Решение № 4589 от 20.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4589 гр. Пловдив, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20215330120378 по описа за 2021 година

Ищецът Д. Т. Д. е предявил срещу Ж. С. Д., Р. С. А., М. С. Г. – А. и С. А.

Н. иск за делба на поземлен имот с идентификатор **, ведно с находящите се в имота сгради с идентификатори **, **, **, ведно с всички подобрения и приращения, включително и навес.

С депозираната молба е предявен и иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от ищеца Д. Т. Д. срещу С. А. Н. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор **въз основа на договор за продажба на идеални части от недвижим имот от **г., обективиран в нотариален акт № **, том ** на Служба по вписванията гр. **, и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № **, том **/**г. на Служба по вписванията гр. **, 1/3 ид. част от сграда с идентификатор **въз основа на договор за продажба на идеални части от недвижим имот от **г., обективиран в нотариален акт № **, том **на Служба по вписванията гр. **, и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № **, том **/**г. на Служба по вписванията гр. **, и ½ ид. част от сгради с идентификатори **, **и навес въз основа на осъществено давностно 1 владение.

В исковата молба се излагат съображения, че ищецът и Ж. Д. имали сключен граждански брак през **г. През **г. двамата, заедно с техните деца, се установили да живеят при бащата на ответницата в с. **. Излагат се съображения, че през **г. бащата на ответницата Ж. Д. предложил на двамата да построят къща в поземления имот, където да живее цялото семейство.

Двамата построили къща, която била разположена на север от съществуващата жилищна сграда, заснета към настоящия момент като сграда с идентификатор **. Посочва се, че през 2010 г. – 2011 г. двамата построили паянтова сграда, заснета като сграда с идентификатор **, а впоследствие и навес, разположен до сграда с идентификатор **.

Излагат се съображения, че през **г. ищецът и ответницата Ж. Д. прекратили сключения между двамата граждански брак с развод. В началото на месец декември **г. ищецът разбрал от своя син, който живеел в процесните имоти, че съдебен изпълнител щял да го възлага на друго лице.

Впоследствие ищецът установил, че ответникът С. Н. е купил имота на публична продан. Той узнал и за водено гр. д. № 1680/2006 г. по описа на Районен съд Пловдив, в което ищецът неучаствал, което било с предмет делба на процесните имоти. Предвид липсата на участие на ищеца в делбеното производство, се възразява, че извършената делба се явява нищожна. По посоченото дело било сключено споразумение, по силата на което Ж. Д. предоставила на ответницата М. Г. – А. сумата в размер на 7000 лева, принадлежаща на двамата съпрузи. Впоследствие ищецът узнал и за договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот от **г., обективиран в нотариален акт № **, том **на Служба по вписванията гр. **, по силата на който Ж. Д. закупила от М. Г.- А.собствеността върху 1/3 ид. част от поземления имот, ведно с 1/3 ид. част от жилищната сграда и подобренията в имота. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № **, том **/**г. на Служба по вписванията гр. **, Ж. Д. и ищецът били признати за собственици на останалата 1/3 ид. част от имотите и сградите в него по силата на осъществено давностно владение.

Поради изложеното се претендира процесните недвижими имоти да бъдат допуснати до съдебна делба между ищеца и ответницата Ж. Д..

Участието на останалите съсобственици се обуславя от обстоятелството, че в 2 случай, че се установи право на собственост на някой от тях, същите следва да участват в производството по съдебна делба като задължителни необходими другари.

Предявява се и установителен иск за собственост по отношение на С. А.

Н..

С молба – уточнение вх. № 13528/18.02.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ищецът посочва, че желае съдът да се произнесе, че извършената делба по гр. д. № 1680/2006 г. по описа на Районен съд Пловдив е нищожна, поради неучастието му, като с молба – уточнение вх. № 46202/07.06.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив посочва, че претенцията за нищожност на делбата е направена под формата на възражение, не като самостоятелен иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от М. С. Г.

– А., с който се излагат съображения за неоснователност на депозираната молба. Посочва се, че докато ответницата е имала достъп до имота, ищецът никога не е живял постоянно в него. Сестрата на ответницата – Ж. Д., сключила брак с ищеца през **г., като от брака имали двама сина. Същата, заедно с по-малкия си син, заминала за гр. **, а по-големият син останал да живее заедно с ищеца и жена, с която същият живеел по това време.

