Решение № 1048 от 31.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. София, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20221000503300 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 262 339 от 13.07.2022 г., постановено по гр.д. № 5762/2017 г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 е осъден да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

- сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.03.2016 г., около 19:00 часа на третокласен път III-8608, в участъка между с. Пловдивци и с. Елховец, община Рудозем, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2016 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 200 000 лева;

- сумата от 813 /осемстотин и тринадесет/ лева, представяваща обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в 1 канцеларията на съда – 10.05.2017 г., като е отхвърли главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3 266.16 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 да заплати:

- адвокатско възнаграждение на адв. Р. М. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в размер на сумата от 3 000 лева;

- деловодни разноски на Д. С. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 714 лева;

- по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса, в размер на сумата от 3 632.52 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Д. С.

Д., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 697 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Д. С. Д., ЕГН **********:

- в частта, в която прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва е отхвърлен, за разликата над уважения /90 000 лева/ до размер на сумата от 180 000 лева;

- в частта, в която прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва е отхвърлен, за разликата над уважения /813 лева/ до размер на сумата от 1 626.16 лева;

- в частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че правилно са определени обезщетенията за претърпени неимуществени и имуществени вреди, но оспорва извода на първоинстанционния съд по направеното от ответника възражение за съпричиняване, че не е ползвал обезопосителния колан, с който е бил оборудван лекия автомобил и за знанието, че водачът на автомобила в който е пътувал е бил в пияно състояние и под въздействието на наркотично вещество, с което пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Моли да се отмени решението в атакуваните части и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени 2 вреди, в размер на сумата от 90 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането и допълнително обезщетение за имуществени вреди, до размер на сумата от 1 626.16 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2017 г.

Моли да възложи в тежест на ответника отговорността за разноски и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, за разликата над сумата от 60 000 лева до размер на сумата от 90 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че уврежданията, които е получил ищеца – психично здраво лице представляват средни телесни повреди и нямат необратим характер. Първоинстанционният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди, което не е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото.

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо това да отхвърли прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, за разликата над сумата от 60 000 лева до размер на сумата от 90 000 лева.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Д. С. Д., ЕГН ********** чрез своя родител е предявил против Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 3

02.03.2016 г., около 19:00 часа на третокласен път III-8608, в участъка между с. Пловдивци и с. Елховец, община Рудозем е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***, управляван от Р. Л. Б. и лек автомобил „АУДИ А 4“ с рег. № ***, управляван от В. И..

Ищецът твърди още, че:

- пътувал е на задна лява седалка в лекия автомобил „Рено“ и ПТП е настъпило по вина на неговия водач, който го е управлявал в нарушение на правилата за движение по пътищата, относно избора на скорост;

- вследствие на удара между двата автомобила е получил тежки травматични увреждания;

- лекият автомобил „Рено“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП, на основание застрахователна полица № BG07515002726055, валидна до 26.11.2016 г.

С предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2016 г.; обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 3 266.16 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 10.05.2017 г.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски, както и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 подал отговор на исковата молба /л. 50/, с който признал обстоятелството, че лекият автомобил „Рено Канго“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание застрахователна полица № BG07515002726055, валидна до 26.11.2016 г., но оспорил тяхната основателност и поискал да се отхвърлят с доводи, че поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл.

45 от ЗЗД.

4

При условията на евентуалност поискал съдът да определи обезщетение за неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, че пострадалият като пътник в застрахования автомобил не е ползвал обезопасителния колан, с който е бил оборудван и въпреки знанието, че водачът е употребил алкохол и наркотично вещество е споделил пътуването, с което пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Поискал с прието процентно съотношение на съпричиняване да се намали установения размер на обезщетението за имуществени вреди.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 02.03.2016 г., около 19:00 часа на третокласен път III-8608, в участъка между с.

Пловдивци и с. Елховец, община Рудозем е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***, управляван от Р. Л. Б. и лек автомобил „АУДИ А 4“ с рег. № ***, управляван от В. И..

Водачът на лекия автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***, вследствие на несъобразената скорост на движение и мокра пътна настилка при навлизане в остър десен завой загубил контрол върху управлението, автомобилът се поднесъл странично, задната му част се изнесла наляво, започнал въртене в посока на часовниковата стрелка и навлязъл в лентата за насрещно движение, където е настъпил удар в лекия автомобил „Ауди“.

В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило автотехническа експертиза – л. 324,което установява описания механизъм на настъпване на ПТП.

Основна причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „Рено“, който го е управлявал със скорост по висока от критичната за конкретния пътен участък със завой.

Лекият автомобил

„Рено Канго“ е бил оборудван с триточкови

5 обезопасителни колани.

Ищецът не е ползвал обезопасителния колан.

В първата инстанция е прието заключението на вещите лица, извършили комплексна психиатрична и психологическа експертиза – л. 333.

Ищецът след ПТП не е провеждал психиатрични и психологични консултации.

Разпечатката съдържа 60 от 145 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f719574-9c2d-47e9-b6a7-1ce9f8172e0f