Решение № 231 от 14.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Пазарджик, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Виолета Сл. Боева в присъствието на прокурора С. Д. П. като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600793 по описа за 2025 година С Присъда №6 от 28.02.2025 година,постановена по НОХД № 227/2024 година на Районен съд - Велинград,е признат подс.Т. Г. С. за виновен в това,че на 02.05.2023 година, в град ******,непосредствено след кръстовището с ул.“******“, на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „******“ с per. № *********, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.64, т.3 б.а“ от ППЗДвП,съгласно които - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, което не е сторил и като не е пропуснал пресичащия на пешеходната пътека пешеходец и го е блъснал М.

М. Г. с ЕГН ********** от ***, ********* и по непредпазливост му е причинена телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява ключица, довела трайно затруднение на движението на горен ляв крайник 1 престъпление чл. 343, ал. 1, б.“б“ от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл.116 от чл.119, ал. 1 от ЗДвП,във връзка с чл. 64, т.3, б.а“ от ППЗДвП,като е осъден на наказание „ПРОБАЦИЯ“, при следните пробационни мерки:

- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 42б, ал. 1 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ - за срок от ЕДНА ГОДИНА, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, при периодичност веднъж седмично;

- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 343г, чл. 343, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 37, ал.1, т. 7 НК му е наложено и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА М П С “ - за срок от ЕДНА ГОДИНА,като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 3 предл. 7, буква „а“ от НК.

Осъден е подс.С. да заплати и разноски по делото, както следва:

По сметка на ОДМВР - Пазарджик 702,00 лева / седемстотин и два лева /за изготвена съдебномедицинска експертиза, плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

В полза на РС-Велинград разноски в размер на 137,88 лева /сто тридесет и два лева/, представляващи разноски за явяването на вещите лица пред съда, плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист.

С Определение №51 от 28.02.2025 година,постановено по НОХД №227/2024 година по описа на Районен съд-Велинград,е осъден подс.С. да заплати разноски в производството по това НОХД в размер на 3000 лева,за процесуално представителство за досъдебното производство и съдебната фаза.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подс.Т. Г. С. – адв.И. К. от АК-Пазарджик.Твърди се,че присъдата е неправилна и необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди се,че съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства,което е довело до неправилна присъда.Твърди се,че събраните доказателства са опровергали обвинителната теза на прокуратурата.Твърди се,че първоинстанционният съд не е положил 2 усилия да изясни обективните факти,изложени от подсъдими я и защитата,като не е бил установен по несъмнен начин механизма на извършеното деяние и чия е вината за настъпването му.Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда.Иска се присъждане в полза на подсъдимия на сторените от него разноски за двете инстанции.Не се сочат нови доказателства.

По делото е депозирано от защитника на подсъдимия адв.К. писмено допълнение към въззивната жалба,като се твърди,че в хода на досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения;че съдът немотивирано е отказал събирането и проверката на съществени писмени доказателства;че заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се базира на догадки и предположения и че е неясно и непълно;че експертът бил водил на местопроизшествието св.Х.,като не е ясно какво точно процесуално-следствено действие е това и липсва протокол за него по делото;че показанията на св.Х. са повърхностни и противоречиви;че немотивирано съдът е отказал назначаването на комплексна медикоавтотехническа експертиза;че съдът не е проверил данните за нарушения от страна на пешеходеца.Твърди се,че съдът едностранчиво е обсъдил в мотивите си една част от доказателствата,игнорирал е голяма част от тях и не ги обсъдил внимателно и задълбочено в тяхната съвкупност,като е базирал мотивите си на предположения.

Твърди се,че съдът е допуснал нарушение на материалния закон,като се е произнесъл по обстоятелство,което не е включено в обвинителния акт,тъй като в него никъде не се споменава превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч и в редакцията на чл.343,ал.3,предл.7,б.“а“ от НК към момента на извършване на деянието деянието е извършено на пешеходна пътека,а не при превишаване на разрешената скорост.Прави се искане за допускане на комплексна медикоавтотехническа експертиза – със задачи,подробно формулирани в допълнението към жалбата.

От защитника адв.К. е постъпила и частна жалба против Определение №51 от 28.02.2025 година,постановено по реда на чл.306,ал.1,т.4 от НПК,с което съдът е присъдил разноски в тежест на подсъдимия.Иска се същото да бъде отменено.

Срещу частната жалба е постъпило възражение от адв.Б. К. от САК – 3 повереник на частния обвинител М. М. Г..Твърди се,че същата е преждевременно подадена,тъй като определението,срещу което е подадена,е в неразривна връзка с присъдата,а същата още не е влязла в сила.Сочи,че производство по чл.306,ал.1,т.4 от НПК поначало се инициира едва след влизане на присъдата в сила,когато окончателно е решен въпросът за виновността на подсъдимия.Твърди се,че искането е неоснователно и неправилно,като се иска да се остави без уважение частната жалба.

