лв. и остатък от такси – 169,31 лв.

За извършената цесия, ищецът е изпратил писмено уведомление до ответника, л. 29 -31, но писмото не е било получено от адресата.

Съгласно подаденото с Вх.№ *** на РС П. по ч. гр. Д. № *** г. на РС П. от ищеца искане за издаване на заповед за изпълнение, същото е за сумите от 1 929,29 BGN, представляваща главница - по договор за потребителски кредит№ *** от 19.7.2022 между „***“ ЕАД и Г. М.

М. за периода от 07.03.2025 г. до 20.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 26.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 534,75 BGN, представляваща договорна лихва за периода от 07.03.2025 г. до 20.07.2025 г., 142,80 BGN, представляваща мораторна лихва за периода от 08.03.2025 г. до 26.11.2025 г.

По заявлението е постановена Заповед за изпълнение с Рег.№ *** г., с която длъжникът Г. М.

М. е осъден да заплати исканите суми изцяло.

3

По заповедта са присъдени разноски в размер на 44,32 BGN за държавна такса и в размер на: 50,00 BGN юрисконсултско възнаграждение.

Поради подадено от длъжника възражение по реда на чл. 414 ГПК, ищецът е предявил настоящите установителни искове по чл. 415 ГПК.

От правна страна съдът прие следното:

Договор за потребителски кредит № *** от 19.7.2022 г. между „***“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника Г. М. М., в качеството на потребител и кредитополучател, е подписан от страните, като действителността му не е оспорена по делото.

Съдът намира следното:

Предявените искове са положителни установителни съгласно чл. 415, ал. 3, предл. 1-во вр. ал. 1, т.1 ГПК.

По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 986.43 € (1 929,29 BGN), представляваща главница - по договор за потребителски кредит № *** от 19.7.2022 между „***“ ЕАД и Г. М. М. за периода от 07.03.2025 г. до 20.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 26.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, съдът прие следното:

Предявените искове са такива от частния приобретател на вземанията на кредитора „***“ ЕАД, поради което са предявени от надлежна страна, съгл. посоченото в т. 10.б.

Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Поради това, че се касае за сключен договор за потребителски кредит, съдът съгл. чл. 7, ал. 3 ГПК е длъжен да провери дали същия съдържа неравноправни клаузи по смисъла на ЗПК и ЗЗПотр.

В чл. 143 ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата.

Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално 4 договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.

Освен нормите на ЗЗП, следва да се изследва и съответствието на договора за потребителски кредит с изискванията на чл. 10-12 от ЗПК.

При посочените в договора данни за размера на кредита - 2510 лв., размера на погасителните вноски - през първата година от срока на договора 99,80 лв., а след това в размер на 99,79 лв., както и техния брой– 36, съдът извърши проверка чрез електронен калкулатор дали обща дължима сума по договора, както и параметрите на ГЛП и ГПР отговарят на посочените в договора, съответно: 3596,16 лв., ГЛП от 25,00 %, ГПР – 28,06 %.

Чрез проверка с електронен калкулатор за бързи кредити на адрес https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl, се установяват следните показатели:

Общо изплатено по кредита: 3596.04 лева

Оскъпяване за срока на кредита: 43.84%