Решение № 305 от 12.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Бургас, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Мирослав Ил. Илиев като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20252100601493 по описа за 2025 година , за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 313 и сл.

НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от адвокат Сава Каров – БАК, защитник на осъдения Е. Х. Р. с ЕГН: **********, против Определение от 16.10.2025 година по НОХД № 580 по описа за 2025 година на Районен съд-Несебър, с което първоинстанционният съд по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, и на основание чл. 343б, ал. 5 НК, е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на държавата сумата от 50000 лева, представляваща равностойността на моторното превозно средство – лек автомобил „Д.“, модел „Р.“ с рег. № *******.

С жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се доводи за противоречие на материалната норма с правото на ЕС, като в тази връзка се акцентира, че към момента е висящо дело пред СЕС по повод въпросната разпоредба. Иска се спиране на делото до произнасяне по преюдициалното запитване, а след това – и отмяна на определението.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от РП-Бургас, ТО-Несебър.

С Определение № 1226/05.11.2025 г. производството по делото е било спряно от въззивния състав до произнасяне на СЕС по отправено преюдициално запитване Дело C-655/24 г. (Латранов).

С Определение № 874/24.06.2026 г. в закрито заседание въззивният съд е възобновил производството и по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване 1 на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Бургаска окръжна прокуратура предлага определението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Осъденият Е. Х. Р. с ЕГН: ********** не беше установен. Въпреки положените от съда усилия не беше установен нито негов актуален адрес, нито телефон, нито други данни, които да позволят призоваването му за съдебно заседание, поради което и разглеждането на делото приключи в него отсъствие по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. Предвид разглеждане на делото в отсъствие на осъдения и предвид обстоятелството, че той писмено е заявил, че оттегля пълномощията си от адв. Каров – БАК, то и съдът му назначи служебен защитник – адв. Десислава Ангелова – Жилкова, определена от АК-Бургас, която пледира за постановяване на законосъобразно решение и уважаване на подадена жалба.

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му поради следните съображения:

Производството пред НРС е приключило със споразумение за решаване на делото по отношение на Е. Х. Р. с ЕГН: **********, за извършено престъпление по чл.

343б, ал. 3 НК.

На 16.10.2025 г. било проведено открито съдебно заседание, в което РС-Несебър одобрил споразумението, признал Р. за виновен в извършване на престъпление по чл.

343б, ал. 3 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.

1 НК отложил с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал.

1, т. 7 НК му наложил и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 15 месеца.Определението за одобряване на споразумението на основание чл. 382, ал. 9 НПК влязло в сила на 16.10.2025 г.

След одобряването на споразумението съдът по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл.

306, ал. 1, т. 1 НПК се произнесъл с атакуваното определение, с което на основание чл.

343б, ал. 5, вр. с ал. 3, вр. с чл. 53, ал. 1 НК осъдил Е. Х. Р. с ЕГН: ********** да заплати сумата от 50000 лева, представляваща равностойността на моторното превозно средство – лек автомобил „Д.“, модел „Р.“ с рег. № *******, послужил за извършване на престъплението.

При тези факти въззивният съд счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, като изводите на първата инстанция са правилни и почиват на приложението на закона.

На първо място следва да се посочи, че практиката на съдилищата от страната, като например Решение № 67/25.06.2024 г. по н.д.в. № 119/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, се е насочила към виждането, че приложението на чл. 343б, ал. 5 НК след одобряване на споразумение, следва да се извършва именно в производство по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, доколкото по правната си същност тази норма урежда не наказание от регламентираните в чл. 37, ал. 1, т. 1 - т. 11 от НК, а мярка по чл. 53 от НК, защото предписва отнемане на превозното средство, когато деецът е негов собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато той не е собственик. Районният съд се е съобразил с това виждане и съобразно наложилата се практика, съвсем правилно не е включил приложението на чл. 343б, ал. 5 НК като 2 част от одобреното споразумение, а се е произнесъл с отделно определение по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. с чл. 53, ал. 1 НК.

На следващо място следва да се посочи, че с Решение № 8/17.07.2025 г. по к.д.

№ 15/2024 г. Конституционният съд на Република България прие, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК не противоречи на Конституцията, поради което и няма основания за нейното неприлагане.

По същество въззивната инстанция счита, че правилно и в съответствие с предписанията на закона РС-Несебър е осъдил жалбоподателя да заплати равностойността на автомобила, с който е било извършено престъплението, прилагайки стриктно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, съгласно която - в случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато не е – присъжда неговата равностойност.

