Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 402 от 23.10.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 171/2019
Вид
Решение № 402
Подписан
23.10.2019
В сила
20.11.2019
Състав
ДИЛЯНА НИКОЛОВА ЙОРДАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 буква "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 144, ал. 3 т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл.294, ал.1 · Търговски закон

Р

Е Ш Е Н И Е

№410 гр.

Бургас, 23.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Диляна

Йорданова при секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 171 по описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Банка ДСК ЕАД, ЕИК121830616, със седалище гр. София, ул.

Московска№19, с която са предявени искове за приемане за установено по отношение на ответниците Д.Н. Г. и Д.К. Г., и двамата от гр. Карнобат, ул. В. №*, че в полза на ищеца съществува вземане по ч.гр.д.№997/2017г. на РС-Карнобат, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК№1051 от 24.08.2017г. за сумата от 170 925,42 евро главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.03.2006г. и допълнително споразумение към него от 11.11.2009г., сумата от 125 179,87 евро договорна лихва за периода 26.04.2010г.- 22.08.2017г., сумата от 1598,10 евро-наказателна лихва съгласно т.20.1 от общите условия, представляваща лихвена надбавка за забава в размер на 3 процента върху главницата за периода 01.03.2012г.- 17.08.2017г., сумата от 237,40 евро наказателна лихва съгласно т.20.2 от ОУ, представляваща лихвена надбавка за забава в размер на 10 процента върху главницата за периода 18.08.2017г.-22.08.2017г., както и сумата от 875,91 евро такси и разноски по договора за кредит до 22.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2017г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е предоставил на ответниците ипотечен кредит в размер на 180 000 евро по силата на сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.03.2003г., който е бил усвоен на 30.03.2006г. с извършен превод по сметка на продавача. Поддържа, че съгласно договора е следвало кредитът да бъде погасен на 300 равни месечни вноски, с падеж 30 число на всеки текущ месец, считано от усвояването му, като кредитополучателите да заплащат договорна фиксирана лихва през първите три години в размер на 5,50 процента. Посочва, че след изтичане на този период е уговорено заплащането на преференциална лихва в размер, определен едностранно от банката съгласно приложение№1. Ищецът излага, че на 11.11.2009г. страните са сключили допълнително споразумение към договора за кредит, в което са постигнали съгласие за гратисен период от 12 месеца за заплащане на главницата и крайният срок за издължаване на кредита не се променя. Позовава се на договорка в допълнителното споразумение, че неплатената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата по кредита на първия работен ден, следващ последната падежна вноска от гратисния период, както и на променен лихвен процент от банката по кредита в размер на 10 процента. Заявява, че последното редовно плащане от ответниците е извършено на 30.10.2010г., като с връчената им нотариална покана от ищеца на 20.07.2017г. цялото остатъчно задължение по кредита е обявено за предсрочно изискуемо. Ангажира доказателства.

Претендира разноски, включително направените в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, които считат исковата молба за нередовна предвид липсата на конкретизиране на процесните вземания по месеци и размери съгласно погасителен план. Прави се възражение за погасителна давност на вземанията по договора. Считат, че не са ползвали преференциална лихва и се позовават на нищожност на клаузата по чл.7,1 и 7,4 от договора, на осн. чл. 146 вр. чл. 143, т.12 от ЗЗП, като развиват подробни съображения. Оспорват приложеното допълнително споразумение като неавтентично, както и погасителния план към исковата молба на стр. 19-24 по делото. Твърдят, че подписът, който е положен за Д. Г., не е на ответника, както и, че от банката са подменени част от страниците от съдържанието на допълнителното споразумение. Посочват, че крайният срок за издължаване на кредита е 30.03.2031г. и понастоящем не е настъпил падежа. Освен това според ответниците предсрочната изискуемост е била обявена от ищеца още на 08.03.2011г., било е образувано заповедно и въз основа на него исково производство и предявените от банката спрямо тях установителни искове са отхвърлени.

Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, в която ищецът извършва конкретизация на процесните вземания, като препраща към изготвена счетоводна справка на стр.59-61 по делото.

Не оспорва, че през 2014г. е инициирал заповедно производство срещу ответниците за процесните вземания, по което обаче не е уведомил длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост и предявеният от него иск по чл.422 от ГПК е бил отхвърлен с решение по т.д.№384/2015г. на БОС в съответствие с възприетото задължително становище в ТР №4/2013г. на ОСГТК.

Ответниците не са се възползвали от правото си на допълнителен отговор срещу така депозираната допълнителна искова молба в законния срок.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл. чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл.

288 от ТЗ, които са допустими, като предявени в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Не е налице сила на присъдено нещо по т.д.№384/2015г. на БОС относно процесните вземания, доколкото в настоящото производство исковете се основават на ново обстоятелство, настъпило след приключване на първото исково производство, а именно изпратени уведомления до ответниците от ищеца, с които кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.03.2006г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Д.Н. Г. като кредитополучател, банката е предоставила на ответника кредит в размер на 180 000 евро за покупката на 1/6 ид.част от имот №56007, находящ се в гр. Приморско, местността Пясъка. В чл. 2 от договорът е определен срок от 300 месеца, считано от датата на усвояването на кредита за погасяване на кредита.

