Решение № 1332 от 05.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1332

05.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев

Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20203100501878 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Дългопол, представлявана от кмета, срещу решение №15/15.01.2020г., постановено по гр.д. №1668/18г. по описа на ПРС, с което е прието за установено по предявения от ищците Р. К. И. , ЕГН - **********, и Я. Н. Г. , ЕГН **********, и двете с адрес в с.Тополи, Община Варна, Варненска област, ул.

„Георги Градев“ № 14 иск, че Община Дългопол, представлявана от Кмета Г.К. Георгиев не е собственик на дворно място с пространство от 839.00 кв.м., съставляващо реално обособена северна част от урегулиран поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Аспарухово, Община Дългопол, Варненска област, целият с площ от 3 377.00 кв.м., при граници и съседи за целия имот - поземлени имот №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***,***, ***, *** и ***, с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до десет метра), както и е обезсилен Акт за частна общинска собственост № 2655 от 10.05.2018 г., вписан във вх. Per.

№ 1463 от 11.05.2018 г., Акт № 10, том IV, дело № 588/ 2018 г. на СВПровадия. В жалбата се излага, че решението на ПРС е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно не е съобразил, че са налице предпоставките за 1 трасформиране на собствеността върху имота в частна общинска по реда на §42 ПЗР на ЗИДЗОбС. Твърди се, че имотът е представлявал частна държавна собственост по силата на АДС №649/02.05.1990г., АДС №737/03.12.1991г. и АДС №741/03.12.1991г. и е отреден за обществени мероприятия на Община Дългопол по силата на действащия към 1968г. КРП. Предвид това и се сочи, че имотът се е трансформирал по силата на §42 от ПЗР на ЗОС в частен общински такъв. Молят искът да бъде отхвърлен, а решението отменено.

В срока по чл.263 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемите Р. К. И. и Я. Н. Г. .

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищците Р. К. И. и Я. Н. Г. твърдят, че са собственици на дворно място с площ от 839.00 кв.м., съставляващо реално обособена северна част от урегулиран поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Аспарухово, Община Дългопол, Варненска област, целият с площ от 3 377.00 кв.м., при граници и съседи за целия имот поземлени имот №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,***, ***,

*** и ***, с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до десет метра). Тъй като не разполагали с документ за собственост, поискали да се снабдят с такъв на основание чл. 587 от ГПК. За целта подали в Община Дългопол молба - декларация с Вх. № 94-00-3279 от 18.10.2016 г.

Ответната Община отказала да им завери молбата - декларация и мълчаливият отказ на Кмета на Община Дългопол е обжалван пред Административен съд - Варна, за което е образувано адм. дело № 1653/ 2018 г. С Определение от 02.10.2018 г. производството е било прекратено от АдмС - Варна. Нова молба - декларация със същото искане подали на 08.11.2018 г. с Вх. № 9400-2200 от същата дата. Установили, че докато са обжалвали мълчаливият отказ за заверка на молбата-декларация и делото е било висящо 2 пред АС - Варна, Община Дългопол се е снабдила с Акт за частна общинска собственост № 2655 от 10.05.2018 г., вписан във вх. Per. № 1463 от 11.05.2018 г., Акт № 10, том IV, дело № 588/ 2018 г. на СВ- Провадия. Като основание за съставянето на АОС № 2655/2018 г. е посочен чл.59, ал.1 от ЗОС и пар. 42 от ПЗР на ЗОС (бр.96 от 1999 г.). Твърдят, че имота ни никога бил частна държавна собственост, нито отреждан за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г.) устройствени планове, за да отговаря на изискванията на пар. 42 от ПЗР на ЗОС. Молят да се постанови решение с което да се признае за установено по отношение на ответника, че същият не е собственик на процесният имот, подробно описан в исковата молба, както и да се обезсили Акт за частна общинска собственост № 2655 от 10.05.2018 г., вписан във вх. Per. № 1463 от 11.05.2018 г., Акт № 10, том IV, дело № 588/ 2018 г. на СВ-Провадия, по отношение на процесния имот.

В срока по чл.131 от ГПК Община Дългопол е депозирала писмен отговор, с който исковата молба се оспорва. Считат, че искът е недопустим.

Излага се, че ищците са обосновавали правния си интерес от предявения установителен иск единствено с това, че на 10.05.2018г. ответникът — община Дългопол се е сдобил с АЧОС № 2655 за имота, включващ и претендираната част от имота - 839.00 кв.м. и се е легитимирал като собственик на тази част. С процесната искова молба обаче от ищците не се сочели никакви факти и обстоятелства в подкрепа на твърдяното от тях наличие на право на собственост, а само, че ответникът се е снабдил с АЧОС, с който се е легитимирал като собственик и на процесната част от имота.

