Решение № 3051 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3051 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100508764 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на М.

В. срещу Решение 10370 от 16.06.2023г., постановено по гр. д. № 60096/2022г. по описа на Софийски районен съд,50 с-в, с което са уважени предявените срещу жалбоподателя от „Електроразпределителни мрежи Запад‘ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ разпределение България“АД) кумулативно съединени установителни искове за дължимост на сумата 5898,58 лева - цена на ел. енергия. за имот: къща в село Долно Церовене, ул. „Синчец“4, сбор от сумите по фактури от 15.02.21г; 17.05.21г; 12.07.21; 02.08.21; 23.08.21; 08.10.21; 10.01.22; 28.02.22г., начислени по осем броя констативни протоколи за корекция на количества ползвана електроенергия.

Изложени са оплаквания за процесуални нарушения-неуважаване на доказателствените му искания за изискване на досъдебно производството 1108/2021г. на РУ на МВР Лом и пр.пр. 6568/2021г. на РП Монтана, довели до неизяснена фактическа обстановка и неправилно решение. Не било уважено искане за спиране на делото поради наличие на наказателно производство срещу лице, за което се твърди да е осъществило кражба на ток и в момента се издирвало. Не било допустимо да се търси деликтна отговорност от лице, което не било извършило престъплението.

1

Не е постъпил е отговор на жалбата.

След служебна проверка по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивни материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира жалбата за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

С въззивната жалба не са правени оплаквания срещу изводите на СРС, че ответника е собственик на върху обекта за който се сочи в исковата молба, че в него е потребена неправомерно ел. енергия, нито за наличието на облигационно отношение.

Наличието на такова се доказва и от представените пред СРС изходящи от ответникажалбоподател след образуване на делото доказателства-искане за прекратяване на договора за присъединяване от 15.02.20232г. за обекта и молба от същата дата от ответника до ищеца.

Оспорванията и твърденията направени едва в ход на устните състезания пред въззивния съд (далеч след срока за въвеждане на такива оплаквания-срока за обжалване) в тази насока са преклудирани и няма да се обсъждат. Оспорване на собственост няма и в отговора на исковата молба в който се говори „моя имот“.

Спорът е за това дали жалбоподателя или друго лице (за което се твърди да е ползвало енергията и да е извършило престъпление за което имало образувано наказателно производство) трябва да отговаря за стойността на енергията.

СГС намира оплакванията за допуснати процесуални нарушения за неоснователни. От една страна СРС е дал на жалбоподателя възможност да представи проект за съдебно удостоверение чрез което да се снабди с документи от посочените досъдебно производство и прокурорска преписка, които счита за необходими, но адвокатът на ищеца не е предприел действия в тази насока. Съдът не длъжен да изисква служебно преписките каквито доводи са изложени в ОСЗ на въззивния съд. А висящи преписки по наказателно производство не могат да се изискват за прилагане към гражданско дело, както ебило искането на ответника. Законът позволява на съда да снабди страната със съдебно удостоверение, каквато възможност СРС е осигурил на ответника, но той не се е възползвал.

Ирелевантно за отношенията между собственика на присъединения към мрежата имот и електроразпределителното дружество е обстоятелството, дали друго лице , а не собственика е ползвало неправомерно енергия в съответния имот. Ако се установи по наказателното производство, че друго лице е пребивавало в собствения на жалбоподателя имот и незаконно е ползвало енергията, то за настоящият 2 жалбоподател ще възникне срещу това лице вземане за неоснователно обогатяване.

Електро разпределителното дружество няма как да знае кой ползва имота и какви са му отношенията със собственика и не могат да му се противопоставят такива възражения. Собственика има интерес да се грижи за вещите си и да се защитава срещу посегателства срещу тях, респективно има искове срещу лица отнели му фактическа власт ако вследствие на това собственика бъде принуден плати суми за консумативни разходи в имота на съответното дружество доставчик.

Предвид горното и доколкото съгласно трайната практика на съдилищата отговорността по ПИКЕЕ в случаите на неправилно отчетено, неизмерено количество енергия е обективна, а наказателната е винаги лична и виновна, то и не е имало основание за спиране на настоящият процес до приключване на наказателното производство срещу трето лице. Като собственик на имота и страна в процесния период по облигационно отношение ответника ще дължи плащане на електроразпределителното дружество, а след това може да предявява претенциите си срещу действителния ползващ имота и енергията.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна и решението следва да се потвърди. При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивна инстанция. Претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да се определи на 100,00 лева.

С оглед цената на всяка от отделните претенции настоящото решение не подлежи на обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 10370 от 16.06.2023г., постановено по гр. д. № 60096/2022г. по описа на Софийски районен съд,50 с-в.

Осъжда М. К. В. с ЕГН ********** да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ разпределение България“АД) 100,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4