Решение № 1323 от 17.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1323 гр. Пловдив, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20255330202007 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2500020 от 13.03.2025г. на директор на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив, с което на „Стройком Бургас" ЕООД, ЕИК 207949478, с адрес по седалище и управление: гр. Бургас, ЖК Зорница, бл.5, вх.2, ет.6, ап.17, в качеството на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева с равностойност в евро /869.20 евро/ на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят „Стройком Бургас" ЕООД, в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. М. М., оспорва наказателното постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, за което излага конкретни аргументи.

Претендира направени по делото разноски.

Въззиваемата страна - директор на Дирекция "Инспекция по труда", гр.

Пловдив, чрез процесуалния си представител началник отдел Н. К. в съдебно заседание, пледира наказателното постановление да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против „Стройком Бургас" ЕООД, ЕИК 207949478 за това, че на 06.02.2025г. около 10:00 часа от служители в Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив, в това число и св. Б. С. К., на длъжност „***“ в Дирекцията, била извършена проверка на строителен обект „Жилищен комплекс" етап 3 в гр. Пловдив, бул.

„Шести септември" № 239, на който работници на „Стройком Бургас" ЕООД са извършвали монтаж на фасадна облицовка.

При проверката е установено, че В.А.Н., ЕГН **********, работи на проверявания обект като работник *** и извършва строително-монтажни работи. В разговор и в писмен вид в декларация по чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда В.А.Н. е декларирал, че работи на обекта от 06.02.2025г., с работно време от 9:00 до 17:00 часа, уговорил е трудово възнаграждение в размер на 80 лв. на ден и почива събота и неделя.

На 10.02.2025г. в офис на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Пловдив управителят на дружеството е представил трудов договор № 2 от 06.02.2025г., сключен с В.А.Н., и справка за приети и отхвърлени уведомления за регистрацията му в ТД на НАП с № 30Е001923373 от 06.02.2025г. и час на регистрация 11:07 часа.

От проверката в обекта на контрол и от представените в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив документи е установено, че към 10:00 часа на 06.02.2025г. на строителния обект „Жилищен комплекс" етап 3 в гр. Пловдив, бул. „Шести септември" № 239, от страна на дружеството - работодател „Стройком Бургас" ЕООД е допуснат до работа като *** В.А.Н., ЕГН **********, без да му е предоставено преди постъпването му на работа копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП за регистрацията на сключения с него трудов договор.

За констатираното нарушение, компетентният административнонаказващ орган /АНО/ съставил срещу „Стройком Бургас" ЕООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-2500020 от 10.02.2025г., а въз основа на него било издадено обжалваното Наказателно постановление /НП/.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя Б. С. К. и частично от тези на В.П.В., технически ръководител в „Стройком Бургас“ ЕООД.

Разпитана в качеството на свидетел, актосъставителят Б. К. потвърждава авторството и обстоятелствата по съставяне на АУАН като заявява, че на място при проверката в обекта е установила, че група работници и служители, измежду които и Н. са извършвали строително-монтажни дейности поставяли метална конструкция на една от секциите на обекта, а при вида на проверяващите са побягнали. Потвърждава, че работниците, между които и Н. попълнили декларация по чл. 402 КТ, в която упоменали работното си място, почивки, възнаграждение. Впоследствие в офиса на ДИТ-Пловдив 2 управителят на дружеството е представил изискани документи, както и сключения на 06.02.2025г. трудов договор с В. Н., както и справката за регистрацията му, но в по-късен час от извършената от контролните органи проверка.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетел К. като последователни, вътрешно непротиворечиви, логични, детайлни и съответстващи както на съставения АУАН, така и на приложените по делото писмени доказателства – вкл. декларация по чл. 402, ал. 2 КТ, Трудов договор № 2/ 06.02.2025 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, саморъчни обяснения от управителя на дружеството, както и извлечения от дневника за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.

В допълнение, в съдебно заседание е разпитан и техническият ръководител на дружеството – В.П.В.. Същият потвърждава осъществяването на две проверки – на 05.02.2025 г. и на 06.02.2025 г., като заявява, че на 06.02.2025 г. все още не е била започнала работа на обекта, а присъствалите лица са били там, за да уточняват предстоящите дейности.

Така очертаните несъответствия между показанията на свидетеля В. от една страна, и тези на актосъставителя К. от друга, обуславят необходимостта от анализ на тяхната достоверност. Съдът намира, че единствено показанията на св. К. заслужават доверие, тъй като съвпадат с обективно събраните писмени доказателства по делото, включително и извлеченията от дневника за инструктаж. Именно въз основа на тези писмени източници безспорно се установява, че към момента на проверката – 06.02.2025 г. в 10:00 ч., на обекта вече са работили установените работници, сред които и В. Н.. От друга страна, свидетеля В. дава противоречиви и непоследователни обяснения, които създават обосновано съмнение относно тяхната достоверност, особено с оглед на пряката им ангажираност с работодателя-жалбоподател. Очевидна е и тенденциозността на неговите показания, насочена към дискредитиране на констатациите на контролните органи.

