Определение № 593 от 30.07.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 344/2024
- Вид
- Определение № 593
- Подписан
- 30.07.2024
- В сила
- 30.07.2024
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ТЕОДОРА АСИО ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411,ал.2,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143,ал.1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 593 гр. Ловеч, 30.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА
ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500344 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю., чрез юрисконсулт Иван Недков, срещу Разпореждане № 382/30.04.2024 г., пост. по ч.гр.д.№ 235/2024 г.на РС – Луковит, с което заявлението му е частично отхвърлено.
Счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен, като развива подробни съображения. Изтъква, че заповедното производство по реда на чл.410 ГПК е формално и като такова не следва да се сочат и доказват твърденията на заявителя, а е достатъчно ясно да бъдат индивидуализирани дължимите вземанията и да е в съответствие с разпоредбата на чл. 410 от ГПК.
Съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение по чл. 411, ал. 2 от ГПК да следи дали искането на заявителя не противоречи на закона и на добрите нрави, включително и дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице вероятност за това. Счита че в заповедното производство съдът не е овластен да извършва проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава, а това следва да стане в рамките на евентуално исково производство.
Сочи, че при наличие на твърдения за изпадане в забава на длъжника по договор за паричен заем и претендиране на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за конкретно посочен начален и краен период, не е налице основание за даване на указания за уточнение и/или отхвърляне на заявлението в тази му част, само защото според съда размерът на обезщетението е друг, тъй като този въпрос не подлежи на изследване в заповедното производство, чиято основна цел е да провери дали вземането е спорно. Позовава се на ПМС № 426 от 1
18.12.2014г., което определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка. Твърди, че считано от 01.10.2022 г. на основание чл. 35 от Закона за БНБ, БНБ ежемесечно увеличава основния лихвен процент, като за месец май той вече е 2,77, като с увеличаване на ОЛП нараства и законната лихва за забава, която е 10 на сто плюс стойността на индикатора. Смята, че тези промени не са отразени в онлайн калкулаторите, поради което ползването на изчисленията им за меродавни не отговарят на обективната истина.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се уважи заявлението изцяло.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 21.05.2024 г., а жалбата е подадена на 22.05.2024 г. – т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема, че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 235/2024 г.по описа на РС – Луковит писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
На 26.01.2024 г. пред РС – Димитровград е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 118/2024 г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявила вземане срещу С. А. Н. с ЕГН **********, от с. Беленци, Ловешка област, ул. „Стара планина“ № 4, в размер на – главница от 384.89лв., договорна лихва в размер на 12.15лв., за периода от 25.01.2022г. до 30.03.2022г., обезщетение за забава в размер на 291.83лв. от 26.01.2022г. до подаване на заявлението, законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Като основание е посочен Договор за паричен заем с № 601038 от 01.12.2021г., сключен между С. А. Н. като заемател и „Сити кеш“ООД като заемодател. Излага,че на 14.06.2023 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания от дата 14.06.2023г. между „Сити кеш“ООД с ЕИК 202531869 и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с което вземанията на „Сити кеш“ООД срещу С. А. Н., произтичащи от Договор за паричен заем № 601038 от дата 01.12.2021г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“ООД чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/601038 от дата 23.06.2023г., изпратено с известие за доставяне.
Изложено е, че по силата на договора за паричен заем, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 800лв., представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че е сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения му Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които се е запознал подробно и съгласил изрично и безусловно. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 63.26лв. Така са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 863.26 лв., платима на 17 броя седмични погасителни вноски, първите 2 в размер на 6.23 лв. и още 15 в размер на 56.72 лв. Първата погасителна вноска е на 08.12.2021г.,а 2 последната е с падеж на плащане 30.03.2022 г. Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 291.83 лв. за периода от 26.01.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди,че длъжникът не е изплатил дълга,поради което счита, че има правен интерес да предяви претенциите си по съдебен ред.