Впоследствие Ж. Д. се преместила при бащата на ответниците, като прибрала и другия си син, а след това същата отново заминала за гр. **. Навеждат се доводи, че лятната кухня не е строена през **г., като ищецът не е предлагал да строи в имота на бащата на ответницата. Връзката между ищеца и Ж. Д. била прекъсната, без бракът между тях да бъде прекратен, като от **г. до **г. същият не поддържал връзка с децата си. Бащата на ответницата живеел с жена, като по това време била построена лятната кухня. Впоследствие същата починала, а след нея и бащата на ответницата. След смъртта на последния, в лятната кухня започнала да живее дъщерята на ответницата Р. А. - през **г.

Последната заминала за гр. **и споделила на ответницата, че с Ж. Д. имали уговорка по повод лятната кухня. Посоченото провокирало ответницата през 2006 г. да предяви иск по отношение на двете си сестри. През **г. било постигнато извънсъдебно споразумение, като ответницата Ж. Д. заплатила на ответницата М. Г. – А. сумата от 7000 лева. Тогава ответницата Д. споделила, че повече от 20 години е раздЕ. със съпруга си, макар бракът между двамата да не бил прекратен с развод. Впоследствие споразумение сключили и двете 3 сестри на ответницата. От **г. последната нямала достъп до имота. В заключение ответницата посочва, че няма претенции по отношение на останалите съделители, доколкото не разполага със средства и е във влошено здравословно състояние.

В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба и от Ж.

Д.. От фактическа страна, същата излага съображения, че родителите на ответницата - С. и А. Г., придобили в режим на съпружеска имуществена общност дворното място, индивидуализирано в нотариален акт от **г.

Двамата започнали да строят къща в дворното място, която била довършена през ** г. - **г. и те се преместили да живеят в нея. Техните деца и ответници в настоящото производство не живеели в посочената къща, доколкото към този момент били омъжени. През **г. ответницата, заедно с нейния съпруг и ищец в производство, и техните деца се преместили да живеят в процесния имот. До **г. живяли в посочения имот, като след това се преместили в с. **.

Майката на ответницата починала на **г., като по този начин дворното място и построената в него къща станали съсобствени, както следва: 5/6 ид. части за бащата на ответницата и по 1/8 ид. част за ответницата и нейните сестри.

Отношенията между ищеца и ответницата се влошили през 1987 г., като последната, заедно с двете им деца се преместила в с. **, където към този момент живеел нейният баща. Последният предложил на ответницата къщата да остане за нея, като в замяна да му се построи една стая, в която да живее.

Последното ответницата споделила на ищеца, като двамата построили помещение, посочено в исковата молба като лятна кухня, в което имало обособени кухня, баня и тоалетна и голямо помещение. През **г. - **г. бащата на ответницата се преместил да живее в т. нар. лятна кухня, като дал ключовете от къщата на ответницата с уговорката, че същата ще остане за нея и децата й. До смъртта си - на **г., бащата на ответницата живеел в лятната кухня. През **г. ответницата М. Г. предявила иск за делба срещу двете си сестри, като било образувано гр. д. № 1680/2006 г. по описа на Районен съд Пловдив. По посоченото дело била допусната съдебна делба при квоти от по 1/3 ид. част за всяка една от трите сестри. От правна страна се излагат съображения, че са налице основания за нищожност на съдебната делба, доколкото била допусната делба на наследство на С. Г., а имотът не бил по наследство единствено от него, а и от майката на страните - А.Г.. На следващо място ищецът и ответницата построили лятната кухня в имота, като по този 4 начин ищецът придобил собствеността върху имота. От фактическа страна се признава, че ответницата сключила предварително извънсъдебно споразумение със сестрите си на **г. по повод образуваното гражданско дело за делба. По силата на същото ответницата се задължила да заплати на ответницата М. Г. за притежаваната от нея 1/3 ид. част сумата в размер на 7000 лева, а по отношение на ответницата Р. А. се задължила да й отстъпи т.нар. лятна кухня, за да осигури на дъщеря си място за живеене. Предвид изложеното, на **г. ответниците Ж. Д. и М. Гошева сключили договор за покупко-продажба на 1/3 ид. част от процесния недвижим имот, а дъщерята на Р. А. се нанесла да живее в лятната кухня. По този начин, макар и с липса на форма, трите сестри извършили неформална делба, като владението на къщата и дворното място било предадено на ответницата. Предвид постигнатото предварително споразумение, трите сестри поискали от районния съд, а впоследствие и от окръжния съд прекратяване на производството, но посочено искане не било уважено предвид липсата на форма на споразумението. Независимо от изложеното, според ответницата, същото продължало да се спазва. Между ищеца и ответницата било постигнато споразумение притежаваните от тях имоти в режим на съпружеска имуществена общност да бъдат разпределени между техните деца, както следва: за големия им син - имотът в с. **, а за малкия им син - Ю. Д., имотът в с. **. Последният се нанесъл в къщата в с. **, като ответницата живеела на мансардния етаж от нея. Ответницата обещала на сина си да му прехвърли собствеността върху къщата, предвид на което последният започнал да извършва ремонтни дейности в нея. През месец октомври **г. по молба на Р.

