Определение № 145 от 07.03.2022, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Монтана, 04.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20221600500086 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на адв. Д.Ф. против определение на Ломския районен съд от 11 ноември 2021 г. по гр. д. № 266/2020 г.

Жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да й присъди възнаграждение от 344 лв на основание чл. 38 от ЗАдв. На първо място изтъква, че определението е немотивирано. По същество развива доводи, че възнаграждението й е следвало да бъде определено от решаващия съд, като той е обвързан от минималния размер, определен от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не може да определи хонорар, по-нисък от минималния. Подчертава също, че непредставянето на списък на разноските по чл. 80 от ГПК е ирелевантно, като се позовава на т. 9 от ТР № 6/2013 г.

Ответникът по частната жалба „И.а.м.“ АД моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното определение - потвърдено.

Поддържа, че определеното възнаграждение от 300 лв е съответно на сложността на делото и реално положените от пълномощника усилия.

Доказателствата са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока за обжалване на решението съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Гр. д. № 266/202о г. по описа на ЛРС е било образувано по иск на Ф.Й. против „И.а.м.“ АД за признаване за установено, че вземане на дружеството срещу Ф.Й. не съществува. Като евентуален иск е бил заведен такъв за установяване на нищожност на неравноправна клауза за неустойка в договор 1 за потребителски кредит. Ищцата е била представлявана в процеса от адв. Д.

Ф., която е оказвала безплатна правна помощ.

С решението си ЛРС е уважил главния иск и на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗАдв е присъдил на адв. Ф. възнаграждение от 300 лв. По реда на чл. 248 от ГПК адв. Ф. е заявила искане за изменение на решението досежно определения й хонорар, но с обжалваното определение искането е оставено без уважение.

ЛРС е изложил мотиви, че възнаграждението от 300 лв е съобразено с не голямата фактическа сложност на делото.

МОС намира, че определението следва да бъде отменено.

При осъществена безплатна правна помощ адвокатът има право да получи възнаграждение от насрещната страна, което съдът е длъжен да определи при спазване на изискванията на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая цената на иска се определя от стойността на оспорения договор, а тя е 1632 лв. На основание чл. 7, ал. 2, т.

2 от Наредбата възнаграждението се изчислява на 344,24 лв. Това е минимално възможният размер на хонорара и съдът не е овластен да определи възнаграждение под тази стойност. Преценка за фактическа и правна сложност на делото като критерий за определяне на възнаграждението на пълномощник съдът може да направи само при въведено от противната страна възражение за прекомерност на хонорара, а в случая такова няма.

Доводите в частната жалба относно значението на списъка на разноските по чл. 80 от ГПК са неотносими, тъй като списъкът по чл. 80 от ГПК не е бил обсъждан от първоинстанционния съд и представянето или непредставянето му не е повлияло при постановяване на обжалваното определение.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 261855 от 11 ноември 2021 г. по гр. д. № 266/2020 г. по описа на Ломския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение на Ломския районен съд № 260326 от 31 август 2021 г. по гр.д. № 266/2020 г. В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА „И.А.

М.“ АД , ЕИК *, да плати на адв. Д.Ф. още 44,24 лв възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3