Решение № 209 от 30.11.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Бургас, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Д.а като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222000500362 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на С. Х. А. от с.Г., ЕГН ********** чрез процесуален представител – адвокат против Решение №792 от 26.07.2022г., постановено от Окръжен съд – Бургас по гр.д.№ 2131/2021г. по описа на ОС – Бургас.

Изразява се недоволство от отхвърлителната част на решението, с която претенцията над уважения размер от 8000 лв. до предявения от 40 000 лв. е отхвърлена. Решението се оспорва като неправилно, незаконосъобразно – постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано.

Претендира се присъждане допълнително на сумата от 32 000 лв.

На първо място се поставя въпроса за спора за приноса на С. А., изразяващо се в непоставяне на обезопасителния колан, който съдът определя на 20%. Поставя се въпроса за ефективността на триточковия предпазен колан. Обсъжда се механизма на произшествието – че л.а. Форд Фокус с рег.№ * се е движел със скорост над 100 км/ч, преобърнал се е през таван и е последвал удар в крайпътно дърво, не е имало челен удар. Оспорват се компетенциите на в.л. по САТЕ относно заключението за евентуалните поражения по пострадалия при поставен предпазен колан. Съобразно СМЕ С. е получил счупване израстъка на скочната кост на лявото ходило, контузия на главата, гръдния кош и лявата предмишница като с най-голям интензитет на болките и страданията се е отличавала травмата на левия глезен и ходило.

1

Страната сочи, че ответникът – застраховател е следвало да докаже твърденията си за принос съобразно съдебната практика по чл.51 ал.2 от ЗЗД на пострадалия. Според процесуалните представители на въззивника анализа на САТЕ и доказателствата по делото сочат, че няма доказан такъв принос от страна на пострадалия.

На следващо място – оспорва се размера на присъдената сума съобразно установената съдебна практика. Прави се анализ на преживените болки и страдания на времевия период на възстановяване, оздравителни процес, на невъзможността на пострадалия да осъществява пълноценно жизнените и трудови функции, за настъпилите психологически промени у него вследствие на преживяното ПТП. Поради това се сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Критерият за справедливост според страната бил нарушен от съда – изброени са релевантните за определяне на размера факти, но не е мотивиран оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните поради което критерия е нарушен. Поради това не е съобразено цялостното негативно отражение на деликта върху психичното и емоционално състояние на пострадалия.

За точното емоционално и психично състояние на ищеца е поискана комплексна съдебна психиатрична и психологическа експертиза, която обаче е била отказана от първоинстанционния съд въпреки указанията за разпределение на доказателствената тежест – ищеца да докаже наличие на неимуществени вреди и техния размер. Това искане е поддържано и в с.з., тъй като емоционалното и психологическото състояние на пострадалия ищец – въззивник представлява част от вътрешния свят на индивида и пълното и главно доказване може да стане само посредством заявените в исковата молба разпит на свидетели и експертиза. Цитира се и практиката на ЕСПЧ – че е недопустимо доказване на вътрешни преживявания единствено и посредством външни прояви, тъй като не се отчита психологическия тип наличността на пострадалия. Отказа за назначаване на тази експертиза се квалифицира като процесуално нарушение, тъй като касае установяване на релевантни факти.

На следващо място се сочи, че не е извършено с решението и отчитане на съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за конкретните икономически условия. Сочи се, че при определяне на справедливия размер следва да се отчитат в пълна степен и икономическите условия и като ориентир следва да се вземат съответните нива на застрахователно покритие към релевантния период. Поради неспазване на тези изисквания ОС е занижил присъденото обезщетение и то е определено в нарушение на изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Решението се обжалва и в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение – считано от 29.06.2021г. – датата на която са депозирани претенциите от пострадалия ищец пред застрахователя. Съгласно чл.429 ал.3 2 от КЗ лихвите за забава са част от дължимото застрахователно обезщетение.

Акцентира се върху правилата за определяне на дължимата лихва от застрахователя. Цитира се и практика на ВКС – Решение №128 от 04.02.2020г. по к.т.д.№ 2466 по описа на ВКС – Първо т.о. за 2018г. според което – след предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл.497 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ в който случай той дължи лихви за забава и 2 – с възможност увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя в съда на основание чл.498 ал.3 вр. с чл.432 ал.1 от КЗ.

На осн. чл.493 ал.1 т.5 от КЗ застрахователят трябва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. Обосновава се наличието на две задължения за лихви – по чл.429 от КЗ – представляваща част от общия размер на дължимото застрахователно обезщетение и по чл.497 от КЗ – за забава на ответника с определянето и изплащането на общия размер на дължимото обезщетение.

Поради това се моли да се отмени отхвърлителната част на обжалваното решение и вместо нея – да се уважи претенцията като се присъди допълнително обезщетение в размер на 32 000 лв.

Претендира се на основание чл.429 ал.3 от КЗ да се присъди законна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди считано от 29.06.2021г.– датата, на която е била депозирана претенцията от пострадалия за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди и ответника е бил уведомен до окончателното и изплащане, както и на основание чл.497 ал.1 т.1 от КЗ да се присъди законната лихва върху общия размер на застрахователното обезщетение /включващо главница и законната лихва по чл.429 ал.3 от КЗ/ считано от 21.07.2021г. – изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ до окончателното погасяване на вземането.