А. се възобновило производството по съдебна делба от 2006 г. и по отношение на процесния недвижим имот било постановено решение, с което същият бил изнесен на публична продан. Ответницата Р. А. образувано изп. дело № **/**г. по описа на **, като процесният имот бил изнесен на публична продан.

На **г. ответницата се снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху 1/3 ид. част от имота, който представила на съдебния изпълнител с твърдения, че е собственост на целия имот и молба за прекратяване на публичната продан. Въпреки отправената молба, имотът бил изнесен на публична продан и придобит от ответника С. Н.. Посочва се, че на **г. ищцата предявила срещу купувача на публична продан и ответник в настоящото производство - Н., иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване 5 на правото си на собственост върху процесния имот. Въз основа на депозираната искова молба било образувано гр. д. № 16018/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, което към настоящия момент било по депозирана частна жалба във ВКС. Предвид изложеното се претендира делба да бъде извършена единствено по отношение на ответницата и нейният бивш съпруг и ищец в настоящото производство - Д. Д..

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба и от Р. А., с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 34 ЗС. От фактическа страна се признава, че ищецът и ответницата Ж. Д. са бивши съпрузи. Посочва се, че бракът между двамата е прекратен с развод през **г., като в производството и двамата декларирали, че са във фактическа раздяла от тридесет години. Навеждат се доводи, че ищецът е живял в имота единствено в периода **г. - **г. След **г. двамата заминали да живеят в гр. **, а впоследствие и в гр. **, където се установили. Там двамата се разделили и ищецът започнал да живее с друга жена във фактическо съпружеско съжителство - Е. К.. На **г. починала майката на ответницата, като на нейн помен ищецът пристигнал с новата си жена. След този случай, бащата на ответницата заявил, че не иска повече да види ищеца. Последният се появил отново в с. **едва след смъртта на бащата на ответницата. Ответницата Ж. Д. опитала да се върне в къщата си в с. **, но след като й било отказано, отишла, заедно с малкия й син, в гр. **при свой чичо. Големият син на ответницата Д. останал при баща си в гр. **, а малкият отишъл при дядо си е с. **, но без ответницата, която останала в гр. **. Последната се преместила в с. **отново през **г. Предвид изложеното и бащата на ответницата не бил предлагал на ищеца да построи в неговото дворно място къща. В имота имало построена лятна кухня, заснета като сграда с идентификатор **, през **г., като през **г. ответницата и нейната сестра - Ж. Д., депозирали документи в Община **за узаконяване на сградата. Изложеното, според ответницата, опровергава твърденията на ищеца, че е участвал в построяването на сградата. Не отговаряло и на действителното фактическо положение обстоятелството, че през 2010 г. - 2011 г. в имота ищецът и ответницата Д. построили стопанска сграда, заснета като сграда с идентификатор **, което кореспондирало с посоченото в бракоразводното дело между двамата, че двамата напуснали 6 семейното си жилище. Оспорва се обстоятелството, че ищецът е живял с бащата на ответниците, доколкото през част от време същият живял в гр. **, а през периода 2002 г. - 2019 г. в имота живяла дъщерята на ответницата - Р. А..