С оглед гореизложеното, съдът не кредитира показанията на св. В. в частите, които влизат в противоречие с останалите доказателства, поради което същите не могат да послужат за основа на фактически изводи.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема за безспорно и категорично доказано, че към 10:00 часа на 06.02.2025г. на строителния обект „Жилищен комплекс" етап 3 в гр.

Пловдив, бул. „Шести септември" № 239, от страна на дружеството работодател „Стройком Бургас" ЕООД е бил допуснат до работа като *** лицето В.А.Н., преди да му бъде предоставено заверено уведомление по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда за регистрация на сключения с него трудов договор в ТД на НАП. Именно този факт обуславя съставомерността на деянието по чл.

63, ал. 2 от КТ, а не по чл. 62, ал. 1 от същия закон.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди постъпване на работа да предостави на работника: екземпляр от сключения трудов договор, 3 подписан от двете страни, и заверено в НАП уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. В конкретния случай липсата на предоставено уведомление преди допускането до работа не само не е отречена от страната, но се потвърждава от представената справка за приети и отхвърлени уведомления, от която се установява, че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е било подадено и регистрирано едва в 11:07 ч. на 06.02.2025г., т.е. след проверката и след реалното допускане до работа. Дори и да се приеме, че трудовият договор е бил формално сключен на 06.02.2025 г., това не дерогира задължението на работодателя по чл. 63, ал. 1 КТ да предостави заверено уведомление преди реалното започване на трудовото изпълнение. Именно тази поредност е съществена за законосъобразността на допускането до работа, както многократно е подчертано и в съдебната практика.

Във връзка с възражението за сочената промяна в закона, то същата няма никакво отношение по законосъобразността на наказателното постановление, доколкото същото е издадено през март 2025г., а промяната в закона е считано от 01.06.2025г. и тя отново възлага същите изисквания, а създаденият регистър действа занапред.

Относно твърденията на техническия ръководител, че на 06.02.2025г. не е извършвана никаква работа, то същите са в категорично противоречие не само с изложеното в акта и декларациите, но и със свидетелските показания на актосъставителя, която категорично сочи, че преди да започнат проверката на 06.02.2025г. са наблюдавали обекта и работниците именно на „Стройком Бургас" ЕООД, като лично са констатирали как работникът В. Н. е извършвал монтаж на метална конструкция на кота нула с още двама души.

Относно твърдението, че инспекторката не е посочила точен час, същото е неубедително и не се доказва с категоричност, още повече че всички документи – АУАН, НП и декларацията, сочат еднозначно и последователно началото на проверката в 10:00 ч., което предхожда подаването на уведомлението в НАП.

Относно съдържанието на декларацията по чл. 402 КТ, в която работникът е отбелязал, че няма сключен трудов договор, следва да се има предвид установената практика на Административен съд – Пловдив, съгласно която подобни изявления не следва да се възприемат като определящи при наличие на три едновременно изпълнени условия: (1) работникът признава реално започване на работа, (2) съществува подписан трудов договор със същата дата, и (3) работодателят прави самопризнание, че договорът е бил подписан преди проверката. Настоящият случай изпълва изцяло тези критерии: работникът е бил реално ангажиран на обекта, съществува писмен трудов договор с дата 06.02.2025 г., а управителят на дружеството е потвърдил писмено, че същият е сключен преди проверката. При тези обстоятелства, изявлението на работника в декларацията, че не е имал трудов договор, не може да се счита за правдиво и не опровергава наличието на трудово правоотношение.

4

Настоящият съдебен състав намира за неонователно и възражението относно липсата на протокол за проверка. Следва да се посочи, че законът не изисква задължително съставяне на протокол за всяка проверка – достатъчно е изготвянето на АУАН, в който са отразени релевантните факти. Констатациите в АУАН се ползват с доказателствена сила до доказване на противното, каквото не е сторено в процеса. АУАН съдържа всички реквизити по чл. 42 от ЗАНН, включително описанието на нарушението, място, време, конкретното деяние и доказателствата, които го подкрепят.

По отношение на възражението, свързано с декларацията по чл. 402 КТ, следва категорично да се подчертае, че сочената дата 06.02.2024 г., изписана в горната част на формуляра, е техническа грешка, която по никакъв начин не води до изключване на документа от доказателствения материал. Това се установява безспорно от няколко независими източника: от саморъчно вписаната от работника в т. 2 от формуляра дата е 06.02.2025 г.; същата дата се потвърждава от свидетелските показания на актосъставителя, в това число и че декларацията е изготвена през 2025 г.

Санкционираното дружество безспорно притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и следователно представлява годен субект на административнонаказателната отговорност, както по Кодекса на труда, така и по реда на ЗАНН. С оглед на това правилно е ангажирана имуществена санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ, като санкцията е наложена на юридическо лице – „Стройком Бургас“ ЕООД, при приложение на института на обективната (безвиновна) отговорност съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. В този контекст въпросът за вината не подлежи на изследване, както категорично е разяснено в Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. по тълк. д.