Отправена е молба за издаване на заповед за изпълнение на задължение по реда на чл.
410 от ГПК за описаните суми. Претендира заплащане и на направените разноски за държавна такса–25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
С Определение № 95 от 26.01.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 118/2024 г., РС – Димитровград е прекратил производството по ч.гр.д.118/2024 г. по описа на съда и е изпратил делото по подсъдност на РС–Луковит, където е образувано ч.гр.д.№ 235/2024 г.
С атакуваното Разпореждане № 382/30.04.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 235/2024 г., РС – Луковит е разпоредил да се издаде в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заповед за изпълнение срещу С. А. Н. за 384.89лв., представляващи главница по Договор за паричен заем № 601038 от 01.12.2021г., сключен между длъжника и „Сити кеш“ООД, цедиран на заявителя, заедно с 12.15лв. – договорна лихва за периода от 25.01.2022г. до 30.03.2022г., с 88.09лв.– лихва за забава за периода от 26.01.2022г. до 26.01.2024г.(датата на подаване на заявлението в съда) и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 26.01.2024г. до окончателното изплащане, разноски в размер на 67.61лв.,от които 17.61лв. държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е отхвърлено в частта до пълния претендиран размер на лихвата за забава от 291.83лв.,с аргументи,че при изчисление на законната лихва чрез Calculator.bg се установява, че върху претендираната сума за непогасена главница от 384,89лв., за периода от 26.01.2022г. до 26.01.2024г.(датата на подаване на заявлението), е в размер на 88.09лв., а не в претендирания.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства по ч.гр.д.№235/2024г.на РС-Луковит и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При анализа на кредитното правоотношение става ясно,че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител“, нормите на Закон за потребителския кредит – при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД, като общи и субсидиарно приложими норми.
При произнасянето си съдът съобразява, че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. Съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК когато договорът е сключен с потребител, какъвто е и настоящия случай, към заявлението следва да се приложи договорът, заедно с всички негови приложения и приложимите общи условия. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи– основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на 3 качеството „кредитор“ заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, на които основава тази си легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се установи в това си качество, съотв., че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В случая към заявлението са приложени пълномощно, документ за внесена държавна такса, договор за потребителски кредит, Общи условия към договор за потребителски кредит и погасителен план, като липсват доказателства за извършената покупко-продажба /цесия/ на вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу С. А. Н., произтичащи от Договор за паричен заем с № 601038 от 01.12.2021 г.
Съставът приема, че въпросът за установяване на титуляра на вземането е част от основанието на претенцията. В настоящата хипотеза на цесия уточняването на предпоставките, обосноваващи легитимацията на заявителя, е част от индивидуализацията на претенцията. Не може да се сподели твърдението,че няма изрично изискване за представяне на доказателства в този смисъл. Видно от нормата на чл.410,ал.3 от ГПК е въведено изискване за представяне на относимите към вземането документи, определящи претенцията по същество. Безспорно, при твърдение, че вземането е придобито по силата на цесия, заявителят следва да обоснове тази си легитимация на кредитор, съотв. да представи и документите, въз основа на които твърди, че е придобил това качество. Това обстоятелство не може да се установи в приложения договор за кредит, тъй като заявителят не е страна по него. Това обстоятелство не е проверявано от заповедния съд.
На следващо място съставът намира,че заповедният съд не е извършил и необходимата проверка за наличие на неравноправни клаузи,независимо,че не е бил сезиран с претенция за вземане,основано на същата. Това правомощие е регламентирано в чл.411,ал.2,т.3 от ГПК. В т.см.се е произнесъл и с Реш.от 30.06.2022 г. по дело C 170/21, СЕС, като приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.
Именно в рамките на тези си правомощия заповедният съд е следвало да съобрази,че клаузата за неустойка и неравноправна на основание чл.143,ал.1 от ЗЗП,тъй като прилагането й води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и кредитора.
Разпечатката съдържа 33 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f718697-2716-4e0b-83f0-b21b3b1655c9