По делото няма спор между страните, че кредитът е усвоен на 30.03.2006г. еднократно за посоченото в договора предназначение и средствата са преведени от ищеца безкасово по сметка на продавача.

В 7, т.1 от договора страните са постигнали съгласие кредитополучателят да дължи на банката фиксирана лихва в размер на 5,50 процента за период от три календарни години, считано от датата на усвояване на кредита, а след изтичането на този срок да заплаща преференциална лихва в размер, определен от банката в „Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен кредит“-приложение№1 на договора, като промяната на лихвата от банката е задължителна за страните. При промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната на месечната погасителна вноска, за което предоставя на кредитополучателя актуален погасителен план според чл.7, т.2 от договора.

Падежът на месечната вноска съгласно чл. 6 е 30 число на съответния месец.

При неплащане до 7 дни след падежната дата по т.6 на главница и/или лихва остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по чл.7, т.1, увеличен с наказателна надбавка от три процентен пункт- чл.19, т.1. Съгласно чл.8, т.1 кредитът се издължава с равни месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихва и за главница, отразени в индивидуален погасителен план, неразделна част от договора. Страните са постигнали съгласие допуснатата забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни де се санкционира с предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита и до предявяването на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът по кредита да се олихвява с прилагания лихвен процент по чл.7, т.1, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.

На кредитора в чл. 20, т.1, б“а“ от договора е признато право да превърне кредита за предсрочоно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и главница.

Договорът за кредит е подписан от кредитополучателя Д. Г.. Под последната страница от него е положен подпис и от името на съпругата на кредитополучателя Д. Г., за която в чл.25 се сочи, че е уведомена за кредита и за солидарната отговорност за погасяване на задълженията по чл. 25, ал.2 от СК, както и за ипотеката и се подписва като втори кредитополучател.

Кредитът е обезпечен с ипотека върху имот №56007, находящ се в гр.

Приморско, местността Пясъка.

Неразделна част от договора представлява Приложение № 1 за условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен кредит, съгласно което кредитополучателят има право на преференциалната лихвена отстъпка след третата година от 1 пункт за кредити в лева и евро, т.е променлив лихвен процент 8,50 за кредити в евро и допълнителна преференциална лихвена отстъпка още 0,50 пункта в случай, че по разплащателната сметка постъпва месечното възнаграждение, на база на което е разрешен кредит, но не по-малко от вноската по кредита, увеличена със средствата за издръжка на член от семейството.

В допълнително споразумение от 11.11.2009г., сключено между банката и кредитополучателя Д. Г. е констатирано, че остатъкът от дълга към датата на сключване на допълнителното споразумение е в размер на 173 168 евро, от които 168 394,79 евро главница и 4724,05 евро възнаградителна лихва и 1,16 евро наказателна лихва. Страните са признали, че по кредита е погасена сума в размер на 1496,84 евро. От своя страна кредиторът се е отказал от сумата 1,16 евро наказателна лихва и от такси в размер на 48 евро. По отношение на остатъка в чл.1 е договорен гратисен период за погасяване на главницата 12 месеца, но в този период насрещната страна следва да заплаща част от месечната лихва по погасителен план, предоставен от кредитора в размер на 715,09 евро -т.1.

Предвидено е непогасената част от начислената лихва с първоначалния договор да се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период- т.2. Според чл.1, т.3 при настъпване на предсрочна изискуемост по време на гратисния период капитализация на лихвата не се извършва. При предсрочна изискуемост след изтичане на гратисния период отпада капитализацията, считано от датата на предсрочна изискуемост и капитализираните суми да се считат отново за дължима лихва -чл.1, т.4. В чл.2 е запазена крайната падежна дата за окончателното погасяване на дълга. Посочено е в чл. 6, че към датата на сключване на допълнителното споразумение базовият лихвен процент 4,69%, стандартната надбавка 5,31% или общият лихвен процент по кредита възлиза на 10 процента. Кредиторът се е задължил да предостави нов погасителен план след първата падежна дата, следваща подписване на допълнителното споразумение – чл. 8.

Съгласно раздел III, чл.9, т.1 от общите условия на ищеца-версия от 10.11.2009г., подписани от първия ответник, кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочена в договора и едностранното право на кредитора да променя базовия лихвен процент. Съгласно клаузата на чл. 24.3 от Общите условия кредиторът има право да променя едностранно БЛП и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин при: изменение от поне 1 % за месец на стойностите на „LEONIA“,“

EURIBOR“ и „LIBOR“; изменение от поне 1% на месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени в България//CPI/; въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система върху банката; промени в нормативните актове или регулациите на ЦБ, засягащи функционирането и изискванията към банките; изменение поне от 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка и съществена промяна в паричната политика на ЦБ, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите. Според чл.21, т.1 от ОУ предсрочната изискуемост настъпва при неплащане в срок на уговорените погашения по лихвата и/или главницата.