Смятат, че горното не е годно основание за предявяване на отрицателен установителен иск. За да се предяви отрицателен установителен иск за собственост, твърди, че е необходимо наличие на абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, а именно правен интерес.

Излага се, че ищците в настоящото производство не сочат доказателства, които да са в подкрепа на наведеното от тях твърдение за притежавано право на собственост, с които да обосноват правния си интерес от предявяването на 3 отрицателен иск, отричайки правото на ответника.

С оглед представените с исковата молба доказателства, твърдят, че ищците нямат правен интерес от водене на настоящото производство с пр. основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, поради което молят съда да прекрати производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.

По иска за обезсилване на АЧОС № 2655/10.05.2018 год. се излага, че същият е несамостоятелен иск и може да бъде предявен само като последица от уважаване на иск за спорно право, какъвто е предявен. Понеже последният е недопустим, то и искът за обезсилване на АЧОС също е недопустим. Моли исковата молба да бъде върната на ищците като недопустима, а производството по гр. дело № 1668/2018 год. прекратено.

С доклада по чл.140 ГПК ПРС е дал на ищците указания за уточняване твърденията им във връзка с твърдяното от тях придобивно основание по отношение на имота, като уточнят на кое лице са наследници, кой е владял имота, в какъв период. С уточнителна молба от 13.08.2019г. ищците са посочили, че са придобили процесния имот на основание давностно владение, продължило повече от десет години от 1994г. до настоящия момент.

Обосновават правния си интерес с обстоятелството, че ответникът произволно и без основание е съставил в своя полза АЧОС.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, като съобрази нормата на чл.269 ал.1 ГПК, задължаваща го да извърши служебно проверка по валидността на съдебния акт и по допустимостта му в обжалваната част, намира следното:

Според ТР №8/2013г. на ОСГК правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, 4 право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния, като смущаване на упражнявано владение преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.

Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.

В конкретния случай ищците твърдят, че са собственици на оригинерно правно основание- давностно владение в периода от 1994г. до настощия 5 момент. Следователно, те се позовават на защита на правото на собственост, което вече е възникнало в техния патримониум. При изрично и своевременно предприето от ответника оспорване на правния интерес на ищците, в тяхна тежест е да установят фактите, от които произтича тяхното право на собственост. В случая това е факта, че фактическата власт върху имота се упражнява именно от ищците от 1994г. до настоящия момент. В тази връзка на ищците са били допустнати гласни доказателства, както и СТЕ.

От разпита на св. Т.ка И.Ст. се установява, че същата има преки и непосредствени впечатления от мястто, тъй като им е комшия по лозе. Сочи, че лозето- процесния имот, се намира в м-ст „Сънтовец“ и „Пррочката“.

Местата са били раздадени от кмета срещу дворните места. До последно мястото е било гледано и после изоставено, тъй като старите са починали, а младите се пръснали. На Р.и на Янка бащите са гледали лозето до към осемдесета година, а после ищците са продължили да го гледат още десет години. Свидетелката сочи, че след като са им взели лозята, следва да им ги върнат.

Свидетелят Ж.М.М. също има преки и непосредствени впечатления, тъй като също е съсед по лозе. Той знае, че мястото го е гледал първо дядото на ищците – Т.. Лозето е работено от Т., а после до 1990г. е работено от бащата на Р. Свидетелят не е виждал никоя от ищците след 1990г. да работят лозето.

Сочи, че след тази година всички лозя са изоставени.

Свидетелката М.Х.Г. сочи, че лозето представлява изоставен парцел и няма индикации въобще да се ползва като лозе. Сочи, че е обрасло с бурени, без ограда и дори е имало сметище през 2018г. там. Не евиждала никой да го стопанисва, нито да се грижи за него.

По делото е изготвено и заключение по СТЕ, от което се установява, че при оглед на мястото вещото лице е констатирало, че същото представлява изоставен парцел, обрасъл с бурени и без ограда. Другите места наоколо също не се ползвали.

В съвкупност от събраните доказателства се установява, че процесният имот нито към 1994г., нито понастоящем е владян от ищците. Владение на техните праводатели не се твърди да е присъединявано, /ако не са били 6 пречки за упражняване на такова преди 1991г./. Фактическата власт върху имота също не е упражнява нито от ищците, нито от техните праводатели през сочения период 1994г. - 2019г.