Прави се искане за назначаване на психологична експертиза на С. А. – като се поставят и въпроси към същата подробно формулирани в три пункта.

Претендират се разноски и възнаграждение за адвокат по реда на чл.38 от ЗА.

В законоустановения срок от страна на въззиваемия – ЗД „Бул инс“ АД – София е постъпил отговор на въззивната жалба. Същата се оспорва като неоснователна и се моли за потвърждаване на обжалваното решение като се претендират разноските по делото. Страната сочи, че принципа за справедливост в чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а свързан с преценката на редица конкретни и обективно проявени обстоятелства, по които са дадени 3 указание с ППВС №4/68г. В случая въззваемата страна се позовава на доказателствата по делото – че причинените травми на ищеца – въззивник не биха могли да се квалифицират като тежки и не може да се обуслови присъждане на завишено обезщетение. Противно на оплакванията в жалбата – извода на първоинстанционния съд за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия е в съответствие със събраните по делото доказателства в т.ч. и двете експертни заключения. Според въззиваемата страна съдът напълно обосновано и в съответствие със закона и правилата на морала е определил размера на присъденото обезщетение и съобразявайки го именно с момента на увреждането и обективните данни за стандарта на живот към този момент.

Оспорва се претенцията за завишаване на обезщетението с оглед злоупотребата със справедливост и компрометирането на този принцип с цел обосноваване на големи по размер обезщетения. Икономическата конюнктура следва да бъде съобразена с момента на деликта – в случая – 02.06.2021г.

Поради това се изразява становището, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, моли се неговото потвърждаване и се претендират разноските по делото.

След преценка на доказателствата, събрани по делото, обжалвания съдебен акт, становищата на страните, изложени във въззивната жалба и отговора на същата, съдът установява следното:

Жалбата е допустима – депозирана е от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд, имаща правен интерес да обжалва постановения съдебен акт в законоустановения срок.

Производството пред първоинстанционния съд е по исковата молба на въззивника С. Х. А. от с.Г., ЕГН **********.

На основание чл.432 от КЗ същият е предявил иск против ЗК „Бул инс“ АД – София за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лв. за причинените му неимуществени вреди вследствие на ПТП със застраховано по „ГО“ МПС – л.а. „Форд Фокус“ с рег. № *, управляван от А.

Ч. ведно със лихвите върху тази сума на осн. чл.429 ал.3 от КЗ и на основание чл.497 ал.1 т.1 от КЗ.

Ответникът е оспорил исковата претенция по основание и размер.

Позовава се на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият не е бил с поставен обезопасителен колан. Оспорва се размера на претенцията като се сочи, че не е съобразен с принципа за справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Оспорва се и претенцията за лихви. Оспорват се и получените травматични увреждания.

Въз основа на събраните по делото доказателства – САТЕ, СМЕ, писмените доказателства, приложени от страните съдът е установил, че действително ищецът С. А. е получил телесни увреждания вследствие на причинено ПТП на 02.06.2021г. около 20.16 ч. по пътя с.Горица – село Г..

Водачът на л.а. „Форд Фокус“ с рег. № * се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, загубил е управлението на МПС-то, излязъл от пътното платно и се ударил в дърво. Установено е по САТЕ, че лекият 4 автомобил фабрично е снабден с обезопасителни колани на всички места, вкл. и на мястото, където е седял ищеца, но коланите не са били използвани.

В резултат на катастрофата ищецът е получил следните увреждания: – фрактура на талуса – скочната кост на лявото ходило, контузия на главата, гръдния кош и лява предмишница, натъртвания и охлузвания. След преглед и изследвания в УМБАЛ – Бургас му е била поставена гипсова имобилизация за 30 дни. Според заключението на СМЕ оздравителния процес трае три – четири месеца за травмата на левия крак и в рамките на 15-20 дни за останалите травми. Доказателства за настъпили усложнения не са събрани – няма данни ищецът да е провел контролни прегледи, нито има доказателства да е търсено или назначавано последващо лечение.

Вещото лице по назначената и приета по делото СМЕ – д-р С. сочи в заключението си, че травмите в областта на главата и гръдния кош биха могли да бъдат избегнати при правилно поставен обезопасителен колан по време на претърпяното ПТП, а травмите в областта на лявото ходило и лявата предмишница биха могли да се получат както при поставен, така и без поставен обезопасителен колан /Вж. стр.3 от заключението по СМЕ – л.84 по делото на окръжния съд/. Пред съда в проведеното заседание д-р С. е детайлизирал механизма на получаване на травмите по тялото в процеса на произшествието, в т.ч. и евентуални травми от самия обезопасителен колан /л.90 по делото на окр. съд/. От свидетелските показания съдът установил, че за период от един месец ищецът е имал затруднения да се движи сам поради гипсовата имобилизация на крака си, бил е подтиснат, не е искал да контактува с лица извън дома. При отчитане на обстоятелството, че част от травмите – на главата и гръдния кош биха били избегнати при правилно поставен обезопасителен колан съдът е приел , че е налице съпричиняване от страна на ищеца по отношение на част от травмите.