Заповед за изпълнение № 2170 от 29.12.2025, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 29.12.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2996 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Б. С. П. с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. **, да заплати на кредитора КРЕДИТО ЕООД с ЕИК: 204554530, седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ.ЧЕРНИ ВРЪХ 51Г, ет.3, ап.32, общ. Столична, обл. София (столица), сумите: 500,00 BGN (петстотин лева), представляваща главница за периода от 09.09.2024 г. до 24.10.2024 г., ведно със законната лихва за период от 23.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски, съобразно уважената част от претенцията, за: адвокатско възнаграждение в размер на: 340,00 BGN (триста и четиридесет лева), държавна такса в размер на: 21,25 BGN (двадесет и един лева и 25 стотинки).

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите: 165,00 BGN (сто шестдесет и пет лева), представляваща такса Tакси за извършени услуги(действия) по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, посочени в Общи условия и Тарифа на дружеството. за периода от 25.10.2024 г. до 22.12.2025 г., и 74,37 BGN (седемдесет и четири лева и 37 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 25.10.2024 г. до 22.12.2025 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство за размера над 340,00 BGN (триста и четиридесет лева) до претендирания размер от 500,00 BGN (петстотин лева).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № OL00105558 от дата 09.09.2024г.: Вземането произтича от усвоена от длъжника сума по потребителски кредит № OL00105558, който не е върнат в претендирания пред съда размер, такси и неустойки след срока на падежа. Посочената в заявлението главница съдържа само главно вземане по договора за кредит и не включва в себе си дължими такси и неустойки. Към момента на подаване на заявлението длъжникът дължи плащания по договора съгласно предоставената счетоводна справка за периода от 09.09.2024 г. до 24.10.2024 г., ведно със законната лихва за период от 23.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 165,00 BGN (сто шестдесет и пет лева), представляваща такса - Tакси за извършени услуги(действия) по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, посочени в Общи условия и Тарифа на дружеството. за периода от 25.10.2024 г. до 22.12.2025 г., 74,37 BGN (седемдесет и четири лева и 37 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 25.10.2024 г. до 22.12.2025 г.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК съдът констатира, че:

1

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР в размер на „0“ процента, като това формално посочване не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита и поконкретно дължимите от потребителя допълнителни разходи за ТАКСА ЕКСПРЕСНО РАЗГЛЕЖДАНЕ: 209.53 лева. По същество това са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК би трябвало да са безплатни за потребителя. С тези плащания се покриват разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора. Поради това стойността им следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В процесния договор за кредит това не е сторено, следователно посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност, с което се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Видно е от погасителния план, че общата сума, която се връща по кредита, включва освен главница, и точния размер на таксата за експресно разглеждане.

Разходите на потребителя само за така наречената „такса експресно разглеждане“, която клауза е на самостоятелно основание нищожна, тъй като не съставлява допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а е такса по усвояването и управлението на кредита, каквато кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК, е около половината от размера на предоставения кредит, поради което посочения в договора ГПР не е действителния. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна клауза по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост.

В случая, както се посочи, в ГПР няма данни да е включен разход по предвидената такса за експресно разглеждане, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания, извън предоставената чиста стойност на кредита. Съгласно чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата, а именно по чл. 411, ал. 2, т.2, пр.1 ГПКискането е в противоречие със закона, и по чл. 411, ал.2, т.3 - искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

По отношение на разноските: Заявителят е претендирал адвокатско възнаграждение от 500 лева. С оглед уважения размер от претенцията - 68 %, на заявителя съдът счита, че се следва адвокатско възнаграждение в размер от 340,00 лева съобразно уважената част от претенцията. Държавната такса е уважена в размер, който би се дължал съобразно уважената част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС-Монтана, от която не се представя препис за връчване.

2

Разпореждането за отказ за присъждане на разноски подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС-Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част, препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр КРЕДИТО ООД IBAN: ***, валута на сметката: BGN, име на банката (BIC) или друг подходящ начин, банков код: UBBSBGSF.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Т.а задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Елица Юл. Орманова )

3