Решение № 122 от 28.02.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Плевен, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20214430202170 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на ***, ЕГН ********** от *** против наказателно постановление № 128 от 09.11.2021 г. на *** на Община Плевен, с което на основание на основание чл. 53, във връзка чл. 27 от ЗАНН, чл. 42, ал. 2 и чл. 35 (чл. 39) от Наредба № 2 на Общински съвет Плевен за опазване на околната среда в Община Плевен (пр. с Решение № 518/19.05.2005г., доп. и изм. с Решения № 913/25.05.2006г., № 984/ 27.07.2006г., № И 11/30.11.200бг., № 1246/29.03.2007г., № 1339/31.05.2007г„ № 039/31.01.2008г„ № 597/25.06.2009г., № 848/29.01.2010г., № 1396/31.08.2011г.,

№

312/25.10.2012г„

№

589/30.05.2013г.,

№

1282/27.11.2014г.) е наложил на *** глоба в размер на 300 /триста/ лв., за извършено нарушение на чл. 35 /чл. 39/ от Наредба № 2 на Общински съвет – 1 гр. Плевен.

Жалбоподателката редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

В депозираната до съда жалба са наведени доводи относно отмяната на така издаденото ѝ наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата Община - Плевен – редовно и своевременно призована, се представлява от гл. юрк. ***.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, ДОПУСТИМА Е.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 128 от 09.11.2021 г. от 09.11.2021 г. на *** на Община - Плевен е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 14 ИУМПС от 29.10.2021 г., от който е видно, че:

На 21.10.2021г. не е изпълнила Предписание № 105/20.09.2021г. за преместване (чрез изоставяне) на ИУМПС, вид - лек автомобил, марка „***“, модел „***“, цвят тъмно син, рег. номер ***, в г***, с което е нарушен - чл. 35 (чл. 39) от Наредба № 2 на Общински съвет Плевен.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя *** на длъжност инспектор при Община – гр. Плевен в присъствието на свидетеля *** и жалбоподателката, подписан е от актосъставителя, свидетеля и жалбоподателката, като е връчен препис на последната.

Жалбоподателката в графа възражения към момента на съставянето на акта е отразила „Възразявам по медицински причини“.

Административно-наказващият орган, след като е проверил акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е 2 издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание на основание чл. 53, във връзка чл. 27 от ЗАНН, чл. 42, ал. 2 и чл. 35 (чл. 39) от Наредба № 2 на Общински съвет Плевен за опазване на околната среда в Община Плевен (пр. с Решение № 518/19.05.2005г., доп. и изм. с Решения № 913/25.05.2006г., № 984/ 27.07.2006г., № И 11/30.11.200бг., № 1246/29.03.2007г.,

№

1339/31.05.2007г„

№

039/31.01.2008г„

№

597/25.06.2009г., № 848/29.01.2010г., № 1396/31.08.2011г., № 312/25.10.2012г„ № 589/30.05.2013г., № 1282/27.11.2014г.) е наложил на *** глоба в размер на 300 /триста/ лв., за извършено нарушение на чл. 35 /чл. 39/ от Наредба № 2 на Общински съвет – гр. Плевен на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 300 лв.

Същото е връчено на нарушителя срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58, ал.1 от ЗАНН.

Цитираните – АУАН и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано, няма нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като актът е законосъобразен – описанието на нарушението е ясно и по него няма данни да са постъпвали възражения в законния срок, като административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като са описани нарушенията, посочена е датата и местото на извършване на нарушението, и са посочени законовите разпоредби които са нарушени.

От показанията на актосъставителя по акта се установява, че безспорно към момента на извършване на проверката, жалбоподателката не е изпълнила Предписание № 105 от дата 20.09.2021 г.за преместване /чрез изоставяне/ на ИУМПС.

В тази насока са и показанията на свидетеля ***.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбоподателката не е съгласна с фактическите констатации в акта и моли съда да квалифицира деянието като маловажен случай, тъй като не е извършила нарушението виновно.

3

По делото е депозирано копие на Експертно решение от 24.07.1981 г., от което е видно, че жалбоподателката е първа група инвалидност с чужда помощ.

Съдът намира доводите на жалбоподателката за основателни.

Действително жалбоподателката е извършила посоченото в АУАН-а и в НП-то нарушение, но съдът констатира, че в случая се касае за маловажен случай и извършеното нарушение не е с голяма обществена значимост.

С оглед гореизложеното съдът счита, че по силата на чл. 11 от ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.

Нарушението е извършено за първи път и макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.

В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че при определяне на наказанието административно-наказващият орган следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Ако беше съобразил тази законова разпоредба той би стигнал до извода, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН - да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Доколкото при хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от наказващия орган в нарушение с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като тази разпоредба задължава последния да извърши задълбочена проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

4

Административно наказателният процес е строго нормирана дейност, п р и която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.

Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения.

При извършване на преценката дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.

Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН.

Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административно наказателна отговорност жалбоподателя, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.

Изразът в закона " може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност.

Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол.

В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административно наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Съдът, не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.

5