Въпросната разпоредба е сравнително нова (ДВ, бр. 67 от 2023 г.) и макар да е привидно ясна и императивна, тя не се приема еднозначно, видно и от възраженията, направени в процесната жалба. Основното от тях е, че в този си вид тя противоречи на Хартата на основните права на ЕС, доколкото приложението й води до прекомерна тежест на наказанието, спрямо тежестта на извършеното престъпление – т.е. тя е „непропорционална“.

Настоящият състав не споделя това мнение.

Пропорционалността (забраната за прекомерност) е изискване на принципа на правовата държава. Според това изискване ограничаването на правата е съразмерно средство за постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента на допустимото му ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания интерес, и когато няма необосновано, спрямо защитата на други конституционни ценности, разширяване на основанията за допускане на ограничения на правата на гражданите.

Степента, в която е допустимо ограничаването на правото, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение (Решение № 13 от 05.10.2021 г. на КС по к.д.

№ 12 от 2021 г.).

Правото на собственост, безспорно е едно от основните права, защитавани от националното и международното право, намерило своята закрила и на конституционно ниво (чл. 17 от Конституцията и чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС). То обаче не е безусловно и неотменимо, а може да бъде ограничавано, ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности (Решение № 12 от 30.09.2021 г. на КС по к. д. № 10/2021 г.).

В случая няма спор, че с прилагането на чл. 343б, ал. 5 НК, както когато става въпрос за отнемане на собствено на дееца МПС, така и когато деецът се осъжда да заплати равностойността на автомобила, се нарушава правото на собственост. Няма спор обаче и че това ограничение е въведено със закон (НК), а видно от мотивите на законопроекта (макар и кратки) – това се налага от необходимостта за увеличаване на наказателната репресия като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта – т.е. изпълнено е и второто изискване за законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно – то да е необходимо за постигане на легитимна цел – опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм.

3

Безспорно тази цел (този конституционно защитим интерес) е с голяма значимост, поради което и по мнение на настоящия състав с въвеждането на отнемане на МПС собствено на дееца или присъждане на равностойността му, при определени предпоставки, не е нарушен принципът за пропорционалност. В тази връзка следва да се посочи, че отнемане на МПС за престъпления по транспорта, включително и за управление след употреба на алкохол в определена концентрация и/или наркотични вещества, под различни форми, съобразени с особеностите на правите системи, се предвижда в законодателствата на редица европейски държави (Италия, Австрия, Естония и т.н.) и не е нещо непознато за континенталната правна доктрина. От своя страна чрез осъждането за заплащане на равностойността, когато деецът не е собственик на МПС - по същество се провежда конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона. Този аспект на принципа на правовата държава обосновава задължението на публичната власт „да третира еднаквите еднакво“, за което е определяща обективната преценка дали правните субекти се намират в една и съща или сходна ситуация (Решение № 11 от 2010 г. по к. д. № 13/2010 г.; Решение № 4 от 2021 г. по к. д. № 1/2021 г.; Решение № 10 от 2022 г. по к. д. № 21/2021 г.; Решение № 15 от 2022 г. по к. д. № 10/2022 г.). Отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца или на друго лице (Решение № 8/17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. на КС).

Не следва да се забравя и че преценката за пропорционалност следва да се прави преимуществено от законодателя, който е овластен от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост. Той като висш представителен орган на народа най-добре може да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните граждани. От своя страна тази преценка не е безконтролна и при определени условия подлежи на проверка от Конституционния съд, който съобразно действащия у нас принцип за концентриран контрол за противоконституционност на законите, е единственият орган, който може да обяви определен закон (текст от закон) за противоконституционен. В случая след извършена проверка Конституционният съд също е приел, че нормата не е противоконституционна и принципът за пропорционалност е спазен, поради което и възраженията в обратна посока не се споделят от настоящия състав.

В заключение следва да се посочи, че и от гледна точка на Правото на ЕС, въззивният съд не намира, че приложената норма противоречи и на чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно цитираната разпоредба тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. В настоящия случай формално разпоредбата от НК не е „наказание“, а мярка по смисъла на чл. 53 НК, която мярка, както вече стана дума, въззивният съд намира за пропорционална и законосъобразна, поради което и не влиза в противоречие, нито с цитирания принцип, нито с този, прокаран в чл. 52, §1 от Хартата.