Решение № 2932 от 31.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2932 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110203273 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 24-4332-030532 от 16.12.2024 година началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР е наложил на Г. Б. Б., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 500/петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат твърдения за допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН, а именно липса точно посочване на мястото на нарушението с GPS- координати, отбелязване на посоката на движение на превозното средство, както и данни за сертифицирането на техническото средство и последващата му проверка. На следващо място бланкетно се твърди, че наказателното постановление също страда от множество пороци, както и се оспорва компетентността на наказващия орган. На следващо място се излагат оплаквания относно реда за установяване на нарушението с техническо средство, относими към работата с автоматизираните такива, както и се сочи, че нарушителят е дал кръв за изследване макар това да не е отразено в наказателното постановление. В заключение се оспорва надлежното връчване на АУАН и НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Ф., който поддържа искането за отмяна по съображенията, изложени в жалбата.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от юрисконсулт К., която моли за потвърждаване на наказателното постановление. По делото са постъпили писмени бележки с бланкетен характер, в които се моли за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от жалбоподателя.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г. Б. Б. с ЕГН ********** постоянен адрес- гр. София, ул.„Маестро Кънев”, № 40, правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № *****.

На 19.11.2024г., свидетелите К. Г. и Г. Г., и полицай Ж.Ж., всички служители при 08 РУ-СДВР, бил назначен като патрул за територията на съответното управление. Около 21:28 часа на 19.11.2024г., в гр. София при осъществяване на патрулната дейност, те забелязали лек автомобил марка "Мерцедес" модел "Ц180" с рег. № *****, който се движел по бул.

"Околовръстен път" в посока от с."Лозен" към с."Герман". Автомобилът се управлявал от жалбоподателя Г. Б.си, като същият бил сам в превозното средство. Автомобилът бил спрян за проверка от страна на полицейския патрул, като в хода на същата, водачът на автомобила бил установен като жалбоподателя Б.. Двамата служители на 08 РУ-СДВР се усъмнили, че жалбоподателят е употребил алкохол и наркотични, поради което предприели проверка с техническо средство.

Полицейските служители приканили водача на превозното средство- жалбоподателя Б. да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с номер ARDM 0213. Пробата с пореден номер 6155 отчела концентрация на алкохол 0,68 на хиляда, като разпечатка от извършената проба е приложена по делото. Освен това направеният полеви тест с ДрегерДръгТест 5000 дал положителен резултат за употреба на канабис.

В тази връзка от страна на Г. Г.- полицейски инспектор при 08 РУ-СДВР, част от патрула извършил проверката, бил издаден Талон за изследване № 288262, връчен на жалбоподателя на 19.11.2024г. в 22.55 часа за явяване във ВМА. Жалбоподателят Б. се явил в лечебното заведение на 19.11.2024г. в 23:45 часа, съгласно отразеното в амбулаторния журнал, като съгласно постъпилите данни от ВМА(л.26 от делото) на същият е извършено медицинско изследване за употреба на наркотични вещества.

В хода на извършената на 19.11.2024г. проверка, на база резултата от изпробването с техническо средство бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, номер 1264650 от страна на свидетеля Г., с който срещу Г. Б. Б., било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 19.11.2024г., около 21,28 часа в гр.София, по бул.„Околовръстен път” с посока на движение от село Лозен към село Герман управлявал лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег. № *****, при установена след изпробване с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта 0,68 промил, квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.

Актът съставен в присъствието на нарушителя, е подписан от същия, като препис от акт е надлежно връчен, което е било удостоверено с подписа на нарушителя в нарочна разписка на приложения по делото екземпляр на АУАН.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 24-4332-030532 от 16.12.2024 година началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР е наложил на Г. Б. Б., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 500/петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Г. Г. и К. Г., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия GA, № 1264650/19.11.2024 година; Наказателно постановление (НП) № 24-4332-030532 от 16.12.2024 година, заповеди за компетентност на актосъставителя и административно-наказващия орган, Талон за изследване № 288262, Протокол за извършване на проверка, разпечатка проба с Алкотест 2