Срещу присъдата е подадена и въззивна жалба от адв.Б. К. от САК,като се твърди,че същата е неправилна, незаконосъобразна,постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон.Сочи се,че в съдебната зала подс.С. е бил признат за виновен за престъплението по чл.343,ал.3,предл.последно,б.“а“ от НК,за което е обвинен,като му е било наложено наказание пробация,а в обжалваната присъда погрешно е посочена разпоредбата на чл.343,ал.1,б.“б“ от НК.Твърди се,че е налице очевидна техническа грешка при изписването състава на престъплението и тъй като в НПК не е предвиден ред за отстраняването на очевидна фактическа грешка,то този порок следва да се отстрани от въззивната инстанция.

Твърди се,че по делото е установено,че подсъдимият е допуснал многобройни нарушения по ЗДвП,вкл. и по чл.117 от ЗДвП,което съдът е пропуснал да му вмени с присъдата-при наличие на такива факти в ОА,обуславящи нарушение на тази норма.Твърди се,че е нарушен и материалния закон по отношение на наложеното на подсъдимия наказание,тъй като в чл.343,ал.3,б“а“ от НК минимумът на наказанието е една година лишаване от свобода и няма вариант на наказание пробация.При това положение остава неясно,на какво основание подсъдимия е осъден от съда на пробация,тъй като това е невъзможно и при приложението на чл.55 от НК.

Счита се,че присъдата следва да бъде изменена в частта,в която е посочено престъплението,за което е осъден подсъдимия,в частта,с извършените от него нарушения,като се допълни и такова по чл.117 от ЗДвП,както и в частта относно наложеното му наказание,което да се определи във връзка с чл.55 от НК/наказание лишаване от свобода под най-ниския предел/.Иска се подс.С. да бъде признат за виновен,че е нарушил разпоредбата на чл.117 от ЗДвП при процесното ПТП;да бъде признат за виновен,че е осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.3,предл.последно,б.“а“ от 4

НК,като му се наложи справедливо и законосъобразно наказание.Не се сочат нови доказателства.

По делото е постъпило и писмено възражение от адв.К. срещу подадената въззивна жалба против присъдата.Счита се,че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.Твърди се,че изложените от защитата твърдения в жалбата си противоречат;че е неправилно твърдението,че свидетелските показания не дават яснота за движението на пострадалия;че е абсурдно твърдението,че пешеходецът се е блъснал в автомобила;излагат се възражения относно твърдяното съпричиняване от страна на защитата.Твърди се,че защитата не е посочила никакви нарушения на процесуалните правила.

Въззивните жалби,допълненията към тях и възраженията се поддържат съответно от защитника на подсъдимия и от повереника на частния обвинител.Защитата претендира сторените разноски пред въззивната инстанция,а повереникът претендира сторените разноски и за двете инстанции.Подсъдимият иска да бъде оправдан,като счита,че няма вина за настъпилото ПТП.

Прокурорът поддържа становище,че всяка една от въззивните жалби е частично основателна.Счита,че са налице съществени процесуални нарушения при формиране волята на решаващия съд,като присъдата е необоснована.Сочи се,че в мотивите съдът изобщо не е направил анализ на събраните доказателства по делото,което само по себе си представлява процесуално нарушение.Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.Не се сочат нови доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Видно е от обвинителния акт,внесен против подс.Т. С.,че същият е обвинен за това,на 02.05.2023 година,на описаното в обвинителния акт място в град Велинград,на пешеходна пътека,при управление на МПС да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.64, т.3 б.а“ от ППЗДвП,съгласно които: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и 5 предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, което не е сторил и като не е пропуснал пресичащия на пешеходната пътека пешеходец и го е блъснал М. М. Г. с ЕГН ********** от ***, *********, и по непредпазливост му е причинена телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява ключица, довела трайно затруднение на движението на горен ляв крайник престъпление чл. 343, ал. 3,предл.7-мо,б.“а“ от НК във връзка с чл.343,ал.1,б.“б“ НК във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл.116 от чл.119, ал. 1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие не е направено изменение на обвинението по чл.287 от НПК.

Видно е от текстовата част на диспозитива на присъдата,че първоинстанционният съд е приел,че подс.С. е извършил деянието,описано по-горе и в обстоятелствената част,и в диспозитива на обвинителния акт,включително че е извършено на пешеходна пътека,като го е признал за виновен за това деяние.Посочвайки обаче правната квалификация на престъплението,съдът не е посочил чл.343,ал.3,б.“а“ от НК,в която ал.3 именно е посочено квалифициращото обстоятелство „на пешеходна пътека“,описано и в обвинителния акт,и в текстовата част на диспозитива на присъдата,както и буква „а“ от тази алинея,където е посочено наказанието при средна телесна повреда,а съдът е признал подс.С. за виновен в престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ от НК,който текст е основен и в него не се съдържа описаното и от самия съд в диспозитива квалифициращо обстоятелство „на пешеходна пътека“. Същевременно с това съдът е оправдал с диспозитива на присъдата подс.С. по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343,ал.3,предл.7-мо,б.“а“ от НК,което ясно е описано в обвинителния акт/и в обстоятелствената част,и в диспозитива/ като обвинение за престъпление,извършено на пешеходна пътека.

Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f6df0a3-18f3-46c0-b6ce-6de423a6ec23