Дрегер 7510, Справка –картон на водача Г. Б. Б., извлечение от протокол за проверка на техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инвентарен номер ARDM-0213, справка от ВМА, както и останалите приложени по делото книжа.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Г. и М., които пресъздават спомена си от извършената проверка. Действително същият е фрагментарен, но това обстоятелство, съдът отдава на естеството на работата им, свързана с множество идентични проверки по реда на ЗДвП, както и на изминалия период от време от момента на деянието. При все това изложеното от всеки от двата свидетели съдържа достатъчно детайли, които да позволят установяване на участието им в извършената проверка, в частност факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя. Наред с това показанията им са съответни едни на други, както и на приложените по делото писмени доказателства. В хода на разпита им, в процедура по чл.284 ЗАНН на свидетелите са предявени съответно Талон за изследване и АУАН, като всеки от тях потвърждава автентичността на съответния документ. На следващо място от съставените в хода на проверката документи се установяват с категоричност факта на деянието- управление на МПС, водача на същото, както и факта на извършената проверка с техническо средство и установената въз основа на същата концентрация на алкохол. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Сред същите акцент следва да се постави върху разпечатката от техническото средство Алкотест Дрегер, която удостоверява факта на проверката и установената алкохолна концентрация, както и протоколът от проверката му, удостоверяващ изправността на същото към датата на деянието. Именно на база писмените доказателства, съдът е изградил и основните си изводи по фактите, свързани с установяването на употреба на алкохол от страна на жалбоподателя и реда за това. При това съдът намира, че не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за недоказаност на деянието от обективна страна, като резултата, запаметен от техническото средство, разпечатка, от което е приложена по делото, напълно съвпада с времето на проверка, номера на устройството и поредния номер на пробата, вписани в талона за изследване и АУАН. Тук е мястото да се отбележи, че съдът намира, че в настоящия случай релевантна се явява именно установената с техническото средство концентрация, доколкото видно от представените от страна на ВМА документи, то водачът се е явил в лечебното заведение след указаното в талона за изследване време, а именно 50 минути по-късно, като са му взети проби единствено за изследване употреба на наркотични вещества. При тази фактология и съгласно изричната разпоредба на чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол следва да се установи именно на база показанията на техническото средство.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадено от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.1 от ЗАНН, с оглед, на което се явява допустима, но разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, е неоснователна в искането за отмяна на наказателното постановление по изложените по-долу съображения.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GA, № 3

1264650/19.11.2024 година, който е съставен от компетентен орган- полицай при 08 РУСДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, т.2.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно т.3.10 на цитираната заповед на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл.189, ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121к-12547/12.09.2024г. на министъра на вътрешните работи, в който смисъл възражението относно липса на компетентност на наказващия орган се явява несъстоятелно.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същите отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като съдържат посочените там реквизити, съставени са при спазване на законоустановените срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. При съставянето на АУАН са участвали свидетели очевидци на деянието- управление на превозното средство, а именно служителите от патрула на 02 РУ-СДВР, спрял автомобила. С това в максимална степен са спазени правилата за участие на свидетели при съставяне на АУАН, като са избрани именно лица, непосредствено свързани със събитията.

В АУАН и НП е дадено пълно и недвусмислено описание на нарушението. Съдържат се категорични и ясни твърдения относно факта на управление на МПС с индивидуализиране на същото чрез посочване на марка, модел и регистрационен номер т.е. не съществува неяснота относно превозното средство, с което е извършено нарушението. На следващо място надлежно е описано мястото на нарушението чрез посочване на пътна артерия и посока на движение на автомобила, с което в достатъчна степен е изпълнено изискването за дефиниране на място на нарушението. Наред с това в АУАН и НП се съдържат достатъчно данни относно конкретното техническо средство, с което е извършена пробата модел и идентификационен номер на устройството, което в пълна степен позволява идентификацията му. Фактът, че не е посочена датата на последната проверка на техническото средство по никакъв начин не внася неяснота в административното обвинение.